Решение № 7520 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9608/2015 г.

Решение № 7520 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9608/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Д. В. Г. срещу съдебно решение № 24 от 15.07.2015 г. постановено по адм. дело № 217 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Русе. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Излага, че съдът не е обсъдил в решението си изложените в жалбата основания за недовършена интерпретация на законовите разпоредби заглавната част на заповедта, където не е посочено на кой закон се позовава административният орган. Съдът не е обсъдил и доводите за липса на детайлно и точно посочване на правното основание в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Разпитаните по делото свидетели не потвърждават, че тя е адресат на заповедта. Навсякъде става въпрос за лице без установена самоличност. Същото е положението с индивидуализацията на процесния автомобил. Административният съд не е обсъдил възраженията, че не е била водач на процесния автомобил към момента на проверката. Недопустимо е органът издал заповедта за налагане на ПАМ да бъде допускан до разпит в съдебното производство. В издадения й акт за установяване на административно нарушение (АУАН) е посочено, че й е иззето свидетелството за правоуправление и контролния талон, а в заповедта за прилагане на ПАМ е посочено, че и е отнето само свидетелството за правоуправление, без в нея да е отразено, че е върнат талонът й. Съдът неправилно не е допуснал изисканото от нея наказателно производство. Неправилно е посочил в решението си длъжността на издателя на заповедта. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде прекратено производството по него. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът - Началникът група "Отчет на пътно-транспортните произшествия, информационно-аналитична дейност и административно-наказателна дейност" ("ОПТП, ИАД и АНД") в сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Русе не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. В. Г. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-1085-000111 от 24.04.2015 г., издадена от началник група "ОПТП, ИАД и АНД" в сектор "ПП" към ОД на МВР - Русе. За да постанови този резултат, съдът е приел, че на 23.04.2015 г. около 15:20 часа в гр. Русе, кв. "Средна кула", по ул. "Йордан Йовков" № 12, Диян Христов - младши полицейски инспектор, извършил проверка на Георгиева по документи, тъй като забелязал, че управляваният от нея автомобил се движел криволичейки. При проверката свидетелят установил, че Георгиева се олюлява и лъха на алкохол, поради което извикал служители на КАТ за извършване на проба за употреба на алкохол. Последната била извършена от М. Б. и Н. Н. с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510". Било отчетено съдържание на алкохол в кръвта 1.77 на хиляда. Бил издаден и талон за медицинско изследване, но медицинско изследване не е проведено. Против Г. бил съставен АУАН № 154405 от 23.04.2015 г., а въз основа на него била издадена заповед № 15-1085-000111 от 09.02.2015 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) била наложена ПАМ "отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". След извършена служебна справка съдът е установил, че образуваното срещу Георгиева бързо полицейско производство е преобразувано в досъдебно производство, което към момента не е приключило. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган (предвид представените по делото заповеди № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи и № 336з-107 от 21.01.2015 г. на директора на ОД на МВР - Русе), при спазване на процесуалните предпоставки и при наличието на посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП материално-правни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. Предвид показанията на свидетеля Христов, от които се установява, че той е възприел факта на управление на МПС от Георгиева, съдът е приел за неоснователно възражението за неустановено по безспорен начин на авторството извършеното нарушение. Приел е за неоснователно и възражението, че не е ясно на какво основание е наложена ПАМ. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице. Неоснователни са възраженията на Георгиева, че не е била водач на процесния автомобил към момента на проверката. Обстоятелството, че тя е управлявала моторното превозно средство, се установява от показанията на свидетеля Христов, който е пряк очевидец на този факт. При извършената проверка с техническо средство - дрегер е установена концентрация на алкохол в кръвта й 1.77 промила. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Действително в заповедта, като правно основание за прилагане на ПАМ, е посочена нормата на чл. 171, т. 1, б. "б", без посочване на нормативния акт (ЗДвП) в който се намира тя. Заповедта обаче е подробно мотивирана, включително, чрез двукратно посочване на приложимия за случая нормативен акт - ЗДвП. Това безспорно е дало възможност на Георгиева да разбере кой е нормативният акт, на основание на който е приложена мярката, не е довело до нарушаване на правото й на защита и не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила водещо самостоятелно до отмяна заповедта. Не отговаря на истината твърдението в касационната жалба, че като свидетел в първоинстанционното производство е разпитан издателят на заповедта за прилагане на ПАМ. Видно от посоченото в заповедта, тя е издадена от Николай Димитров Ненков - началник група в сектор "ПП" при ОД на МВР - Русе, което лице не е разпитано по делото като свидетел. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, длъжността на издателя на заповедта правилно е посочена от първоинстанционния съд и това се установява от заповед № 336з-107 от 21.01.2015 г. на директора на ОД на МВР - Русе. Длъжността на лицето - началник група, включително наименованието на групата в сектор "ПП" при ОД на МВР - Русе, където същият заема посочената длъжност, са посочени и в представеното от него по делото пълномощно, което не е оспорено в хода на първоинстанционното производство. Воденото срещу Г. наказателно производство е ирелевантно за законосъобразността на приложената по отношение на нея ПАМ и правилно не е било приобщено от първоинстанционния съд в производството по делото. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора неоснователно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,