Решение № 13527 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10989/2015 г.

ВАСV отделение12.12.2016 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5308/24.07.2015 г. по адм. д. № 1561/2015 г. по описа на Административен съд С. град и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Д. Д., с. Л., Столична община против решение № Р-ЗДОИ-3/19.01.2015 г. на кмета на Район "П." - С. община, като неоснователна. ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН: **********, с. Л., Столична община да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА направени по делото разноски в размер на 300 лв. (триста лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13527 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10989/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на район "П." - Столична община против решение по адм. д. № 1561/2015 г. по описа на АССГ. Иска отмяна с доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че М. Д. Д. е имал многократно възможността да се запознае със заповед № РД-09-198/2.08.1995 г. и графичната част към нея, с която се изменя ЗРП между два съседни парцела в с. Л., частна собственост. Отказът е постановен в производство по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, като в случая е налице изключението по чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ - предвиден е друг специален ред за разпространение на обществена информация. В случая исканата информация не е от естество имаща за цел повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Информацията в случая не е обществена. Ответната страна М. Д. Д. иска оставяне на решението в сила, защото действията на административния орган са нагледен израз на категорично нежелание да бъдат предоставени исканите административни актове. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото в съдебното решение има противоречие между диспозитив и мотиви. Съдът се мотивира с неприложимост на ЗДОИ, но отменя отказа. Върховният административен съд, V отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С решение № 5308/24.07.2015 г. по адм. д. № 1561/2015 г. по описа на Административен съд С.- град е отменено решение № Р-ЗДОИ-3/19.01.2015 г. на кмета на район "П." Столична община, преписката е изпратена на административиня орган с указания в мотивите и е определен 3-дневен срок, в който кметът да предостави копие от заповед № РД-09-189/2.08.1995 г. на кметския наместник на ТОА П., заедно с одобрения проект за изменение на ПУП. Решението е материално незаконосъобразно. Административното производство е започнало по заявление от 9.12.2014 г. на М. Д. Д., който в качеството си на собственик на имот пл. № 2226, кв. 110 местност с. Л., граничещ от юг с други два поземлени имоти УПИ Х-72 и УПИ ХI-72, попадащи съгласно заповед № РД-09-129/21.05.1990 г. в кв. 112 в същата местност, е поискал издаване на хартиен носител на четири заповеди, с които са одобрени изменения на ПУП в кв. 112, сред които РД-09-189/21.05.1990 г. Поискано е издаване на копия от заповедите по реда на АПК, а ако административният орган счете, че няма основания затова, да се произнесе по чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ. Административният орган е провел производство по ЗДОИ, поискал е съгласие от седем собственика на имоти в кв. 110 и кв. 112, с. Л., от които Л. М., Й. И., В. И. и Ф. С. изрично са изразили несъгласие да предоставя заповедта на заявителя. С решение № Р-ЗДОИ-3/19.01.2015 г. на кмета на район "П." изрично е отказано по чл. 2, ал. 1 и чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ предоставяне на заповед № РД-09-189/2.08.1995 г. на кметския наместник на ТОА П. поради това, че информацията не е обществена, а се отнася до конкретни съседски взаимоотношения и има частен характер. Освен това не е дадено съгласие на собствениците, а няма надделяващ обществен интерес. По отношение на останалите заповеди органът не се произнесъл. Видно е, че административното производство е проведено по неясен петитум в заявлението, с което е искано предоставяне на информация или по реда на АПК, или по реда на ЗДОИ, т. е. в условията на алтернативност, което е недопустимо, защото създава неяснота в естеството на искането и в предмета на административното производство. В случая обаче това нарушение на чл. 29, ал. 2 от АПК не е съществено, защото административният орган е провел производство по ЗДОИ, а в първоначалната жалба и пред съда заявителят е търсил защита срещу отказ по реда на ЗДОИ, а не срещу отказ за предоставяне на административна услуга. Освен това постановеният отказ по ЗДОИ не преклудира възможността на жалбоподателя да поиска предоставяне на административна услуга, в което производство ще се преценява наличието на правен интерес на молителя. Съдът приема в оспореното решение, че информацията не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, разпоредбите на ЗДОИ са изцяло неприложими, достъпът до ПУП се осигурява по реда на предоставяне на административна услуга по § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА, но вместо да отхвърли жалбата е отменил отказа поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и върнал преписката за произнасяне и предоставяне на заповед № РД-09-189/2.08.1995 г. с мотиви за наличие на правен интерес от търсената информация. След като административният орган не е постановил отказ за предоставяне на административна услуга, необосновано и в нарушение на материалния закон съдът е отменил законосъобразен отказ за предоставяне на обществена информация и задължил административния орган да предостави административна услуга, по каквото искане органът не се е произнесъл с отказ. Съгласно чл. 8, т. 1 от ЗДОИ разпоредбите на закона относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица, какъвто е настоящият случай. Предвид изхода на спора е основателно искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Страната е представлявана от юрисконсулт, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от ГПК вр. с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъдят разноски 300 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, V отделение

Цитирани разпоредби

1