Решение № 4807 от 18.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби на Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив, Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадени чрез юрк. Томова, съответно против Решение 240/17.06.2021 г., постановено по адм.дело 236/2021г. по описа на Административен съд Стара Загора, и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 277 от 05.07.2021 г., постановено по същото дело, в частта, с която е изменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-125-0002108 от 25.03.2021 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив, Дирекция Оперативен контрол в Гладна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, в частта, с която е определен срокът на мярка от 14 дни на 3 дни. В касационните жалби по същество са изложени идентични съображения за неправилност на съдебните актове отноно изменения срок на мярката, поради необоснованост и нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за това че срокът на приложената ПАМ е необоснован спрямо фактите по делото. Счита, че по делото е установено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, неиздаване на фискален бон за продажба и основанията за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Искането е за отмяна на решенията и потвърждаване на заповедта за запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срока от 14 дни. Претендира присъждане на разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 400 лева за двете съдебни инстанции и 70 лева внесена ДТ. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от противната страна при условие, че се претендира такъв за касационната инстанция от противната страна. Ответникът Стели 2018 СП ЕООД, не изразява становище. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Стара Загора е била законосъобразността на ЗНПАМ ФК-125-0002108 от 25.03.2021 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив, Дирекция Оперативни дейности в Гладна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ПАМ запечатване на търговски обект смесен магазин, находящ се в гр. Павел Баня, ул. Освобождение 11, стопанисван от Стели 2018 СПЕООД за срок от 14 дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 21.03.2021 г., изразяващо се в неиздаване на касов бон от монтирано в обекта фискално устройство за извършена контролна покупка на стойност 15 лева. Административен съд Стара Загора е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна относно вида на наложената ПАМ с оглед безспорно установеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, но според него при несъразмерен спрямо конкретната фактическа обстановка срок на предприемането й от 14 дни. Поради това, по реда на чл. 172, ал. 2 АПК е изменил заповедта в частта й, определяща срока на действие на ПАМ, намалявайки го от 14 дни на 3 дни, с Решение 240 от 17.06.2021 г. В производство по чл. 175 от АПК, образувано по негов почин, съставът на Административен съд Стара Загора, е отстранил допуснатата в първия диспозитив на постановения съдебен акт очевидна фактическа грешка относно номера на ЗНПАМ с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 277 от 05.07.2021 г. В изпълнение на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, преценява решенията на Административен съд Стара Загора като валидни и допустими и правилни. С процесната ЗНПАМ ФК-125-0002108 от 25.03.2021 г., издадена от компетентен орган, както е приел и първоинстанционният съд, е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него. При констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС органът по приходите налага ПАМ като в този случай действа при условията на обвързана компетентност. При определяне на срока на същата обаче, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, в който случай на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. В настоящия случай предмет на касационен контрол е решението само в частта, в която срокът е намален от 14 дни на 3 дена, при липсата на касационна жалба, подадена от Степи 2018-СП ЕООД, поради което и касационната инстанция се произнася единствено и само по въпроса е ли е правилна преценката на първоинстанционния съд относно продължителността на приложената ПАМ, спрямо фактите по делото. В случая този състав на съда намира, че правилно е приел първоинстанционният съд, че заповедта не съдържа конкретни, съобразени с конкретиката на казуса, мотиви за определянето на срока като 14-дневен. Органът се е мотивирал с превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН, с общоприети постановки, вкл. и факти, които касаят конкретния случай, свързани с местоположение на обекта, вида на предлаганите артикули, продължителността на работното време, факта на установена разлика между касовата наличност и разчетения оборот по ФУ. Като е приел е, че срокът от 14 дни е необосновано дълъг, на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност и не може да се обоснове и с конкретните цели по чл. 22 от ЗАНН, поради което частично е отменил ЗНПАМ първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който в тази си оспорена пред касационната инстанция част, не страда от релевираните в касационната жалба пороци. В случая правилно е отчето, че по-голямата част от изложените съображения касаят на практика цела на упражнената правна принуда, което е целта на прилаганата ПАМ, а конкретните такива не обосновават предприемането на ПАМ за срок от 14 дни, в аспекта на принципа по чл. 6 от АПК и целите на мярката, дефинирани в чл. 22 от ЗАНН. Мотивите изложени от първостепенния съд са обосновани и не следва да бъдат повтаряни, споделят се изцяло от касационната инстанция, която препраща към тях на основание чл. 221 ал.2 изр. последно от АПК. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение намира, че Решение 240 от 17.06.2021 г., постановено по адм. дело 236/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора в оспорената му част е правилно, поради което следва да се остави в сила. Неоснователна е и касационната жалба против Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 277 от 05.07.2021 г., постановено при наличието на всички законови предпоставки на чл. 175 от АПК по почин на съда, при наличието на релевираната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт досежно номера на атакуваната ЗНПАМ, при коректно очертан предмет на оспорване в мотивната част на поправеното решение. Междувпрочем конкретни оплаквания в тази връзка не са заявени от касатора. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за касационната инстанция. От ответника по касация не е заявена претенция за разноски, такива не се и констатираха. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение