Решение № 15049 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2011 г.

Решение № 15049 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на СОС, чрез проц. представител ю. к. Катя Цветкова против Решение от 28.03.2011 г., постановено по адм. д. № 828/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "В" състав в частта му, в която съдът "Връща преписката на административния орган за процедиране, съобразно изложените мотиви на съда". С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна в обжалваната част. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от Людмил Петров Христов, Надежда Томова Тасева, Петър Младенов Лозанов, Лозан Латинов Лозанов и Тодор Спасов Лозанов против Решение № 44, т. 45 по протокол № 32 от 10.12.2001 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен проект за КП, УРП и ЗРП на м. "Територии, принадлежащи на пътен възел Околовръстен път - бул. "Сливница" (без кв. 3, кв. 3а - парцели I, II, III и IV, кв. 8, кв. 13 - парцели IV, V и VI, и кв. 14а), като жалбите по делото се отнасят за кв. 5. Съдът е отменил решението и е върнал преписката на ответника за "процедиране съобразно гореизложените мотиви". Настоящият съд приема, че в отменителната част на диспозитива си Решението е влязло в сила и висящо пред настоящата инстанция е в частта си относно връщането на преписката на административния орган. Преписката се изпраща от съда на административния орган, издал отменения акт, когато след бъде отменен от съда, той не може да се произнесе по същество. Касаторът възразява, че административният орган е изразил волята си в акта и съдът не може да му наложи друга воля, както и, че съдебното решение не е измежду основанията, предвидени в ЗУТ, за изменение на ПУП. В същото време, обаче, в компетенциите на съда не е създаването на устройствени планове. Съдът има задължението, вменено му от АПК да следи за законосъобразното издаване на административните актове. В случая на органа правилно е върната преписката да се произнесе, тъй като съдът не би могъл да стори това, въпросът е от изключителната компетентност на СОС. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението (в обжалваната му част) като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,