Решение № 9946 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2009 г.

Решение № 9946 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Иван Илиев Антонов и на Христо Минев Рачев, против мълчалив отказ на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да им предостави поисканата със заявление вх. № 33-00-4/14.07.2009 г. обществена информация, свързана с изграждането на ж. п. спирка "Вардар" в кв. "Гевгелийски", гр. София. Жалбоподателите твърдят, че отказът е незаконосъобразен и молят да бъде отменен. Ответникът - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията (конституиран съгласно чл. 153, ал. 2 от АПК) поддържа, че жалбата е недопустима, а по същество - неоснователна и да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Със заявление № вх. № 33-00-4/14.07.2009 г. 16 физически лица, между които и жалбоподателите отправят искане до министъра на транспорта за предоставяне на достъп до информация относно изграждането на ж. п. спирка "Вардар", в кв. "Гевгелийски", гр. София, формулирана в 22 въпроса, свързани с: параметрите на перона, съществува ли проект "Парково устройство" към основния проект, инвестиционният проект, одобрен ли е от дирекция "Зелена система", какви дървета ще бъдат изсечени във връзка със строежа, предвижда ли се шумозащитна преграда, колко са закупените електрически и дизелови мотриси, броя на преминаващите влакове и т. н. В искането е посочено, че заявителите желаят информацията да е предоставена в писмена форма и да съдържа отговор на всеки от поставените въпроси. По това заявление административният орган не се произнася (доказателства за обратното не са ангажирани). При така установените факти съставът на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК и от легитимирани лица. Доводът, че след като жалбата не е подадена от инициативния комитет, депозирал заявлението за достъп, същата е недопустима, е неоснователен. Инициативният комитет не притежава правосубектност различна от тази на физическите лица, които участват в него. Поради това всеки от подалите заявление, може да оспори постановения по заявлението акт или както в случая - отказът да се издаде такъв. По тези съображения съдът приема, че жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането (т. 5 от ППВС 4/1976 г.) В разглежданата хипотеза ответникът - министърът транспорта, информационните технологии и съобщенията не се произнася по направеното пред него от жалбоподателите искане за предоставяне на информация, свързана с изграждането на ж. п. спирка "Вардар" в кв. "Гевгелийски", в гр. София, въпреки че е задължен да направи това в 14-дневен срок от постъпване на заявлението (чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ) с писмено решение, с което да удовлетвори искането или да откаже предоставяне на исканата информация, като изложи изрични съображения за това (чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ). Това бездействие на административния орган представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК . Този отказ е в противоречие със закона. Заявлението на жалбоподателите за предоставяне на информация отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, като съдържа посочените в текста данни и описание на исканата информация, която е в кръга на сведенията, с които органът разполага (последния факт не е оспорен от ответника). При тези обстоятелства и като съобрази условията на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, чието наличие може да обоснове отказ за предоставяне на информация, административният орган следва да издаде акт, с който да се произнесе по направеното искане и да удовлетвори същото или да откаже да направи това, ако са налице посочените в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ пречки. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че мълчаливият отказ на министъра на икономиката и енергетиката е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за произнасяне съобразно горните указания. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,