Решение № 2767 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1876/2017 г.

Решение № 2767 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1876/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. О. Н. от гр. С. срещу решение № 1168/14.12.2016 г., издадено от Административен съд С. област по адм. д. № 710/2016 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Приема за неправилни изводите на съда относно неприложението на чл. 34 АПК; правилното приложение на чл. 83, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/; както и извода на съда за липса на допуснати от органа съществени процесуални нарушения. В тази насока претендира, че като не е приложил разпоредбите на чл. 34 АПК, чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ органът е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е дал възможност на заявителя за участва в производството, да представи доказателства за твърденията си; както и като сам не е събирал доказателства за изясняване на фактите по спора. Сочи като съществено процесуално нарушение в хода на административното производство и вписването в акта на неизвестно за него лице като молител, както и липсващо основание за отказ за издаване на исканото разрешение. Мотивите на първоинстанционния съд в насока обратния извод приема за неправилни. Претендира проява на дискриминация, като твърди, че в едни и същи условия, при изписването на едни и същи мотиви на заявителите, органът действа различно, като по собствена субективна преценка, непочиваща на закона в едни случаи издава разрешения за носене на оръжие за самозащита, а в други не. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което преписката да се върне на административния орган за издаване на поисканото разрешително за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. Ответникът, Началникът на районно управление - Своге взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав прави извод, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Наведените от касатора възражения за допуснати от АССО съществени процесуални нарушения са бланкетни. Производството пред АССО е образувано по редовна и допустима жалба на г-н Н. срещу решение рег. № 353р - 3977/29.06.2016 г. на началника на РУ - Своге, с което му е отказано издаването на разрешително за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпасите за него. Съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание. Разпределил е тежестта на доказване, събрал е относими, допустими и необходими за изясняване на спора доказателствени средства, като въз основа на анализ на същите е установил съответстваща им фактическа обстановка, която се споделя изцяло от касационната инстанция. Настоящият състав на Върховен административен съд прави извод за недопуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Досежно правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят, че административното производство е започнало по заявление с рег. № 353000-803/11.05.2016 г. от Т. Н., адресирано до началника на РУ - Своге, с което същият е поискал да му бъде издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на два броя късоцевни огнестрелни оръжия, описани подробно в заявлението. Н. е посочил, че същите са му необходими за самоохрана и охрана на имуществото от престъпни посегателства /лист 27 от делото/. Към заявлението си Н. е приложил Декларация по ЗОБВВПИ, медицинско свидетелство от ЦПЗ - С., Удостоверение за годност на оръжие № 068/29.02.2016 г., Разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие серия А, № 0342048/лист 32 - 35 от делото/. Видно от представената административна преписка са изискани данни от НСлС, от Софийска окръжна прокуратура и е приложена Справка за съдимост от СРС. У. се, че срещу лицето няма образувани и неприключени наказателни производства и повдигнати обвинения /лист 12 от делото/. Установено е, че е било образувано ДП № 2128/2012 г. по описа на РУП 0 5- СДВР, по което е повдигнато обвинение на 21.12.2012 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1, чл. 343г - управление на МПС в пияно състояние /лист 13 - 14 от делото/. Видно от представената Справка за съдимост рег. № 187/14.06.2016 г. лицето е осъдено със Споразумение на СРС по дело № 23579/2012 г., в сила от 18.04.2013 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание "Пробация" при следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" два пъти седмично със срок от 6 месеца и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 месеца. В справката е посочено, че "пробацията е изтърпяна на 28.12.2013 г. Реабилитация на основание чл. 88а от НК на 28.12.2015 г." /лист 10-11 от делото/. С обжалвания акт началникът на РУ - Своге е отказал издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, като е приел, че молителят през последните 3 години е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК "Пробация" за срок от 6 месеца, както и че същият не доказва основателна причина, обосноваващи нуждата от поисканото разрешение. Отказът от правна страна е базиран на чл. 58, ал. 1, т. 2 и т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че обжалваното решение има характер на административен акт, който е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма. Относно възраженията на касатора за неправилната преценка на съда, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения: Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в производството по издаване на обжалвания акт не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 34 и чл. 36 от АПК, което да обосновава отмяна на акта на това основание. В действителност, с оглед на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Правилни са изводите на АССО, че разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешително и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на изискванията. Съдът правилно е приел, че такава би била хипотеза, в която липсва например посочен в чл. 76, ал. 4 ЗОБВВПИ или в някоя от другите разпоредби документ, или че за някой от посочените в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ факти не е представено исканото доказателство или че представеното не съответства на изисквания. Правилен е също изводът на първоинстанционния съд, че съгласно чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. В действителност, с тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя. Органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на исканото разрешително или че представен документ е непълен, да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово задължение следва пряко от чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Правилен е изводът на съда, че тази специална разпоредба изключва общата - на чл. 36 АПК. В тази насока органът няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително, в това число няма задължение да събира доказателства за потенциална заплаха за сигурността на заявителя, още повече ако заявителят не е посочил в заявлението конкретни факти, които да се подкрепят от изписани в него доказателства. На следващо място: Жалбоподателят и в хода на съдебното производство не твърди да разполага с доказателства, които да обосновават извод за реална и непосредствена заплаха за живота и здравето му или тези на негови близки. Дори и органът да беше дал възможност на лицето да попълни преписката с доказателства, то не би се стигнало до друг правен извод, предвид непредставянето на такива доказателства в хода на съдебното производство. В тази насока, и при евентуална отмяна на акта на това процесуално основание, както иска касаторът, и връщане на преписката на органа за процедира, изходът от спора не би бил различен. Г-н Н. не твърди реална заплаха за живота/имуществото си, като не заявява да разполага с доказателства за установяването й. По отношение на твърдяната дискриминация: Предмет на оспорване е законосъобразността на обжалвания акт на основанията посочени в чл. 146 АПК. В хода на настоящото производство е недопустимо съдът да установява проява на дискриминация от страна на органа спряно жалбоподателя на основания, които се намират извън настоящата преписка. Такива, предвид така представените по делото доказателства, не се установят. В процедури по Закона за защита от дискриминацията, лицето може да защити правата си пред Комисията за защита от дискриминация или пред Районния съд. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че основанията за постановяване на обжалвания акт са две: това по чл. 58, ал. 1, т. 10 и това по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. В действителност, както правилно е приел АССО, препятствието по т. 2 в случая не е налице, тъй като Н. е реабилитиран на основание чл. 88а от НК за извършеното от него престъпление. Съгласно изричната разпоредба на чл. 85, ал. 1 НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. В специалния закон ЗОБВВПИ липсва изключваща от общото правило уредба, поради което реабилитацията на едно лице го приравнява на неосъждано. В разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ са посочени изрично условията, представляващи пречка за издаване на исканото разрешение за придобиване на ловно оръжие от физическо лице. Съгласно т. 2, пр. първо на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ, разрешение не се издава на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер. В конкретния случай не е налице тази пречка за издаване на исканото разрешение, тъй като с настъпилата реабилитация осъждането е заличено и последиците от него са отменени, в каквато насока е правилният извод на АССО. Липсата на пречката по т. 2 обаче, не обосновава извод за незаконосъобразност на обжалвания отказ, тъй като в него е обективирано и друго основание, а именно това по т. 10. На основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ органът е изложил и други съображения относно наличието на основания, явяващи се пречка за издаването на искания акт с положително съдържание. По отношение на правилното приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд досежно предпоставките по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ: Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ посочва като пречка за издаване на поискано разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие необосноваването от молителя на основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да налага издаването на разрешение. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че необходимостта от придобиването на огнестрелно оръжие се обосновава от лицето, направило искането и се преценява за всеки отделен случай. В заявлението си жалбоподателят е посочил: самоотбрана и охрана на имуществото си от престъпни посегателства, без обаче да мотивира съществува реална и непосредствена заплаха в тази насока. Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт е фактът, че на молителя е било вече издавано разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, както и че отговаря на останалите изисквания на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото и законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично, според чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ на пет години. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Соченото от жалбоподателя твърдение, че притежаването на оръжие се налага за самоохрана/охрана на имущество, не обосновава необходимост от издаване на такова разрешение. Твърденията в заявлението не се подкрепят от ангажираните по административната преписка доказателства - нуждата от самоохрана не е установена, тъй като липсват доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя или на членове на неговото семейство. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че заплахата от действия с такъв характер принципно съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. Законът дава възможност за придобиване от физически лица на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоохрана, но при условие, че е налице надлежно обоснована и доказана необходимост пред органа по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Гореизложеното, обосновава извод за правилност на обжалваното решение на АССО, което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд подробно, точно и аргументирано е обсъдил всички възражения на жалбоподателя. Мотивирано е обосновал извод за тяхната неоснователност. Фактическата обстановка е изведена въз основа на подробен и прецизен анализ на доказателствата, като правните изводи са напълно съответстващи на духа и рамката на закона. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 100 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Последното се определя от съда предвид фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване на разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд