Решение № 90 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 911/2014 г.

Решение № 90 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 911/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на С. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд София по гр. д. № 15241/10 г., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. С решението молителят е осъден да заплати на Б. Ф. 6000 лв., обезщетение за лишаване на последния от ползването на недвижим имот - описания апартамент, на осн. чл. 59 от ЗЗД. Осъждането е обусловено от предходно, с което на осн. чл. 38а от ЗЖСК ответникът П. е осъден да предаде на ищеца Ф. фактическата власт върху апартамента. В молбата се твърди, че молителят се е снабдил с представените нови доказателства на 30.07.13 г., когато му били предадени от трето лице. ВКС на РБ намира молбата за формално допустима, но неоснователна. Представените сега доказателства - договор за изграждане и продажба на готов строителен продукт от 5.04.94 г., протокол за получаване на ключа от апартамента от 15.12.95 г., нотариален акт № 77/09 г., с поправка, за придобиване на апартамента по давност от трето лице - С. З., са вече представени по друго дело за отмяна на същото решение - гр. д. № 176/12 г. на четвърто г. о. на ВКС. То е приключило с решение от 11.06.12 г., с което молбата за отмяна е отхвърлена. Сега представени същите доказателства няма как да са нови по см. на чл. 303, т. 1 ГПК - новооткрити, за новоузнати обстоятелства. Допълнително представеното в съд. заседание от молителя р. по гр. д. № 3606/12 г. на Апелативен съд С. не е влязло в сила и е постановено по спор между Б. Ф. и трето лице - С. З. за правото на собственост върху апартамента. Затова е неотносимо към настоящото дело, с което се иска отмяна на решение по паричен иск, уважен след като ищецът Ф. успешно е провел срещу ответника /сега молител/ П. специалния иск по чл. 38а от ЗЖСК, основан на членството на ищеца в Ж. Искът по чл. 38а от ЗЖСК е специфичен владелчески иск, с който чл. кооператор претендира изваждане на всеки, който се намира без основание в разпределеното му с протокола по чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗЖСК жилище /р. по гр. д. № 510/10 г. на първо г. о. на ВКС/. В практиката на ВКС е прието, че ответникът по иска по чл. 38а ЗЖСК може да се брани с възражението, че жилището не е собственост на Ж., противопоставяйки свои самостоятелни права върху него, включително и придобиване по давност /р. № 71/17.04.2012 г. по гр. д. № 1000/2011 г. на ВКС, II-ро г. о., по чл. 290 ГПК/. Постановеното по този иск решение преклудира незаявените или приети за неоснователни възражения на ответника, че той, а не жилищностроителната кооперация е собственик на имота - р. по гр. д. № 6353/13 г. на първо г. о. на ВКС. Затова молителят /отв. по иска/ не може да се позове по реда на чл. 303 и сл. ГПК на свои и още по-малко - на чужди права върху имота, след като не ги е заявил в производството по чл. 38а от ЗЖСК, предпоставило присъждане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД с решението, чиято отмяна се иска. Поради изложеното молбата е неоснователна, следва да остане без уважение и ВКС на РБ, трето гр. отд.,