Решение № 2414 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 211/2011 г.

Решение № 2414 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 211/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на община Сливен, чрез пълномощника Р. Рускова, против решение № 142 от 27.10.2010 г., постановено по адм. д. № 182 от 2010 г. по описа на Административен съд Сливен. Мотивират се съображения за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска се отмяната му и решаване на спора по същество като се потвърди заповед № РД-15-571 от 14.05.2010 г. на кмета на община Сливен, с която на Мария Пенчева Пенчева е отказано издаване на удостоверение за наследници на Никола Иванов Пенчев, бивш жител на гр. Сливен. Ответникът по касационната жалба - Мария Пенчева Пенчева не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административният съд Сливен е отхвърлил жалбата на Мария Пенчева в частта, в която е направено искане за обявяване нищожността на заповед № РД-15-571 от 14.05.2010 г. на кмета на община Сливен, като неоснователна, отменил е отказа на кмета на общината, обективиран в същата заповед, с който на Мария Пенчева е отказано издаване на удостоверение за наследници на Никола Иванов Пенчев, поч. на 19.03.1942 г. в гр. Сливен, съгласно акт за смърт № 125 от 20.03.1942 г., като незаконосъобразен и е постановил връщане на преписката на административния орган за издаване на удостоверение за наследници. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК, а именно да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. При това положение преценката на изготвяната и съхранявана при него информация е ограничителна и недостатъчна. Административният орган не е използвал всички процесуални инструменти за извършване на конкретната административна услуга - да изиска сведения, обяснения, пояснения и декларации от страна и на неучастващи в производството лица, в това число и събиране по служебен път на относими писмени доказателства - личните регистрационни картони на братята на наследодателя Иван Пенчев и Тошко Пенчев. При тази фактическа установеност съдът е направил извод за незаконосъобразност на отказа. Решението е правилно, постановено е в съответствие в приложимия материален закон и е обосновано. Съдът е събрал в необходимия обем всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. За извършване на административната услуга - издаване на удостоверение за наследници, е достатъчно представяне акт за смърт на починалото лице, с който се удостоверява факта на смъртта. Задължението за издаване на документа е на общината, на чиято територия е починало лицето. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР): "Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението", а съгласно ал. 3 на същия текст: "Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. ". Следователно са налице два вида регистри по ЗГР - по гражданско състояние, в който се вписват юридически събития - раждане, брак, смърт и на населението, в който се вписват всички останали данни за лицето, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Родството на лицето, като съвкупност от права и задължения, т. е. е правоотношение на едно физическо лице с роднините по права и съребрена линия, подлежи на отразяване в регистъра на населението, а не в регистъра за гражданско състояние. От анализа на императивната разпоредба на чл. 4, ал. 3 от ЗГР, която вменява отговорност на кметовете на общините за гражданската регистрация на територията на общината и на чл. 114, ал. 1 от закона, задължаващ общинската администрация да поддържа единната система за гражданска регистрация се налага извода, че задължението за попълване и поддържане на регистрите на населението, от които да се черпи информация относно родството на Мария Пенчева с наследодателя й Никола Пенчев - б. ж. на гр. Сливен, с оглед издаване на удостоверение за наследници, е вменено на администрацията на общината, която се ръководи от кмета на общината. Именно той е административният орган, постановяващ индивидуални административни актове по реда на ЗГР. Административният орган не може да се позовава на неизпълнение на произтичащото от посочените норми задължение за попълване и поддържане на регистрите на населението с данни, подлежащи на регистрация, за да постанови отказ да се предоставят данни и да се извърши, въз основа на това, административна услуга на физическо лице. Гражданите имат право да получат данни, касаещи собствената им регистрация във връзка с осъществяване на свой защитим от закона интерес. Бездействието на централната и местната администрация при обновяване и попълване на информационната система ЕСГРАОН, не може да бъде законосъобразен мотив за отказ да се издаде административен акт по реда на ЗГР. Неоснователно е възражението на касатора за приложение на чл. 542 и сл. от ГПК за конкретния случай. Както Върховният административен съд вече се е произнесъл (виж решение № 13332 от 9.11.2010 г., постановено по адм. дело № 11537/2009 г. от тричленен състав на ВАС) това охранително производство намира място само в случай, че даден факт с правно значение, за който е предвидено удостоверяване чрез документ, съставен по надлежен ред, не е бил съставен, или макар и съставен, е изгубен или унищожен. В частност това касае несъставяне, изгубване или унищожаване на акт за гражданско състояние, който е част от регистъра за гражданско състояние. В хипотезата на липсващ акт за гражданско състояние (напр. акт за смърт) това производство намира приложение. В случая, въз основа на такъв документ - акт за смърт, се иска удостоверяване на данни, регистрирани в регистъра на населението, който както се установява от ЗГР, е различен от регистъра за гражданското състояние. На следващо място общината не би била обвързана от силата на присъдено нещо на съдебното решение, постановено по реда на общото исково производство, а наличието на друг процесуален ред за осъществяване на правата на гражданите, прегражда правото на установителен иск по чл. 124 от ГПК. И на последно място - съдебното решение на гражданския съд не може да замести исканото удостоверение за наследници, което по смисъла на чл. 21, ал. 2 от АПК е административен акт, изискуем за представяне от гражданите в редица специални закони. Това решение може да служи за попълване на данните от регистъра на населението, ако общината е обвързана от него, но не замества административното волеизявление, обективирано в декларативния административен акт. По изложените съображения решението на Административен съд Сливен, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,