Решение № 6563 от 20.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на А. Балева срещу Решение 1345 от 11.07.2022 г., постановено по адм. дело 1273/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. С него са отхвърлени следните искови претенции на Балева против Университетска многопрофилна болница за активно лечение Пловдив АД ( УМБАЛ Пловдив АД):

1. За сумата от 3300.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 01.10.2017 г. до 01.10.2019 г., изразяващи се в неполучаване от ищцата на пенсия за инвалидност и причинени й вследствие на незаконосъобразно Експертно решение (ЕР) 3683 от заседание 161 от 12.10.2017 г. на пети състав на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към УМБАЛ Пловдив АД, отменено с ЕР 0443 от заседание 077 от 03.05.2018 г. на Специализиран състав на НЕЛК по хирургични болести;

1. За сумата от 2000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 12.10.2017 г. до 03.05.2018 г., изразяващи се в притеснение, безпокойство и душевен дискомфорт и причинени й вследствие на незаконосъобразно ЕР 3683 от заседание 161 от 12.10.2017 г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, отменено с ЕР 0443 от заседание 077 от 03.05.2018 г. на Специализиран състав на НЕЛК по хирургични болести;

1. За сумата от 2500.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 30.10.2018 г. до 29.01.2020 г., изразяващи се в притеснение, безпокойство и душевен дискомфорт и причинени й вследствие на незаконосъобразно ЕР 4883 от заседание 180 от 30.10.2018 г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, отменено с ЕР 0282 от заседание 015 от 29.01.2020 г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания;

1. За сумата от 2500.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 07.05.2020 г. до 19.01.2021 г., изразяващи се в притеснение, безпокойство и душевен дискомфорт и причинени й вследствие на незаконосъобразно ЕР 2278 от заседание 083 от 07.05.2020 г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, отменено с ЕР 0105 от заседание 012 от 19.01.2021 г. на Специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания.

Наред с това ищцата е осъдена да заплати на ответника 1500.00 лв. разноски по делото.

Касационната жалбоподателка твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който предявените от нея искови претенции бъдат уважени. Претендира за двете инстанции разноски. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът УМБАЛ Пловдив АД с [ЕИК], в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, оспорва касационната жалба, като неоснователна и необоснована в писмен отговор от 28.09.2022 г. Иска оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноските за настоящото производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

При установеното от фактическа страна, Административен съд Пловдив е приел от правна страна, че подадената от Балева искова молба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Счел, че по делото не се установява наличието на кумулативно изискуемите предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Мотивирал се, че с отменителните решения на НЕЛК преписката е връщана на ТЕЛК за ново произнасяне при спазване на посочените от НЕЛК указания, като с отменените по съответния ред административни актове, от които се претендира обезвредата, стартиралото пред ТЕЛК производство по преосвидетелстване на ищцата, не било приключило. Посочил, че това производство реално е приключило с ЕР 1445 от заседание 046 от 18.03.2021 г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД. Счел, че всеки административен акт, който е неблагоприятен за своя адресат, създава негативни емоции у последния, но че тези негативни последици са очаквани и предвидими когато дадено лице, като адресат на акта, счита, че необосновано е засегната правната му сфера. Приел е, че в конкретния случай е налице само едно правно очакване, тъй като ищцата се възползвала от правната възможност да обжалва процесните административни актове, постановени от пети състав на ТЕЛК. Допълнил, че неудобството на даден субект да е страна в правен спор и да очаква разрешаването му в една или друга посока е заложено, като допустимо и нормално да се търпи от всяка страна, за да може да се осъществява правосъдието в държавата. Формирал извод, че фактът, че дадено лице е принудено по административен или съдебен ред да отстоява правата си не може да бъде основание за възникване по право на специална хипотеза на обезвреда. Отчел, че % ТНР, определен на Балева във влязлото в сила ЕР на ТЕЛК 1445/18.03.2021 г. е по-нисък от първоначално определения с ЕР на ТЕЛК 3683/12.10.2017 г. Подчертал, че дори ищцата да има множество заболявания в какъвто смисъл били твърденията й, не за всяко от тях законодателят е предвидил определяне на % ТНР. Обърнал внимание, че с Постановление 139 на Министерския съвет на Република България от 6 юни 2019 г. за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), приета с Постановление 120 на Министерския съвет от 2017 г. (обн., ДВ, бр. 51 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 62 и 64 от 2018 г.) и по-конкретно с § 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на същото, законодателят е предоставил право на лицата, освидетелствани или преосвидетелствани от ТЕЛК в периода от 03.08.2018 г. до влизането в сила на това постановление, да подадат заявление-декларация за преосвидетелстване, извън случаите по чл. 56, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (обн., ДВ, бр. 34 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 5 и 41 от 2011 г., бр. 55 от 2014 г., бр. 96 от 2016 г. и бр. 62 от 2018 г.) в едномесечен срок от влизането в сила на това постановление. Приел е, че в случай, че ищцата е била недоволна от прилагането на т. III от Приложение 2 към чл. 63, ал. 3 НМЕ при определяне на крайния процент ТНР, каквито възражения били изложени в исковата й молба, тя е разполагала с възможността да подаде заявление-декларация в указания срок, за което отчел, че не са налице данни по делото да е сторено. Формирал извод, че единствено и само недоверието на Балева в дейността на ТЕЛК и неясната позиция в собствената й защита, са довели до едно продължило във времето обжалване на всеки един постановен от административния орган акт. Допълнил, че при тези обжалвания и при последващите преосвидетелствания, ищцата всеки път представяла нови медицински документи, което, според съда, затруднило окончателното разрешаване на сложения за разглеждане в ТЕЛК и НЕЛК административноправен спор, приключил с решение, което е по-неблагоприятно за лицето от първоначалното постановеното такова на 12.10.2017 г. Приел е, че описаните в исковата молба като резултат от отменените по съответния ред ЕР на ТЕЛК негативни емоции и преживявания, дори и да са породени у Балева, се дължали изключително на нейното поведение. Счел, че ищцата не се е справила с доказтелствената тежест по делото.

На следващо място административният съд е обсъдил претенцията на ищцата за претърпени имуществени вреди от отменените, като незаконосъобразни, ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД. Приел е, че, ако ищцата е била недоволна от прекратяването на пенсията, тя е разполагала с възможността да оспори разпореждане [номер]/06.11.2017 г. на ръководител Пенсионно осигуряване (ПО) при териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) в Пловдив за прекратяване на личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване, предвид че същото подлежи на самостоятелно обжалване. Съобразил, че по делото такива данни не се съдържат. Подчертал, че с последно издаденото ЕР на ТЕЛК на лицето са определени 40 % ТНР, т.е. същото отново не отговаря на условията за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С тези мотиви отхвърлил предявените от Балева срещу УМБАЛ Пловдив АД искови претенции. С оглед изхода на спора, присъдил разноски в полза на ответника.

Така постановеното решение е неправилно поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

На първо място следва да се подчертае, че изводът за наличие не обстоятелства за прилагане на чл.5 ЗОДОВ е неправилен. Неправилно съдът е приел, че настъпването на вредоносния резултат се дължи на поведението на ищцата, изразяващо се в обжалване на постановяваните решения на ТЕЛК. Упражняването на конституционното право по чл. 120, ал.2 КРБ на обжалване на административен акт, който неблагоприятно засяга правната сфера на всеки гражданин - израз на упражняването на абсолютното право на защита по чл. 56 КРБ, не е и не може да се разглежда като действие, което води до съпричиняване на вредоносен резултат. В още по-голяма степен обжалването на административен акт може да се определя като действие по чл. 5, ал.1 ЗОДОВ когато увреждането се дължи на изключителна вина на пострадалия - обжалването не може да се квалифицира като виновно поведение по см. на закона. За да има такъв характер, то по дефиниция трябва да е действие или бездействие с противоправен характер, каквото упражненото право на обжалването по своята правна природа не е, защото представлява призната и гарантирана от КРБ и закона възможност за защита на право или законен интерес.

Неправилно съдът се е позовал на §3 ПЗР НМЕ. Към момента на влизане в сила на цитираната норма на §3 ПЗР, производството по обжалване на ЕР 3683 от заседание 161 от 12.10.2017 г. на ТЕЛК все още не е приключило, то се развива като процедура пред ТЕЛК, след няколкократната отмяна на нейните решения от НЕЛК и даване на задължителни указания във връзка с преосвидетелстването. Това означава, че ТЕЛК действа в условията на изпълнение на задължителни указания на по-горестоящ орган по законосъобразно прилагане на закона и подаването на декларация от страна на обследваното лице по §3 ПЗР НМЕ не само не е необходимо, действие по нейното подаване е недопустимо.

На следващо място следва да се посочи, че производството по обжалване по процесуалните правила , действащи на територия та РБ е допустимо само за този административен акт, или за тази част от него, която е неблагоприятна за оспорващия. В частта , в която актът няма за оспорващия неблагоприятна правна последица, обжалването е недопустимо, което спрямо оспорения административен акт означава, че ЕР 3683 от заседание 161 от 12.10.2017 г. пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД се оспорва за тези заболявания, които не са били включени в него от ТЕЛК, а за общия процент ТНР само за намалението му до 48%. За процента ТНР от 0% до 48% актът не се обжалва от ищцата, защото е благоприятстващ за нея, т.е. като необжалван в тази част актът не може да бъде неблагоприятно променян в резултат от връщането на преписката за преосвидетелстване. В резултат от преосвидетелстването общият процент ТНР може само да бъде повишаван над 48%, но не и да бъде намаляван. Административният орган не разполага с компетентност да променя акта в рамките на производството по обжалване по неблагоприятен за лицето начин.

Видно от доказателствата по делото ищцата Балева периодично е преосвидетелствана, като преди издаване на незаконосъобразните ЕР на ТЕЛК, с ЕР 4120 от заседание 186 от 31.10.2016 г. пети състав на ТЕЛК към МБАЛ Пловдив АД, след преосвидетелстване, й е определил 50% трайно намалена правоспособност (ТНР) за период от 1 година.

Това решение е влязло в сила и се явява основание за съпоставка със здравословното състояние на ищцата към момента на новото й преосвидетелстване през целия период след 31.10.2017г. /когато изтича едногодишния срок на преосвидетелстване/ и до постановяване на последното решение на ТЕЛК 1445 от 18.03.2021г., т.е. установените с него заболявания и увреждания и определения с него общ процент на ТНР служат като отправна точка на експертната комисия за последващите изследвания и освидетелствания, а също така и за определяне общ процент ТНР.

Обстоятелството, че след него е образувано новото административно производство и че то е приключило едва с ЕР 1445 от 18.03.2021г., не е взето предвид при разрешаване на правния спор от административния съд, въпреки че това е законова последица от обжалването и се признава от самия административен орган, тъй като в т.5 от мотивната и съобразителната части на всички последвали ЕР на ТЕЛК се сочи, че състоянието преди експертизата е 50% ТНР - по влязлото в сила ЕР 4120 от заседание 186 от 31.10.2016 г.

1.При последващо преосвидетелстване, след преглед, с ЕР 3683 от заседание 161 от 12.10.2017 г. пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД й е определил 48 % ТНР за срок от две години, както следва: 1. а/ за [заличен текст] от [заличен текст] ФК по НИХА по [заличен текст] 40% ТНР;

1.б/ за [заличен текст] по [заличен текст] 10%ТНР;

1.в/ за [заличен текст] по [заличен текст] 20%ТНР.

1.г/ за [заличен текст] - 20%

Определен е краен процент ТНР 48% за срок от две години.

Към този момент действа редакция на т.III на Приложение 2 към НМЕ със следното съдържание:Когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания."

Така определеният процент на обща ТНР е съобразен с броя на установените увреждания и процента за всяко едно от тях - 40% - водещо заболяване и допълнителни 20%, 20% и 10% /. Липсват мотиви на органа дали върху общия процент е оказало влияние общото състояние на ищцата.

Така постановеното решение е обжалвано пред НЕЛК. В жалбата са изложени подробни оплаквания, които, обобщени, сочат на недоволство от крайния процент ТНР, който според ищцата е занижен. По повод на жалбата е било образувано административно производство и е постановено ЕР 0443 от заседание 077 от 03.05.2018 г.

Съгласно чл. 112, ал.1 т.3 Закона за здравето, обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността се правят срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК. Според чл. 51 ПУОРОМЕРКМЕ. Националната експертна лекарска комисия може:1. да потвърди решението на ТЕЛК;2. да го отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението.

С оглед на така очертаната нормативна компетентност, с ЕР 0443 от заседание 077 от 03.05.2018 г. НЕЛК хирургични, вътрешни и сърдечно-съдови болести потвърждава констатациите на ТЕЛК по 1.а, 1.б, 1.в и 1.г, като НЕЛК психични и УНГ болести не се произнася за [заличен текст]. НЕЛК нервни болести е констатирала, че данните за заболяването в тази област не са коментирани от ТЕЛК, въпреки наличието да медицинска документация, поради което постановява отмяна и връщане на обжалваното решение на ТЕЛК в тази част за ново освидетелстване, на осн. чл. 45, ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ . Според приложената разпоредба, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. При заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на експертното решение, НЕЛК отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне.

От съдържанието на първоначално подадената жалба е видно, че ищцата е обжалвала решението на ТЕЛК изцяло, като ясно е посочила, че общото й здравословно състояние не се е подобрило, т.е. е недоволна от определения и общ процент ТНР 48%.Налице са и конкретни оплаквания по отделните заболявания.

1. След връщане на преписката в ТЕЛК и след преглед на лицето, както и въз основа на наличната медицинска документация, е издадено ЕР 4883 от зас.180 от 30.10.2018г., с което Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД е определил отново 40%ТНР за срок от две години, както следва:

2.а/за [заличен текст] от [заличен текст] ФК по НИХА по [заличен текст] 40% ТНР;

2.б/за [заличен текст] по [заличен текст] 20 %ТНР.

В мотивите се посочва, че за останалите заболявания не е определен %ТНР, поради непредставяне на документация.

Следва да се отбележи, че за констатацията по т.2. а/, която като резултат съвпада с т.1.а/ ТЕЛК не е била сезирана нито с искане от лицето, нито по реда на чл. 45, ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ от НЕЛК. Що се отнася до констатацията по т.2.б. , същата е направена по повод указанието на НЕЛК по чл. 45, ал.2 от същия правилник, след отмяна на ЕР 3683 от заседание 161 от 12.10.2017 г. Резултатът от тази констатация не е бил взет предвид в общия % ТНР, въпреки нормативното изискване на НМЕ.

Недоволна и от така издаденото ЕР, ищцата го е оспорила изцяло, вкл. и общия процент ТНР, видно от съдържанието на жалбата, пред НЕЛК, по повод на което е образувано административно производство, приключило с ЕР 0282 от зас.015 от 29.01.2020г., с което Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания е отменил и върнал ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване, поради новопредставени от лицето медицински документи, както и непроизнасяне по налични такива. По останалите установени заболявания, в т.ч. и водещото такова, за което се следват 40%ТНР, не са констатирани нарушения.

3.След връщане на преписката в ТЕЛК, по документи и въз основа на наличната медицинска документация, е издадено ЕР 2278 от зас.083 от 07.05.2020г., с което Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД отново е определил общ процент 40%ТНР за 6 увреждания, първото от които водещо , както следва:

3.а/ за [заличен текст] от [заличен текст] ФК по НИХА по [заличен текст] 40% ТНР;

3.б/за [заличен текст] по [заличен текст] 20 %ТНР;

3.в./ за [заличен текст] по [заличен текст] 20%ТНР;

3.г./ за [заличен текст] по [заличен текст] 10%ТНР;

3.д./ за [заличен текст] по [заличен текст] 20%ТНР;

3.е/ за [заличен текст] не се следва %ТНР.

Експертното решение на ТЕЛК е оспорено от ищцата изцяло, за което в НЕЛК е образувано производство, приключило с ЕР 0105 от зас.012 от 19.01.2021г., с което Специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания е отменил ЕР на ТЕЛК и е върнал за ново освидетелстване в две части обжалваното решение на |ТЕЛК, а именно : неаргументиране на една от диагнозите, а именно за [заличен текст], за което на лицето е определен %ТНР по част [заличен текст] и за допълнително изследване във връзка с [заличен текст] , за коетосе следва 30% ТНР. По останалите установени заболявания, в т.ч. и водещото такова, за което се следват 40%ТНР, както и за другите заболявания не са установени нарушения.

1. След новото преосвидетелстване по документи Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД е издал ЕР 1445 от зас.046 от 18.03.2021г., с което на лицето отново са определени общ процент - 40%ТНР, за 7 увреждания, от които едно водещо, както следва:

4.а/за [заличен текст] от [заличен текст] ФК ПОНИХА по [заличен текст] 40% ТНР;

4.б./ за [заличен текст] по [заличен текст] 20 %ТНР;

4.в./за [заличен текст] по [заличен текст] 20%ТНР;

4.г./за [заличен текст] по [заличен текст] 10%ТНР;

4.д./за [заличен текст] по [заличен текст] 30%ТНР;

4.е./за [заличен текст] по [заличен текст] 10%ТНР;

4.ж./ за [заличен текст] по [заличен текст] 30%ТНР;

за [заличен текст] не се следва %ТНР.

Няма данни това решение на ТЕЛК да е било обжалвано.

С оглед на горните относими за спора факти, следва извод, че след отмяна на ЕР 3683 от заседание 161 от 12.10.2017 г. пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД от НЕЛК ,само в частта за нервни болести и връщане на преписката за освидетелстване в тази част, към първоначално установените и неотменени от НЕЛК констатации по т.1а, 1.б,1.в и 1.г, следва да се прибави констатацията по 2.б/за [заличен текст] по [заличен текст] 20 %ТНР. Добавянето на тези проценти ТНР, при спазване на методиката, неминуемо се отразяват върху първоначално определения общ процент ТНР/48%/ в посока увеличение. Т.е. за общия процент ТНР влияние е следвало да окажат както процентите от водещата диагноза - 40%, така и в съвкупност и останалите проценти - 10%, 20%, 20% и допълнителните 20%. Няма как решението на ТЕЛК по т.9 общ процент ТНР да влезе в сила, след като върху този процент неминуемо ще окаже влияние процентът от нервните болести и задължително ще го увеличи.

Това обстоятелство, вместо да бъде отчетено от ТЕЛК / доколкото е въпрос на обикновено математическо изчисление/, е било игнорирано при последващото освидетелстване /ЕР 4883 от зас.180 от 30.10.2018г./. Отново следва да се посочи, че процентът по 2.б/за [заличен текст] по [заличен текст] 20 %ТНР се определя поради незаконосъобразност на отказа да се даде констатация за това заболяване с обжалваното ЕР 3683 от заседание 161 от 12.10.2017 г. пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД.

При прилагане на методиката за изчисление на общия процент ТНР, заложена в Приложение 2 към чл. 63, ал. 3 (Обн. - ДВ, бр. 51 от 2017 г.,в сила от 27.06.2017 г.) към 12.10.2017г., освен водещото увреждане, значение следва да имат както процентите на останалите увреждания, така също и общото състояние на освидетелстваното лице. Във всички случаи за това следва да се изложат мотиви, доколкото мотивирането на административния акт е общо изискване за неговата законосъобразност, но такива не са изложени.

Добавянето на ново увреждане по 2.б./за [заличен текст] по [заличен текст] 20 %ТНР, неминуемо увеличава общия сбор на процентите, служещи като база за прибавяне на допълнителни проценти в общия ТНР, а така също влияе и върху определянето на общото състояние на ищцата. Видно от съдържанието на обжалваното решение, такова увеличение не е било извършено от административния орган. Повторното решение на ТЕЛК - ЕР 4883 от зас.180 от 30.10.2018г., с което Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, е определил общ процент 40%ТНР, също е издадено при действието на цитираната по-горе редакция на т. III на приложение 2 към чл. 63 НМЕ, следователно ТЕЛК е бил длъжен да съобрази всички обстоятелства, посочени по-горе, които оказват влияние върху общия процент на ТНР, а също така и да се съобрази обстоятелството, че то е продължение от образуваната през 2017г. преписка и се издава в изпълнение на указанията на НЕЛК с отменителното решение.

Обстоятелството, че и при последващите обжалвания НЕЛК не се открило незаконосъобразност при определяне на процента на ТНР при водещото заболяване / по т.1а/ не се отразява върху извода за нормативно несъответствие при определяне на общия процент ТНР - както се посочи общия % ТНР зависи освен от водещото увреждане и от останалите увреждания и общото състояние на лицето.

В тази връзка неправилно административният съд е изтъкнал това обстоятелство като едно от основанията за отхвърляне на исковата претенция. По делото по безспорен начин се доказа, че първоначално обжалваното решение на ТЕЛК ЕР 3683 от заседание 161 от 12.10.2017 г., определящо общ процент ТНР - 48% е незаконосъобразно поради невключване в експертното заключение на заболяването по 2.б/за [заличен текст] по [заличен текст], а като последица от това - и не законосъобразно определяне общ процент ТНР. Видно от последващите издадени от ТЕЛК решения, комисията е възпроизвела същото нормативно несъответствие, като дори и в последното решение на ТЕЛК ЕР 1445 от зас.046 от 18.03.2021г. не е определила общия процент ТНР съобразно нормативните изисквания.

Третото от решенията на ТЕЛК по същата преписка - ЕР 2278 от зас.083 от 07.05.2020г. е издадено при редакция на Приложение 2 към чл. 63, ал. (Изм. и доп. ДВ, бр. 46 от 2019 г., в сила от 11.06.2019 г.) със следното съдържание:"III. Когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение."

То е било обжалвано, не е влязло в сила и е отменено с ЕР 0105 от зас.012 от 19.01.2021г., с което Специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания е отменил ЕР на ТЕЛК и е върнал за ново освидетелстване в две части обжалваното решение на |ТЕЛК, а именно : неаргументиране на една от диагнозите, а именно за[заличен текст], за което на лицето е определен %ТНР по [заличен текст] 20%ТНР. и за допълнително изследване във връзка [заличен текст] , за коетосе следва 30% ТНР. Последното от постанованите в същата преписка решение на ТЕЛК ЕР 1445 отзас.046 от 18.03.2021г. С него на ищцата е определен общ % ТНР - 40%, но са установени следните 6 допълнителни увреждания : 4.б./ за [заличен текст] по [заличен текст] 20 %ТНР;

4.в./за [заличен текст] по [заличен текст] 20%ТНР;

4.г./за [заличен текст] по [заличен текст] 10%ТНР;

4.д./за [заличен текст] по [заличен текст] 30%ТНР;

4.е./за [заличен текст] по [заличен текст] 10%ТНР;

4.ж./ за [заличен текст] по [заличен текст] 30%ТНР;

Това ЕР на ТЕЛК се постановява при действието на следната редакция на Приложение 2 : "III. (Отм. с Решение 1632 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 63 от 2020 г., в сила от 17.07.2020 г.; нова, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г., изм., бр. 10 от 2023 г., в сила от 31.01.2023 г.) Когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане и ако той не е 100 на сто, се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания. В случай на определена 100 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане съпътстващите увреждания не се добавят в оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение заедно със съответната отправна точка и процент."

При съпоставка на нормативния текст на приложимата т. III от Приложение 2 на НМЕ, действаща към датата на издаване на последното решение, и текста на същата разпоредба, в редакция към 12.10.2017г., когато е издадено обжалваното първо решение, е налице значителна промяна в компетентността на ТЕЛК.

При определяне общия процент ТНР Комисията вече действа изцяло в условия на обвързана компетентност и не й е оставено място за преценка на общото състояние на лицето, което да се отрази върху общия процент ТНР. Освен това нормата в действащата редакция към настоящия момент има изцяло императивен характер и не дава правна възможност комисията при определяне на общия процент ТНР да извърши нещо различно в изчислението по начина, предписан от правната норма.

Така в конкретния правен спор, по отношение само на т.9 от ЕР 1445 от зас.046 от 18.03.2021г., въпреки че решението не е предмет на обжалване, при условията на обвързана компетентност и при императивна правна норма, разписваща точно и изчерпателно действията на органа, ТЕЛК следва да определи общ процент ТНР за увреждане за 7 увреждания, от които водещо е увреждане с 40% , като към тях следва да се прибавят още 24% / 20% от сбора на 20%, 20%,10%, 30%,10% и 30%/. Както се посочи, за това изчисление не са необходими медицински познания, а само елементарни аритметични такива. Необяснимо по каква причина, вместо това - в т.9 - Оценка на работоспособността, ТЕЛК е посочил 40% ТНР.

От изложеното следва извод, че със започването през 2017г. и приключването през 2021г. на тази преписка с ЕР 1445 от зас.046 от 18.03.2021г., ТЕЛК е извършила две противоречащи си като краен резултат действия - докато в частта на заболяванията , които формират ТНР, комисията е включила общо 7 такива и за всяко едно е дала процент на ТНР, то общият процент ТНР е определен само на 40%. Това е в очевидно противоречие както с методиката по приложимата т. III от Приложение 2 на НМЕ, така и с принципа, че положението на жалбоподателя не може да се влоши в процеса на обжалване и в сравнение с обжалвания акт.

Какво е правното значение на обстоятелството, че ЕР 1445 от зас.046 от 18.03.2021г. не е било обжалвано и следва ли исковият съд да се съобрази с отразения в т.9 общ процент ТНР - 40%. Настоящата инстанция намира, че следва да вземе под внимание като факт отразеното в т. 9 от ЕР 1445 от зас.046 от 18.03.2021г. и да го интерпретира в контекста на всички факти и обстоятелства, за които са събрани доказателства в настоящото производство. Ето защо, настоящата съдебна инстанция, при обсъждане на всички доказателства, без да извършва квалификация за законосъобразност или незаконосъобразност на ЕР в т.9, намира, че посоченият в т.9 от ЕР 1445 от зас.046 от 18.03.2021г. общ процент на ТНР за ищцата - 40% не съответства нито на броя и процента на установените в съобразителната част на административния акт увреждания , нито на методиката на изчисление на общия процент ТНР, отразена в Приложение 2 , т. III., чието съдържание е възпроизведено по-горе, нито на принципа, че актът в необжалваната част не може да изменян /както се изтъкна, ищцата е обжалвала само намалението от 50% на 48%, а за процентите под 48% тя не е обжалвала , а и няма правен интерес да го стори, тъй като актът в тази част е благоприятстващ за нея/ .

Няма как при прилагане на императивно установената нормативна методика, от органа, действащ при обвързана компетентност, общият процент ТНР да възлиза на 40%. На следващо място следва да се посочи, че за посоченият общ процент ТНР -40% няма изложени никакви мотиви, които да обосноват извода на органа за такъв процент ТНР. Т.е. в случая или е налице очевидна фактическа грешка при изчислението, чиято поправка се извършва по реда на чл.62, ал.2 АПК, или , ако органът не възприеме това, би могъл да се постави въпрос за валидността на акта в тази му част при очертаната компетентност, при която действа ТЕЛК. Във всички случаи обаче това несъответствие, което е резултат от дейността на административния орган, не може да се разглежда в ущърб на ищцата, защото това следва от принципа на законност /чл.4 АПК,чл. КРБ/, на който е подчинен в дейността си административният орган, който е длъжен да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да действа в рамките на правомощията си, установени от закона.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че многократно отменяните ЕР на ТЕЛК са причинили неимуществени вреди на ищцата, който извод следва от обстоятелството, че същата е с установена нетрудоспособност, не работи, с влошено здравословно състояние, чийто единствен източник на доходи е пенсията, чийто размер зависи от акта на ТЕЛК. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е взел под внимание събраните по делото гласни доказателства, които сочат на преживени негативни емоции, депресия, морални болки и страдания. При наличието на преки сведения за преживяванията на ищцата, които настоящата инстанция възприема като достоверни и имащи пряко отношение към правния спор, решението за отхвърляне на исковата претенция за понесени неимуществени вреди следва да се отмени като вместо него да се постанови друго, с което искът в тази част на бъде уважен. Настоящата инстанция, на осн. чл. 52 ЗЗД, вр. §1 ЗР ЗОДОВ определя общ размер на справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди от отменените ЕР на ТЕЛК за период от 4 години в размер на 7000 лв. , т.е. искът за неимуществени вреди следва да се уважи изцяло, така както е предявен за сумата от 2000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 12.10.2017 г. до 03.05.2018 г., изразяващи се в притеснение, безпокойство и душевен дискомфорт и причинени й вследствие на незаконосъобразно ЕР 3683 от заседание 161 от 12.10.2017 г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, отменено с ЕР 0443 от заседание 077 от 03.05.2018 г. на Специализиран състав на НЕЛК по хирургични болести; за сумата от 2500.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 30.10.2018 г. до 29.01.2020 г., изразяващи се в притеснение, безпокойство и душевен дискомфорт и причинени й вследствие на незаконосъобразно ЕР 4883 от заседание 180 от 30.10.2018 г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, отменено с ЕР 0282 от заседание 015 от 29.01.2020 г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания; за сумата от 2500.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 07.05.2020 г. до 19.01.2021 г., изразяващи се в притеснение, безпокойство и душевен дискомфорт и причинени й вследствие на незаконосъобразно ЕР 2278 от заседание 083 от 07.05.2020 г

. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, отменено с ЕР 0105 от заседание 012 от 19.01.2021 г. на Специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания.

Що се отнася до имуществените вреди, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал извършване на поисканата от ищцата съдебно-икономическа експертиза, за която е била подадена писмена молба. Съдът е отказал извършването й без никакви мотиви. Що се отнася до изтъкнатото обстоятелство, че ищцата е могла да обжалва разпореждане [номер]/06.11.2017 г. на ръководител Пенсионно осигуряване (ПО) при териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) в Пловдив за прекратяване на личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване, предвид че същото подлежи на самостоятелно обжалване, съдът не е изложил мотиви, има или няма връзка между лична пенсия за инвалидност и оспореното ЕР 3683 от заседание 161 от 12.10.2017 г. Това налага отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и връщане на делото на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде възможност на ищцата да ангажира доказателства за размера на пенсията , която би й се следвала в резултат от последното решение на ТЕЛК, с което е приключила преписката и действително получинети от нея суми като пенсия през исковия период. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, като разноските за двете съдени инстанции бъдат присъдени в полза на ищцата. Водим от изложеното, Върховнвият административен съд