Решение № 2553 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8799/2009 г.

Решение № 2553 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8799/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на М. В. И. от град Велико Търново против решение № 227/14.05.2009 г., постановено по адм. дело № 647/2008 г. по описа на Административен съд град Велико Търново. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Велико Търново, не е взел становище по касационната жалба. Ответникът - Г. К. Т., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС Велико Търново е отхвърлил жалбата на М. В. И. срещу изричен отказ № Ж-10/30.05.2008 г. на директора на РИОСВ гр. Велико Търново да бъде извършена оценка за съвместимост на инвестиционно предложение с предмета и целите на защитените територии. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по внесено от Г. К. Т., собственик на поземлен имот № 140005, находящ се в землището на град Велико Търново, местността "Дервеня" инвестиционно предложение за изграждане на жилищен комплекс с обществено-обслужващи дейности", за преценяване на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение. С решение № ВТ-46пр/12.04.2007 г. директорът на РИОСВ град Велико Търново е постановил, че не следва да бъде извършвана оценка на въздействието върху околната среда на посоченото инвестиционно предложение. Решението е влязло в сила. В мотивите му е посочено, че предложението не попада в защитени територии. Със заповед № РД-22-802/02.05.2007 г. на кмета на община Велико Търново е одобрен подробен устройствен план за застрояване на ПИ № 140005 за жилищен комплекс с обществено - обслужващи дейности с максимална височина на сградите - 10 метра. Със заповед № 251/11.12.2007 г. председателя на Държавната агенция по горите ПИ № 140005 е изключен от горския фонд и терена е преотреден за посоченото жилищно строителство. И двете посочени заповеди са влезли в законна сила. Касаторката М. В. И. е собственик на апартамент № 5 и принадлежащата му изба, находящ се в ЖСК "Естел", както и на мансарда № 2, находяща се в същата ЖСК по силата на нот. акт № 1558/2006 г. и нот. акт № 1247/2006 г. на нотариус в района на Великотърновския районен съд. Жилищностроителната кооперация е построена върху УПИ I в кв. 3743 по ПУП на град Велико Търново, ул. "Васил Петлешков " 2. Същата е поискала от административния орган от името на сдружение "Велико Търново за гората" да бъде преразгледана процедурата по издаване на решението по ОВОС, с доводи, че процесния имот попада в защитени зони, част от екологичната мрежа "Натура 2000": Река Янтра /BG 000610/ и Търновски височини /BG 0000213/. При така установената фактическа обстановка Административен съд Велико Търново е направил изводи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че реализацията на инвестиционното предложение ще окаже негативно въздействие върху околната среда. Съдът е направил заключение за законосъобразност на оспорения административен акт. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Изводите на АС за съответствие на оспорения индивидуален административен акт с материалноправните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС), е законосъобразен. Актът е издаден от компетентния орган, в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите в чл. 93 от ЗООС реквизити. В решението, с което е преценена липсата на необходимост от извършване на оценка на въздействието върху околната среда са изложени мотиви, съдържащи фактическите основания за издаването му, като е направен извод, че реализацията на инвестиционното предложение и последващата експлоатация на обекта няма да доведат до значими по стенен и трайни по време отрицателни въздействия върху компонентите на околната среда при условие, че стриктно се изпълняват задълженията от страна на възложителя при извършване на строителството. Условията и редът за извършване на преценка на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда са уредени в Наредбата за условията и реда за извършването на оценка на въздействието върху околната среда. Съгласно чл. 4 от наредбата възложителят е длъжен да информира писмено компетентните органи за своето инвестиционно предложение по време на прединвестиционните проучвания и едновременно с това да уведоми кмета на съответната община, както и засегнатото население - чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин. Въз основа на уведомлението компетентният орган определя дали инвестиционното предложение е включено в приложение № 1 или приложение № 2 към чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и информира писмено възложителя в срок до 14 дни за необходимите действия, които трябва да предприеме (чл. 5 от наредбата). Копие от писмото се изпраща до кмета на съответната/съответните община/общини, район/райони и кметство/кметства, а засегнатата общественост се уведомява чрез съобщение на страницата на органа в интернет. За преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за предложенията по чл. 93, ал. 1 ЗООС възложителят внася писмено искане до компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 ЗООС, към което прилага информацията по приложение № 2 и информация относно обществения интерес към инвестиционното предложение, ако такъв е бил проявен. При установени непълноти, пропуски и неточност в искането или в представената документация компетентният орган изисква от възложителя да отстрани допуснатите неточности и/или да предостави допълнителна информация, като определя срок за това. АС е обсъдил и обстоятелството, че при разглеждането на преписката е било в сила изменение на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие /изм. ДВ бр. 52 от 2007 г./, с което е било предвидено, че оценката на плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а. Прието е било, че предвидената с нормативния акт оценка за съвместимостта се прилага и за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които към момента на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 52 от 2007 г.) не са одобрени по реда на съответния специален закон или подзаконов нормативен акт, въз основа на който се разработват, или са одобрени, но не са влезли в сила, независимо дали попадат в обхвата на Закона за опазване на околната среда и дали за тях е налице завършена или започнала процедура по оценка на въздействието върху околната среда или екологична оценка съгласно съгласно глава шеста от Закона за опазване на околната среда. В случая АС правилно се е позовал на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, като е посочил, че провеждането на процедура за оценка за съвместимост /ОС/ по тази наредба се извършва само по отношение на изчерпателно изброените в нормата защитени зони, а имот № 140005 не попада в предметния обхват на разпоредбата. Освен това следва да се има предвид и факта, че решение № ВТ-46пр/12.04.2007 г. е издадено преди изменението на чл. 31 от ЗБР и влизане в сила на Наредбата, поради което по отношение на този акт те са неотносими. Освен подробно изложените съображения в оспореното решение, настоящата инстанция счита, че касационната жалбоподателка оспорва решение на директора на РИОСВ Велико Търново, което е било влязло в сила към момента на подаването на жалба пред АС Велико Търново, а оспорването на административния акт следва да бъде извършено по реда и в сроковете на чл. 149, ал. 1 от АПК. Писмо изх. № Ж-10/3005.2008 г. на директора на РИОСВ Велико Търново не представлява годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, и то не е било предмета на съдебен контрол, както правилно е посочено в мотивите на оспореното решение. Предвид на изложеното, решението на АС като обосновано, постановено при спазване на материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от пълномощника на ответника, касаторката следва да бъде осъдена да му заплати 300 лева адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение