Решение № 11594 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15597/2018 г.

Решение № 11594 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15597/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Асоциация на юристи за развитие на правото в обществен интерес и хармонизиране на българското и европейското право" БУЛСТАТ 130940271 със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Овча купел 1", бл. 602, вх. "К", ет. 2, ап. 212 срещу Решение № 1492 от 7.03.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10350/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Решение № МО-2017-15 от 31.07.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление" и директор на Дирекция "Добро управление" в Администрацията на Министерския съвет, с което е постановен отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение № BG05 SFOP001-3. 003-0020 с наименование "Усъвършенстване на дейността на вещите лица и изграждане на механизъм за мониторинг, оценка и контрол спрямо нея от всички заинтересовани страни".

В касационната жалба се обосновава неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са, че информационната система, чрез която кандидатите въвеждат своите проектни предложения, не функционира адекватно и не отчита надлежно качени в нея документи. Касационният жалбоподател твърди, че същите оплаквания са били изложени и пред първоинстанционния съд, но той не ги е обсъдил и не е дал отговор на спорните въпроси. Вместо това е възприел немотивирано и безкритично становището на ответника за законосъобразност на административния акт и е отхвърлил жалбата. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение за отмяна на административния акт. Претендира присъждане на разноските по водене на делото за двете инстанции.

По делото е постъпила и частна жалба вх. № 36923 от 28.12.2018 г. по описа на Административен съд София-град (неправилно наименована касационна), подадена от Сдружение "Асоциация на юристи за развитие на правото в обществен интерес и хармонизиране на българското и европейското право" срещу Определение № 6859 от 30.10.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10350/2017 г. С обжалваното определение в производство по чл. 248 от ГПК съдът е допълнил Решение № 1492 от 7.03.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10350/2017 г. в частта му за разноските, като е осъдил сдружението да заплати в полза на Министерския съвет юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" и директор на Дирекция "Добро управление" в Администрацията на Министерския съвет, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. В представения по делото писмен отговор излага подробни съображения за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Моли да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Относно частната жалба представя писмено възражение, в което обосновава, че размерът на присъденото за първата инстанция юрисконсултско възнаграждение не е прекомерен и моли да бъде оставено в сила определението, постановено в производството по чл. 248 от ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1. Относно касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество касационната жалба е основателна.

Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № МО-2017-15 от 31.07.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление", с което е постановен отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение № BG05 SFOP001-3. 003-0020 с наименование "Усъвършенстване на дейността на вещите лица и изграждане на механизъм за мониторинг, оценка и контрол спрямо нея от всички заинтересовани страни" на Сдружение "Асоциация на юристи за развитие на правото в обществен интерес и хармонизиране на българското и европейското право".

По делото не се спори, че относно проектното предложение е извършена само проверка на етап административно съответствие и допустимост. Въз основа на резултатите от тази проверка проектното предложение е включено в списъка на предложенията по чл. 34, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), които не се допускат до техническа и финансова оценка. Административният орган е приел, че кандидатът е уведомен за недопускането му чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) на 29.06.2017 г. и в законоустановения срок до 6.07.2017 г. не е подал възражение. Поради недопустимостта на проектното предложение на последното не е извършвана техническа и финансова оценка. Предложението е включено директно в списъка по чл. 35, т. 3 от ЗУСЕСИФ на предложените за отхвърляне проектни предложения. На основание чл. 38, т. 1 от ЗУСЕСИФ е издадено процесното Решение № МО-2017-15 от 31.07.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление", с което е постановен отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

При извършената проверка на законосъобразността на отказа съдът е преценил, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК, и е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния закон касационната инстанция следи и служебно.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 29, ал. 2 ЗУСЕСИФ, процедурата чрез подбор се извършва на два етапа: а) оценка на административното съответствие и допустимостта; б) техническа и финансова оценка.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, въз основа на извършената проверка за административно съответствие и допустимост комисията по чл. 33 изготвя списък на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка. В списъка се посочват и основанията за недопускане. Списъкът се публикува на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН, а за недопускането се съобщава на всеки от кандидатите, включени в него, по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс.

Кандидатът, чието проектно предложение е включено в списъка по чл. 34, ал. 1, може да възрази писмено пред ръководителя на управляващия орган в едноседмичен срок от съобщаването (чл. 34, ал. 3 от ЗУСЕСИФ). Ръководителят на управляващия орган се произнася по основателността на възражението в едноседмичен срок от неговото получаване, като: 1. връща проектното предложение за техническа и финансова оценка; 2. прекратява производството по отношение на кандидата (чл. 34, ал. 4 от ЗУСЕСИФ).

В настоящия случай проектното предложение е включено едновременно в два списъка: 1. в списъка на предложенията по чл. 34, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, които не се допускат до техническа и финансова оценка; 2. в списъка по чл. 35, т. 3 от ЗУСЕСИФ на предложените за отхвърляне проектни предложения. Като краен резултат е постановен отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, но по съображения, които не касаят съществото на предложението, а неговата допустимост. Така постановеният отказ е издаден в нарушение на изискването за мотивираност по чл. 38 от ЗУСЕСИФ. При постановяването му е допуснато и съществено нарушение на процесуалната норма на чл. 34, ал. 1, изр. последно от ЗУСЕСИФ. В противоречие с изискването на чл. 34, ал. 1, изр. последно от ЗУСЕСИФ кандидатът е уведомен за недопускането единствено чрез ИСУН, а не по реда чл. 61 от АПК, поради което не е налице надлежно съобщаване и срокът за възражение не е започнал да тече. По изложените съображения неправилен е изводът на административния орган, че кандидатът не е подал възражение в срок. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила са довели до постановяване на отказа и в противоречие с материалния закон.

По изложените съображения административният акт е незаконосъобразен на основание чл. 149, т. 3 и 4 от АПК и подлежи на отмяна. Като е отхвърлил жалбата срещу него, съдът е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на акта. Тъй като естеството на акта не позволява на съда да реши въпроса по същество, съдът следва да изпрати преписката на ръководителя на УО за ново произнасяне от етапа на съобщаване на кандидата относно недопускането на проектното му предложение по реда на чл. 61 от АПК.

С оглед изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени претендираните разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 200 лв., включващи 600 лв. платено адвокатско възнаграждение за първата инстанция; 1 000 лв. платена държавна такса и 600 лв. платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

1. Относно частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК, вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК (видно от пощенското клеймо датата на подаване е 21.12.2018 г.) и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С оглед изхода на делото по главния спор, частната жалба е основателна по същество. Предвид липсата на основание за присъждане на разноски в полза на ответника – административният акт е отменен изцяло, то безпредметно се явява обсъждането на възражението на жалбоподателя за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение. По горните съображения Определение № 6859 от 30.10.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10350/2017 г. следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение