Решение № 1963 от 22.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 227 вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, чрез юрисконсулт К. Петков, срещу решение 80/21.06.2021 г., постановено по адм. дело 13/2021 г. на Административен съд - Разград. Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна му и постановяване на ново решение по същество на спора. Изразява несъгласие с определената от административния съд цена на имота въз основа на допълнителната съдебно-оценителска експертиза. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна "Агротайм"ЕООД оспорва касационната жалба и претендира разноски. Представя писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и определяне стойността на имота съобразно заключението на вещото по извършената експертиза в настоящото производство. С решение 1835/25.02.2022 г. по настоящото адм. дело 8561/2021 г. касационният състав е отменил решение 80/21.06.2021 г. на Административен съд - Разград, постановено по адм. дело 13/2021 г. Счел е, че при произнасянето си съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и решението не е обосновано в необходимата за това степен. Това е довело и до неправилното приложение на относимия материален закон. Така не са били изпълнени дадените задължителни указания с решение 353/12.01.2021 г. по адм. дело 11144/2020 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Със същото решение 1835/25.02.2022 г. тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че независимо от назначаването на основна и допълнителна съдебно-оценителска експертиза, Административен съд - Разград не е изпълнил указанията на ВАС дадени по адм. дело 11144/2020 г. и не е определил законосъобразно размера на продажната цена на имота. Не е обсъдил експертното заключение, заедно с другите доказателства по делото, а вещото лице е изготвило допълнителната съдебно-оценителска експертиза в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии, използвайки сравнителни пазарни анализи на поземлени имоти за населени места, в които конкретният имот не попада. Тъй като съгласно чл. 227, ал. 1 АПК, след като повторно отмени първоинстанционното решение на административния съд поради допуснато съществено процесуално нарушение, Върховният административен съд не може да върне делото за ново разглеждане, а е длъжен да постанови решение по съществото на спора, то на основание чл. 227, ал. 2 АПК делото е разгледано в открито съдебно заседание. За изясняването на спора от фактическа страна е назначена служебно съдебно-оценителска експертиза, със задача да изготви заключение за оценката на поземления имот при спазване на изискванията на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии и предвидените в чл. 6 от същата методи и проверки на извършени възмездни разпоредителни сделки, вписани в службата по вписвания по местонахождението на имота. Сравняваните имоти следва да могат да послужат като пазарен аналог и следва да се намират в землището на гр. Исперих, а при липсата на информация за вписани сделки и невъзможност за определяне на оценката по реда на чл. 6, ал. 1 - 4 от Наредбата, следва да бъде приложена разпоредбата на ал. 5 от същата. Заключението е прието без възражения от страните и съдът го кредитира изцяло. Според него стойността на процесния имот е определена по метода на сравнимите продажби. Взети са предвид местоположението и характеристиките на имота урбанизирана територия с начин на трайно ползване за друг вид производствен, складов обект, както и реалното фактическо състояние и ползване на имота гора, незастроен имот с променено предназначение от 2018 г. Вещото лице не е открило регистрирани възмездни сделки с гори в землището на Исперих. Най-близки по характеристики до процесния имот са две сделки за три имота в Исперих, урбанизирана територия, с начин на трайно ползване за друг вид производствен, складов обект. Средната цена от тези сделки е в размер на 6,39 лв./ кв. м., при което стойността на ПИ 32874.12.216 се получава в размер на 231 858 лв. Вещото лице е установило и четири сделки за общо осем земеделски имота в землището на Исперих, при което е получил средна цена в размер на 1,10 лв./ кв. м., като стойността на процесния имот изчислява в размер на 39 989 лв. Предвид специфичните характеристики на оценявания имот и неговото реално фактическо състояние и ползване, вещото лице е предложило стойността му да бъде определена въз основа общо на цените на сделки с имоти урбанизирана и земеделска територия в размер на 2,86 лв./ кв. м., като стойността е в размер на 103 945 лв. Тази стойност се възприема и от настоящия касационен състав като отговаряща на изискванията на чл. 6, ал. 5 на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии, тъй като сделки за имоти в горска територия в землището на Исперих не са открити при никоя от извършените по делото множество експертизи, за да бъде приложен основният метод по ал.1. Не могат да бъда възприети разсъжденията изложени от вещото лице в съдебно заседание, че посочената от него цена трябва да се счита с включен ДДС, тъй като в повечето сделки послужили за аналог изрично не е упоменато, че са без наложен такъв данък. Включването на ДДС в продажната цена на определена стока в случая продаван имот, зависи от множество фактори. Основният от тях при сделките между частно-правни субекти е регистрацията на продавача по ЗДДС. Без наличието на такава информация, както е в случая, не може да се направи извод, че продажната цена е с включен ДДС. Поради това касационният състав приема, че пазарна оценка за поземлен имот с идентификатор 32874.12.216 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Исперих с площ 36 287 кв.м. възлиза 103 945 лв. Върху тази цена, на основание чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, следва да бъде начислен ДДС в размер на 20 789 лв. Начислени трябва да бъдат и режийни разноски от 2 на сто върху продажната цена, съгласно чл.79, ал.5 от Закона за горите или съответно 2079 лв., а с ДДС - 2495 лв. Също и ДДС върху местния данък възлизащо на 1097 лв., както и ДДС върху такса вписвания - 37 лева. По така изложените съображения издадената от министъра на земеделието заповед следва да бъде изменена в оспорената част. При този резултат на делото на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер 147,43 лв., пропорцианолно на сторените от него такива за настоящото касационно производство в размер на 2404,60 лв. и уважения в негова полза размер, съобразно материалния интерес от 7206,00 лв. с колкото се увеличава продажната цена на имота в сравнение с определената в оспореното решение на Административен съд - Разград в размер на 117 528 лв. На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1034,92 лв., пропорционално на претендираните от него разноски в размер на 2400 лв. и уважения материален размер за цялото производство, който е продажната цена на имота по процесната заповед в размер на 219 300 лв. и намаления размер на същата по настоящото решение - 94 566 лв. Мотивиран така и на основание чл. 227 АПК, Върховният административен съд, пето отделение