Решение № 1623 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2710/2012 г.

Решение № 1623 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2710/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията против решение № 5351 от 24.11.2011 г. по адм. дело № 3881/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на сдружението против решение № 21/23.03.2011 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" на Министерство на финансите, в частта, в която е отказан достъп до информацията, поискана в т. 3 от заявление вх. № У-ЗДОИ-19/23.02.2011 г. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и да му се присъди възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в противоречие със закона. Изводите на съдебния състав за законосъобразност на решение № 21/23.03.2011 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" на Министерство на финансите в частта, в която е отказан достъп до информацията, поискана в т. 3 от заявление вх. № У-ЗДОИ-19/23.02.2011 г. на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, са направени в противоречие със закона. Действително решението е издадено от компетентния орган (със заповед № ЗМФ - 850/12.07.2010 г. във връзка със заповед № ЗМФ-563-05.05.2010 г. министърът на финансите - орган по чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) възлага на директора на дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" да се произнася по заявленията за достъп до обществена информация), в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въпреки това административният акт следва да бъде отменен, като постановен в нарушение на материалния закон. Основанията за отказ да се предостави исканата информация са изброени в нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, като в случая административният орган се позовава на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и се мотивира с изричното несъгласие на "Български пощи" ЕАД да се предостави на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията информацията по т. 3 от заявление вх. № У-ЗДОИ-19/23.02.2011 г., а именно: копие от договор рег. № 286 от 22.12.2005 г., сключен между Министерство на финансите и "Български пощи" ЕАД за разпространение на държавни таксови марки. Този отказ е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ основание за отказ за предоставяне на обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В разглежданата хипотеза след като достига до законосъобразния извод, че исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, административният съд неправилно приема, че несъгласието на засегнатото лице да се предостави информацията е достатъчно основание за постановения отказ. Този извод е в противоречие с разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, според която при отказ на засегнатото лице, органът следва да предостави информацията в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице и в противоречие с условието за надделяващ обществен интерес, предвидено в нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Анализът на последната норма налага извода, че липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите сведения, а зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес. В случая с оглед характера на исканата информация следва да се приеме, че независимо от отказа на засегнатото лице исканата обществена информация следва да бъде предоставена при наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект. Този извод следва и от разпоредбата на § 1, т. 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ, която въвежда презумпция на наличие на обществен интерес, когато сведенията и данните са свързани със стопанската дейност и засягат условията, правата, задълженията, санкциите, сроковете, определени в договор, по които едната страна, както в случая, е задължен субект по чл. 3 от закона. Ето защо доводът на ответника, че такъв интерес не е налице е неоснователен. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че отказът на административния орган да предостави исканата информация на посоченото в решението основание е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Следователно като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата против административния акт съставът на Административен съд София-град постановява решение в противоречие с материалния закон. Това е достатъчно основание за неговата отмяна. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Изводите на съдебния състав са направени след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК решението съдържа подробни мотиви в подкрепа на направените изводи. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд София-град е незаконосъобразно и следва бъде отменено, като се постанови нов акт по същество, с който се отмени и решението на директора на дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" на Министерство на финансите в частта, в която е отказан достъп информацията, поискана в т. 3 от заявление вх. № У-ЗДОИ-19/23.02.2011 г., подадено от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията и на основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ преписката се изпрати на органа за предоставяне на исканата информация. Доводите на касатора, свързани с мълчалив отказ на сезирания орган да предостави информация по т. 2, б. "б" от същото заявление на сдружението, не следва да бъдат обсъждани, тъй като този акт не е предмет на разглеждане от първоинстанционния съд и на постановеното решение. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски по водене на делото пред двете инстанции Министерство на финансите следва да бъде осъдено да заплати на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, сумата 315.00 лв., включваща държавна такса пред двете инстанции и възнаграждение за един адвокат пред първата инстанция. Претендираните с молба - защита от 21.10.2011 г. пощенски разходи и такива за превод не следва да бъдат присъждани на страната, тъй като това не са суми, платени във връзка с извършването на определени процесуални действия по делото. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,