Решение № 212 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1171/2010 г.

Решение № 212 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1171/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "Далкия Варна" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу решение № Ц-64/30.12.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, в частта му, с която е утвърдено, считано от 01.01.2010 г. изменение на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин - т. 5 от решението. Оплакванията в жалбата са незаконосъобразност на решението в оспорената му част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Иска се отмяна на решението на ДКЕВР и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Жалбоподателят претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна, а решението в оспорената част - законосъобразно. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, установи следното: С т. 5 на решение № Ц-64/30.12.2009 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 33 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), и чл. 4, ал. 3 и чл. 35а от Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия /НРЦТЕ/, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), считано от 01.01.2010 г. утвърждава изменение на пределните цени на топлинната енергия и определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, за "Далкия Варна" ЕАД, подробно посочени в т. 5 на решението, както следва: 1. преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 140,23 лв./МВтч, в това число - индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия - 95,23 лв./МВтч и добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 45.00 лв./МВтч; 2. еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС - 73,59 лв/МВтч. В мотивите на решението е посочено, че изменението на цените се извършва в съответствие с промяната на цените на входа на газопреносната мрежа. Административният орган е приел, че са налице две предпоставки за изменение на цените: първата е изменението на цената на природния газ с решение № Ц-63/30.12.2009 г. на ДКЕВР и втората предпоставка е необходимост от изменение на утвърдените годишни приходи на търговските дружества, които са ценообразуващи елементи. С оглед на това цените на енергията на дружествата от сектор "Топлоенергетика", между които е и жалбоподателят, са изменени с оспореното решение, като са изчислени с оглед на цената на природния газ, която е в размер на 413,24 лв./хнм3 и коригираните разходи на дружествата за гориво природен газ в резултат на разликата между прогнозната цена на природния газ от 282,63 лв./хнм през третото и четвъртото тримесечие на 2009 г. и новата утвърдена цена на 2010 г.. На 16.12.2009 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е приет доклада относно корекции на цените на топлинната енергия и електрическата енергия от комбинирано производство за дружествата от сектор "Топлоенергетика", работещи с основно гориво природен газ, насрочено е открито заседание на 22.12.2009 г., на което са били поканени за участие лицата, представляващи дружествата в сектор "Топлоенергетика" или упълномощени от тях представители. На 22.12.2009 г. ДКЕВР е провела открито заседание за разглеждане на доклад с вх. № Е-Дк-502/16.12.2009 г., както и постъпилите възражения от топлофикационните дружества. На 30.12.2009 г. е постановено оспореното решение № Ц-64. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, обосновава следните правни изводи: Като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има правомощие да регулира цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединените потребители (чл. 30, ал. 1, т. 2 от ЗЕ) като се ръководи от принципите, въведени с нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗЕ и осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ). Анализът на текстовете налага изводите, че електроснабдителните дружества нямат правомощия по определянето на цените и комисията не е длъжна да приеме и утвърди предложените от тях цени за предоставяне на електроенергия (възприемането на обратното обезсмисля регулаторните функции на административния орган). Решението в оспорената част / т. 5 / е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ и в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. В тази смисъл нормативно установената форма за издаване на решението е спазена. Обстоятелството, че административния орган се произнася по отношение на няколко дружества от сектор "Топлоенергетика", не съставлява нарушение на изискването на форма, тъй като актът съдържа всички необходими реквизити и в прерогативите на органа е да прецени дали да се произнесе с едно решение по отделни еднотипни искания или с отделни самостоятелни решения. Оспореното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт (такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад, указания, протоколни решения), са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на цените и техните стойности. Решението на ДКЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Като орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ) ДКЕВР разполага с правомощието да регулира цените за разпределението на топлинната и електрическа енергия - чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, съобразно правилата на раздел IV "Ценово регулиране" от глава трета на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия /НРЦТЕ/, издадена на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. В случая са спазени предвидените в чл. 4, ал. 3 и чл. 35а изисквания са спазени. В съответствие със задължението по чл. 30 от наредбата комисията насрочва дата за открито заседание за обсъждане на заявлението, която оповестява по предвидения ред и публикува заявлението заедно с доклад на специалисти (чл. 30, ал. 2 от НРЦТЕ). На закрито заседание регулаторният орган приема проект на решение по заявлението, с реквизитите по чл. 32 от Наредбата, който подлага на обществено обсъждане (чл. 31 от НРЦЕЕ). Общественото обсъждане е проведено съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ - за участие са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества, на които е предоставен 14 - дневен срок за становища. Решението на регулаторния орган е взето след обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията, след което е връчено на заявителя и е публикувано по реда на чл. 34, ал. 3 от Наредбата. Посочените разпоредби на чл. 4, ал. 3 и чл. 35а от НРЦТЕ допускат възможност ДКЕВР да извършва корекция на цените преди изтичане на ценовия период, в случай че е налице изменение на цените на природния газ, което води до необходимост от изменение на утвърдените ценообразуващи елементи при прилагането на методите по ал. 1, т. 2 от същия текст. В случаите по чл. 4, ал. 3 комисията може да изменя цени на енергия в съответствие с промяната на цените на входа на газопреносната мрежа в сроковете по чл. 28 и 29 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ. Описаният механизъм на утвърждаване на цени налага извода, че само ДКЕВР като регулаторен орган разполага с правомощието да определя цените. Докладът на специалистите от дирекции "Топлоенергетика", "Иконономически анализи и работа с потребители" и "Правна" подпомага комисията при вземането на решение, но не е задължителен за регулаторния орган. Твърдението, че цените се определят от енергийните предприятия, а комисията ги регулира със задължителни указания, без да ги променя, е неоснователно. Действително комисията дава задължителни указания на енергийните дружества по силата на закона, но това не отменя правото й да утвърди цени съобразно нормативно установените методи и изисквания. Решението в оспорената част е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. Утвърдените от ДКЕВР цени са формирани в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ - същите се основават на обективни критерии и са определени, съобразно предварително зададени изисквания. В изпълнение на изискванията на чл. 36, ал. 1 от ЗЕ и чл. 5, ал. 8 от НРЦЕЕ и чл. 35а от НРЦТЕ комисията формира цените по предварително утвърдени указания, които съдържат необходимата за ценообразуването информация, която енергийните дружества представят, общите и специални изисквания на комисията, метода и начина на регулиране и образуване на цените. Възражението за нарушение на материалноправните разпоредби, поради обстоятелството, че при издаването на решението е включен като ценообразуващ елемент "утвърдените необходими приходи" на топлофикационните дружества, който елемент не съществува във формулата и е присъщ на друг метод на регулиране "горна граница на приходи" съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, б."б"от Наредбата, а не на метода - "горна граница на цени" съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, б."а" от Наредбата, е неоснователно. Приложимата правна норма в оспореното решение е тази на чл. 4, ал. 3 от Наредбата, съгласно която изменението на цените в рамките на ценовия период се извършва при прилагането на методите на ал. 1, т. 2 от същата разпоредба. Следователно кой от методите по т. 2 ще приложи е правомощие на регулаторния орган, като в случая той се е ръководил от метода "горна граница на приходи" и това негово правомощие е в съответствие със законовите му правомощия. Промяната на цената на природния газ е основание за изменение на утвърдените ценообразуващи елементи, която корекция е извършена от ДКЕВР. Неоснователно е и направеното оплакване, че с изменението на цените е допусната корекция на същите с обратна сила, тъй като изменението с оспореното решение представлява мълчалива отмяна на стабилен административен акт /влязлото в сила предходно решение на ДКЕВР, с което са утвърдени цените за съответния ценови период./ Законодателят е предоставил възможност на регулаторния орган да извършва изменение на цените в рамките на ценовия период при визираните в чл. 4, ал. 3 от Наредбата предпоставки, с оглед на което постановеното решение не отменя предходния стабилен административен акт, а утвърждава нови цени при наличието на други предпоставки /в случая промяна в цената на природния газ/ и действието му е занапред -от 01.01.2010 г., и няма обратна сила. Цените са изменени от тази дата и важат за останалата част от ценовия период. Неоснователно е и оплакването за дискриминационно определяне на цените спрямо дружеството - жалбоподател спрямо други дружества от същия сектор, на които са определени по - високи цени. Като регулаторен орган ДКЕВР следва да определи цените, прилагайки единни критерии и методика, като се съобрази с нормативно установените изисквания и вземе предвид съдържащата се в заявленията на отделните дружества информация. Това изискване е изпълнено, а различните данни, подадени от дружествата обосновават и разликата в определените цени. Утвърдените от ДКЕВР цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ), т. е. комисията утвърждава ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. Поради това са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 3 и т. 4 от ЗЕ. Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение на топлинната и електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електрическа и топлинна енергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваната част с целта на закона са неоснователни. Поради всичко изложено съдът стигна до извода, че не са налице основания за отмяна на административния акт в атакуваната част. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Разноски от ответника не са претендирани, поради което не се присъждат в настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение