Решение № 13642 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10568/2013 г.

Решение № 13642 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10568/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Йордан Атанасов Йорданов, гр. Монтана, за отмяна на решение № 2823 от 04.03.2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, постановено по адм. д. № 14997/2008 г. по описа на съда, с което е оставено в сила решение от 27.10.2008 г., постановено по адм. дело № 543/2008 г. на Административен съд - гр. Монтана. В искането се поддържа наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК, като се претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг касационен състав. Ответникът - директорът на РЗОК - гр. Монтана, чрез своя процесуален представител, в писмено становище излага съображения, че не са налице твърдяните предпоставки по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото, намира следното: С решение № 2823 от 04.03.2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, постановено по адм. д. № 543/2008 г. по описа на съда, е оставено в сила решение от 27.10.2008 г., постановено по адм. дело № 543/2008 г. на Административен съд - гр. Монтана. Със съдебния акт на АС - гр. Монтата е отхвърлена жалбата на Йордан Атанасов Йорданов против решение № 12/220165 от 11.08.2008 г., издадено от директора на РЗОК - гр. Монтана, с което на искателя е отказано издаването на европейска здравноосигурителна карта, поради факта, че е лице с прекъснати здравноосигурителни права по чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. В искането за отмяна се твърди наличието на нови обстоятелства/писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да и бъдат известни. Представен е протокол от 07.05.2013 г. на публичен изпълнител към ТД на НАП - гр. Велико Търново, офис Монтана, с който е установено задължение на искателя по декларация № 7/21.04.2010 г. за здравно осигуряване в размер на 847,20 лв. главница и 189,57 лв. лихва, както е установена и липсата на каквито и да било доходи за заплащане на възможните задължения. Успоредно с това е приложено и писмо от 11.10.1999 г. на отдел "Правни и консулски услуги" към посолството на ФРГ, в което на Йорданов се дава указание, че ако претендира вреди от немски административен орган, то следва да предяви претенцията си пред компетентен немски съд. На базата на така представените писмени документи страната претендира отмяна на цитираните по-горе съдебни актове. Йорданов счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 за отмяна на влязло в сила решение. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото. Не всички нови обстоятелства, а само тези, които при решаването на делото не са могли да бъдат известни на страната представляват основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Представеното писмо от немската администрация е от 1999 г. и е адресирано до Йорданов, следователно е било известно на страната, по време на проведеното съдебно производство по обжалване на решението на директора на РЗОК - Монтана. От друга страна това писмо не е от значение за делото, следователно същото не попада в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК и не може да послужи като основание за отмяна. Що се отнася до представения протокол от 07.05.2013 г. на публичен изпълнител към ТД на НАП - Велико Търново, офис Монтана, с който е установено задължение на касатора за здравни вноски, следва да се отбележи, че същият не представлява ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство, от значение на делото, тъй като протоколът единствено установявава общия размер на дължимите здравноосигурителни вноски към датата на съставянето му. Обстоятелството, че искателят има неплатени здраноосигурителни вноски не е ново, същото е било безспорно установено още в първоинстанционното съдебно производство. Установеният към 07.05.2013 г. конкретен размер на задължението е ирелевантно за правилното решаване на правния спор, т. е и второто представено писмено доказателство е без значение за делото и като такова не може да бъде предпоставка за отмяна на влязлото в сила решение. Предвид изложените съображения представените от касатора писмени доказателства не притежават характеристиките на ново обстоятелство или на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В контекста на нормативното предписание, изложените в искането на Йордан Атанасов Йорданов оплаквания не обосновават отменително основание по отношение касационното решение на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение на АС - Монтана. С оглед изложеното искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав,