Решение № 3288 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14425/2016 г.

Решение № 3288 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14425/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по молба на началника на МП "П. В." за отмяна на решение № 12696 от 26.11.2015 г., постановено по адм. д. № 11403/2014 г. по описа на Върховен административен съд. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната. Иска се отмяната на решението. Ответникът по искането за отмяна - "Г." ЕООД гр. В., оспорва основателността му. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. С оглед събраните доказателства Върховният административен съд намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 12696 от 26.11.2015 г., постановено по адм. д. № 11403/2014 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение, тричленен състав, е отменено решение № 1312 от 6.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3699/2013 г. по описа на Административния съд - В., в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Г." ЕООД срещу решение към ЕАД № 11BG002005Н0029156 от 29.07.2011 г., вх. № Г47-241-3 от 3.09.2013 г. на Началника на МП "П. В.", в частта на установено антидъмпингово мито - 62,9 % върху митническата стойност в размер на 13 352 щатски долара, както и в частта за разноските и вместо него съдът е постановил следното: Отменил е по жалба на "Г." ЕООД решение към ЕАД № 11BG002005Н0029156 от 29.07.2011 г. на Началника на МП "П. В." в частта на установено антидъмпингово мито - 62,9 % върху митническата стойност в размер на 13 352 щатски долара и е оставил в сила решение № 1312 от 6.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3699/2013 г. по описа на Административния съд - В. в останалата му част. В искането за отмяна административният орган твърди, че след влизане в сила на решение № 12696/26.11.2015 г. на ВАС, Съдът на Европейския съюз е постановил Решение № C-416/2015 г. от 30.06.2016 г., с предмет преюдициално запитване, отправено от съд в Р. Р. в рамките по делото S. R. SRL срещу D. G. R. a F. P., Bucuresti. Според молителя преюдициалното запитване касае вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход КНР, в решението си СЕС е приел, че наложеното с чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение № 791/2011 г. антидъмпингово мито се прилага за вноса на такъв продукти без значение от коя страна са изпратени, като същественото е стоките да са с произход от КНР. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С оглед на посочените доказателства, настоящият петчленен съдебен състав намира искането за отмяна на влязлото в сила съдебно на решение № 12696 от 26.11.2015 г., постановено по адм. д. № 11403/2014 г. по описа на Върховен административен съд за неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за правилното решаване на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие от страна на страните. Отмяната като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове съдържа изчерпателно и императивно основанията за това, като същите не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебния акт. За разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. С оглед на изложеното и в съответствие с трайно установената съдебна практика по прилагане на нормите на чл. 239 и сл. АПК следва да се приеме, че решението на СЕС от 30.06.2016 г. по дело № C-416/2015 г. не представлява ново обстоятелство по см. на чл. 239, т. 1 АПК, доколкото постановяването му следва по време решението, чиято отмяна се иска. Касационното производство, по което е постановено решение № 12696 от 26.11.2015 г., по адм. д. № 11403/2014 г. по описа на Върховен административен съд е протичало паралелно с производството пред СЕС и при положена добра грижа страните са могли да поискат спиране на делото до приключване на производството по чл. 267 ДФЕС, ако са считали, че решението на СЕС би имало значение за правилното решаване на касационното производство. Искането следва да бъде прието за неоснователно и да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав,