Решение № 6887 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15891/2011 г.

Решение № 6887 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15891/2011 г., III о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, едната подадена от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", а другата подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и двете против решение № 596 от 31.10.2011 г., постановено по адм. дело № 537/2011 г. по описа на Административния съд - Плевен. В жалбите се поддържа, че решението е неправилно, като постановено, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационните жалби - търговско дружество "Друм - България 2006" ЕООД, чрез своя процесуален представител в представени по делото писмени бележки, намира депозираните касационни жалби за неоснователни, като се предлага същите да се оставят без уважение. Претендират се направените по делото разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение, респективно се заема становище за неправилност на същото. Предлага се решението да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от административния съд. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" подадена против решението на Административен съд - Плевен е недопустима. Същият, макар че е издател на акта, не е участвал по делото пред първоинстанционния съд и също така, спрямо него не може да се приложи нормата на чл. 210, ал. 2 от АПК, която се отнася за заинтересованите лица. Ето защо, жалбата на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а образуваната по повод на тази жалба съдебно производство - прекратено. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. След осъществена служебна проверка по допустимостта на съдебния акт, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Пред първоинстанционния съд е оспорен АУПДВ № 01-2600/3879 от 14.04.2011 г. издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на когото са делегирани правомощия със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В съдебното производство е конституиран с определение № 447 от 21.06.2011 г. на ответната страна изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който е бил и призоваван по време на съдебното дирене проведено пред Административен съд - Плевен. В производството пред административният съд че е явявал процесуален представител, упълномощен от изпълнителния директор. Съдебният акт е постановен по отношение на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като с процесното решението, е прогласена нищожността на акт на заместник-изпълнителния директор (диспозитив на съдебния акт на лист 177 от делото на Административен съд - Плевен). От така установеното и при спазване на правомощието на чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка на допустимостта на постановения съдебен акт, Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че следва да обезсили решението на първоинстанционният съд. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая издателят на акта не е конституиран и не е призоваван, по време на цялото развило се съдебно производство пред Административен съд - Плевен. Въпросите относно наличието или липсата на материална компетентност на издателя на акта имат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт, но не и към правилното конституиране на страните по делото, за което съдът следи служебно, предвид чл. 154, ал. 1 от АПК. Такова решение на въпроса е дадено и с Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС. Конституираният като страна в производството на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", който не е издател на акта, го лишава от право да бъде и надлежна страна по делото. Същият е недопустимо да бъде конституиран нито като страна, нито като представляващ издателя на акта. В административния процес е недопустима подмяната на издателя на акта (субект на административното процесуално правоотношение) с друг административен орган, в т. ч. и с йерархически по-горестоящия по отношение на издателя. Недопустимо е и участието на Държавен фонд "Земеделие" като юридическо лице, защото нито е издател на акта за установяване на публично държавно вземане, нито е заинтересовано лице по смисъла на чл. 15 от АПК. В този смисъл виж и определение по адм. д. № 1371/2012 г. на ВАС, петчленен състав. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт Административен съд - Плевен е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК, като негова абсолютна процесуална предпоставка. Поради изложените по-горе съображения, постановеният съдебен акт подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане, следва правилно да се конституират страните в производството, и съдебното дирене да се проведе с участието на надлежните страни по административното правоотношение - заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - като издател на оспорения пред съда административен акт и адресата на този акт, който го е оспорил пред съда. По отношение на претенцията за присъждане на направените по делото разноски, с оглед изхода на делото, основателността на тази претенция следва да се разгледа от другият съдебен състав разглеждащ делото по същество. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,