Решение № 13001 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4667/2012 г.

Решение № 13001 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4667/2012 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие" против решение № 14 от 15.02.2012 г. по адм. дело № 426/2011 г. на Пернишкия административен съд. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-140-1454 от 2.10.2011 г. за отказ от изплащане на суми на Александра Любомирова Колева. Правят се доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с правилност на изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви в оспорения административен акт, както и за нередовност на извършената проверка на място. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Александра Любомирова Колева против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. С него й е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 4928.55 лева и за плащания за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 5795.82 лева. В същите размери са наложени и санкции по двете мерки за следващ период. Възразила е, че в писмото липсват мотиви за допуснати от нея нарушения и за начина, по който те са установени. Позовала се е на факта, че кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства не би могло да се извършат, тъй като орто-фото картите за терените са изготвени едва през 2011 г., а проверка на място не е правена. От данните по преписката съдът е установил, че жалбоподателката е подала заявление за подпомагане за кампанията през 2010 г. по две мерки - Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/. Мерките са поискани за четири парцела, находящи се в землището на с. Ездимирци с обща площ от 26.94 ха. Приложени са всички необходими документи, видно от попълнената бланка за окомплектоване и легитимност. В отговор на заявлението е получила оспореното уведомително писмо, в което е обективиран отказ да се изплатят каквито и да било суми и по двете мерки за подпомагане. Мотивите за отказа са в бланкетна форма по съставените таблици. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. В констативната част от заключението е отразена проверка на място на 14.02.2011 г. с установена 100 % нелегитимност на заявените блокове на земеделско стопанство. Вещото лице е приложило към експертизата протокол за специализирана теренна проверка на място на 14.02.2011 г., извършена от специалист в ОСЗ и подписана от него. При тези данни по делото, съдът е извършил преглед на нормативните актове, регламентиращи директните плащания за земеделски площи, ползвани на територията на страната. На тази база е анализирал съдържаните на уведомителното писмо, като индивидуален административен акт. Посочил е, че то е лишено от каквито и да било фактически и правни основания за издаването, което прави невъзможно извършването на съдебен контрол за законосъобразността му. Съдържащите се в него таблици е счел също за немотивирани, доколкото обясненията към тях са от бланков стандандартизиран тип, без да отразяват наличие на извършени проверки по конкретната преписка. Това е отчетено, като нарушение на административно-производствените правила. За такова нарушение е прието и неуведомяването на заявителката за извършена проверка на място и резултатите от нея. Позовал се и на нарушение на правилата за теренни проверки, поради липса на изготвен доклад от съответното длъжностно лице и довеждане на проверката до знанието на земеделския стопанин. Посочил е, че така констатираните нарушения не могат да бъдат отстранени и допълнени чрез изслушване на съдебно-техническа експертиза. Като краен резултат, съдът е приел, че нарушенията на административно производствените правила и нарушеното право на заявителката на участие в административния процес, са довели до постановяване на незаконосъобразен административен акт и съставляват отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Приложил е разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от АПК и го е отменил. При това обаче е пропуснал да изпълни задължението си по чл. 173, ал. 2 от АПК и да върне преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди, че по преписката са извършени административни проверки, резултатите от които са отразени в табличен вид в мотивната част на оторизационното писмо. Това правело извода на съда за липса на мотиви необоснован. Доводите са неоснователни. В мотивите се съдържат две таблици, които са за всяка една от двете мерки, по които е поискано субсидиране, като и двете са с еднакво съдържание. В тях са отразени само идентификационните номера на четирите БЗС, тяхната площ, която е вписана и в последната колона № 7, като недопустима площ. Липсва надлежно попълване на трите средни колони с номера 3, 4 и 5, в които трябва да се съдържат данни за площите след извършени проверки по чл. 37 от ЗПЗП. В нормата са уредени два самостоятелни вида проверки - административни проверки чрез интегрираната информационна система и проверки на място чрез инспекция на земеделското стопанство или методи за дистанционно наблюдение. Попълването им е необходимо, доколкото общият размер на отказаната за подпомагане площ по колона 7 се формира на базата на наложените намаления съгласно чл. 37 от ЗПЗП. В случая колони 3 и 5 са с вписана "0", колона 4 с вписана "-", а недопустимата площ по колона 7 съвпада с декларираната площ по колона 2. В същото време в словесната част на писмото липсват каквито и да било данни за извършени проверки от единия или и от двата вида, уредени в чл. 37 от ЗПЗП. Ето защо напълно обосновано първоинстанционният съд е приел, че липсват мотиви в административния акт за пълния отказ да се оторизират суми за подпомагане на земеделския стопанин. В касационната жалба се твърди процесуално нарушение, поради липса на обсъждане от съда на извадката от ИСАК. Тя според касатора съставлявала запознаване на заявителката с обстоятелството, че заявените от нея блокове излизат извън площите за подпомагане. Видно от електронната справка от ИСЕК - Регистър "Директни плащания" проверка е извършена на 18.05.2010 г. - двадесет дни след подаване на заявлението. В нея три от имотите с номера 45, 46 и 47 са посочени изцяло, като недопустими, като излизащи извън площите, подходящи за подпомагане. От имот № 44 обаче, като излизащи са посочени само 0.50538 ха. В същото време този имот е от 7.77 ха, като отказът за субсидиране в оспореното писмо обхваща целият имот. Освен това никъде в мотивите на писмото не е налице позоваване на този протокол. Останало е неизяснено каква е причината при административната проверка да се отчете, че останалите три имота излизат извън площта, подходяща за субсидиране. Липсата на конкретни мотиви, сочещи фактическите и правни основания, обусловили отказа да се изплатят каквито и да било суми за субсидиране на земеделския производител, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Като е отменил административния акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При изпълнението му следва да се има предвид задължението на съда да върне преписката на административния орган за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение