Решение № 10647 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9912/2014 г.

Решение № 10647 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9912/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Балкан транс" ЕООД, гр. Панагюрище, ул. "Кръстю Чолаков" № 42, представлявано от Иван Петров Кузманов, чрез адв. Г. Клянчев, против Решение № 1376 от 9.06.2014 г. на Административен съд гр. Пловдив, по адм. д. № 2773 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 131201229/23.05.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1020 от 13.08.2012 г. на Зам. Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказан данъчен кредит за данъчни периоди през 2010 и 2011 г. в размер на общо на 18 975,65 лева и начислени лихви в размер на 5 059,16 лева по доставки на гуми, резервни части, транспортни и ремонтни услуги, фактурирани от "Фани Трейд" ЕООД, "Онур Груп" ЕООД, "Трансформс билд груп" ЕООД, "Ти Си Билд 2009" ЕООД, "Иванекс трейд" ЕООД, "Топ Трейд 2010" ЕООД, "Тектон билдинг 2010" ЕООД и "Ерки" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила-касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващо се в недопускане на събирането на допустими и относими доказателства, като съдът е отказал да изиска от ТД на НАП ревизионни актове, съставени на доставчиците по процесните фактури и без да обсъди задълбочено и в съвкупност събраните доказателства неправилно е потвърдил отказа на данъчен кредит по фактурите. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или отмяна на РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалността на доставките на стоки услуги, фактурирани от посочените доставчици, като първа предпоставка за признаване на данъчен кредит на ревизираното лице - получател по фактурите. В ревизионния акт претендираното право е отказано поради недоказване на посочения факт с правно значение. Мотивите на органите по приходите се основават на ненамирането на преките доставчици на декларираните данъчни адреси, служебната им дерегистрация; наличието на данъчни задължения в особено големи размери; непредставяне от страна на ревизираното дружество на доказателства за извършването на доставките. Ревизиращите са изтъкнали, че по-голямата част от фирмите преки доставчици са с едно и също физическо лице - представител, някои от тях споделят един и същи адрес, а други нямат посочен обект на осъществяване на дейността, което обосновава извод, че процесните фактури са издадени единствено с цел упражняване на правото на приспадане, но не осъществяват реално осъществени данъчни събития. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че тежест на получателя по облагаема доставка, който претендира право на данъчен кредит, е доказването на посочения положителен факт, като в случая жалбоподателят не е направил това. Към фактурите не са представени никакви доказателства за реалното изпълнение на доставките освен договори между доставчици и ревизираното лице. Приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза не е проверявала счетоводствата на доставчиците и заключението й съдържа констатации, че не е доказано дали те са разполагали с фактурираните стоки или са имали капацитет за извършване на услугите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Бланкетни са оплакванията в касационната жалба за недопускане на допустими и относими към спора доказателства. В първоинстанционното производство жалбоподателят не е представил никакви доказателства, делото е многократно отлагано за изготвяне на цитираното експертно заключение; искането в предпоследното съдебно заседание, две години след началото на процеса, да се даде възможност да установяване на адресите на доставчиците е било уважено, но е останало без последствия. Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила отказът на първоинстанционния съд да уважи молбата на жалбоподателя от 31.03.2014 г. за изискване на ревизионни актове на преките доставчици. Най-напред, искането правилно е прието от съда за неконкретизирано, а отделно от това ревизионните актове на преките доставчици за ревизии по ЗДДС за периоди, съвпадащи с процесните, сами по себе си, не са доказателство за спорните релевантни факти. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд не обсъдил задълбочено доказателствата в административната преписка. Обратно- съдът е изложил подробни мотиви относно всеки доставчик и обосновано е приел, че не е доказано реалното доставяне на стоки и услуги с произтичащите от това правни последици. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение