Решение № 14208 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9437/2013 г.

Решение № 14208 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9437/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане на Еленка Великова Петрова от гр. Сливен за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение № 27/07.03.12 г. по адм. д. № 320/11 г. по описа на Административен съд - Сливен, оставено в сила с решение № 8288/11.06.12 г. по адм. д. № 5596/12 г. по описа на Върховния административен съд. Ответникът РДНСК Югоизточен район не взема становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и като го разгледа по същество, прие следното: С решение № 27/07.03.12 г. по адм. д. № 320/11 г. по описа на Административен съд - Сливен оспорването на искателя, Еленка Великова Петрова, срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-182/10.10.11 г., издадена от Началника на РДНСК Югоизточен район на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е отхвърлено като неоснователно. В мотивите на това решение е прието, че предметния за заповедта строеж, "едноетажна жилищна сграда" е извършен без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж, което го определя като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С решение № 8288/11.06.12 г., постановено в касационното производство по адм. д. № 5596/12 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на този съд е оставил в сила първоинстанционното решение. В подаденото на основание чл. 239, т. 1 АПК искане за отмяна се твърди, че поземления имот, в който се намира незаконният строеж искателя Петрова получила по наследство от своя брат Сава Великов, придобил имота с н. акт за дарение от 2007 г. Твърди се, че след влизане в сила на отхвърлителното оспорването й срещу заповедта за премахване на съществуващия в имота незаконен строеж решение, узнала, че в срока по § 184, ал. 2 ПЗРЗИДЗУТ праводателят на брат й е подал заявление за узаконяване на строежа, което не представя, не сочи и номера и датата, с които това заявление е входирано в общиската администрация. При тази фактическа обстановка настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира искането за отмяна неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С разпоредбата на § 184 ПЗРЗИДЗУТ бе дадена възможост при доказване на законовите предпоставки - да са допустими по разпоредбите, действали по време на извършването им, или по сега действащите разпоредби - за узаконяване на строежи, извършени незаконно до влизане на този закон в сила. Съгласно ал. 2 на текста производството по узаконяване започва по заявление на собственика, подадено в 6-месечен срок от влизане на закона в сила. Ал. 3 визира задължение на администрацията в едномесечен срок да състави констативен акт за установяване на незаконното строителство, въз основа на който да изиска необходимите документи по чл. 144 и определи срок за представянето им, а съгласно ал. 9 процедурата за узаконяване, изискваща съгласуването на инвестиционните проекти - заснемане за узаконяване, издаване на актове за узаконяване, съобщаване на издадените такива, или на мотивираните откази, съобщаването и обжалването им, както и уведомяването на съответните регионални дирекции за строителен контрол следва да приключи в сроковете по Глава осма ЗУТ. От обсъдените разпоредби следва, че заявлението за узаконяване поставя единствено началото на процедурата за узаконяване на строежа, предвид което наличието на такова не е относимо към законосъобразността на последваща заповед за премахването му на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, издадена след срока за приключване на тази процедурата. Ето защо, твърдението за наличие на заявление за узаконяване, каквото не се представя с искането за отмяна, от една страна не сочи на ново обстоятелство от съществено значение за делото, а от друга, че страната при добро водене на процеса, което е в нейно процесуално задължение, би могла да приобщи в доказателствения материал по делото по свой почин. Налага се извод за неоснователност на разгледаното искане за отмяна, подадено на основание чл. 239, т. 1 АПК, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав