Решение № 2019 от 23.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Абдулмаджид, гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощника адв. П. Желев, срещу решение 3670 от 02.06.2022 г., постановено по адм. дело 3450/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 2316 от 31.03.2022 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяна на съдебното решение. Основните възражения в касационната жалба са, че съдът неправилно е приел, че Йордания е трета сигурна страна, както и че не обсъдил, че паспортът с който Х. Абдулмаджид е влязъл на територията на Република България е изтекъл. Претендира се отмяна на съдебното решение. Ответната страна заместник - председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова, оспорва жалбата, и изразява становище за нейната неоснователност. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалният закон е приложен правилно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Х. Абдулмаджид, гражданин на Сирия, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Съдът е изложил мотиви, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазени административнопроизводствени правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Приел е за неоснователен довода на жалбоподателя за нищожност на оспореният акт, поради противоречие със задължителните указания на съда, дадени в решението по адм. дело 9575/2019 г. на АССГ. Мотивирал се е, че в решението си административният орган е изследвал предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и е обсъдил актуалните данни за положението в страната на произход (Сирия) на молителя, отразени в справка с рег. МД-152/09.03.2022г. и в трета сигурна държава Йордания, съгласно справка рег. МД183/18.03.2022 г. Обсъдени са доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Съдът е споделил извода на административния орган, че в Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който е до степен на безогледност и/или повсеместност, т.е обхваща цялата територия на тази страна, както и живота, и здравето на всеки цивилен намиращ се на тази територия сам по себе е изложен на реален риск от посегателство. Същевременно първостепенният съд е възприел и мотивите на административния орган, че чуждият гражданин в продължение на повече от пет години е живял на територията на Йордания, поради което обоснована се явявала преценката относно сигурността на територията на тази държава, съответно наличието на изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки същата да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. По тези съображения съдът е счел, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му е отхвърлил жалбата против него като неоснователна. Постановеното решение е правилно. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от Х. Абдулмаджид история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че не са налице основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съответни на данните по преписката са изводите на съда, че чуждият гражданин е принуден да остане извън държавата си по произход, тъй като същият е изложен на реална опасност от тежки посегателства поради въоръжен конфликти, който извод не се оспорва от касатора. Същевременно обаче се оспорва, че Йордания е трета сигурна страна. Настоящата инстанция намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че с оглед информацията, налична в приложените по делото справки, изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ МС Йордания представлява трета сигурна държава по смисъла на легалната дефиниция по § 1, т. 9 ДР ЗУБ. Обсъдена е справка рег. МД-183/18.03.2022 г. относно Хашемитско кралство за Йордания и е установено, че не съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в страната или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си там се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства, като съществува реален риск за неговия живот и сигурност. Правилно е преценено в случая и, че чуждият гражданин е пребивавал необезпокоявано повече от 5 години в Йордания. Има издадени документи, никой не го е гонил или преследвал. Учил е в университет. Работил е в Хелзинския комитет. По собствено желание е напуснал Йордания и не е бил принуждаван да се завърне в Сирия. Не намира основание твърдението на касатора, че не следва да се приема, че Йордания е трета сигурна държава. Цялостният анализ на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин, както и в Йордания е извършен въз основа на обсъдените от административния орган справки за двете страни. Представените пред настоящата касационна инстанция нови два броя справки за Сирийската арабска република и Хашемитско кралство за Йордания не сочат на съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение. Обосновано административният съд е преценил и липсата на предпоставките за получаване на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който съответства на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. За настоящата инстанция остава извън всякакво съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Йордания по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията й. При тези данни, верни са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице основания по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на Х. Абдулмаджид. Като е приел решението на заместник - председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение