Решение № 5151 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 396/2021 г.
ВАСI отделение22.04.2021 г.докладчик т Светлозара Анчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло решение № 2045/12.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1993/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № ФК-117-0048563/24.07.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Бургас при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка на "Кепаса" ЕООД – гр. Пловдив "запечатване на търговски обект – тоалетна, до заведение "COOL & HOTT", находящ се в гр. Свети Влас, нов плаж и забрана за достъп до него за срок от 14 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, вкл. и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Кепаса" ЕООД – гр. Пловдив срещу посочената по-горе заповед. ОСЪЖДА "Кепаса" ЕООД – гр. Пловдив да заплати на Национална агенция по приходите 200 лв. направени по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5151 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 396/2021 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – гр. Бургас срещу решение № 2045/12.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1993/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № ФК-117-0048563/24.07.2020 г. на същия началник за налагане на принудителна административна мярка на "Кепаса" ЕООД – гр. Пловдив "запечатване на търговски обект – тоалетна, до заведение "COOL & HOTT", находящ се в гр. Свети Влас, нов плаж и забрана за достъп до него за срок от 14 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е обсъдил в съвкупност събраните в хода на административното производство доказателства, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. На следващо място счита, че неправилно съдът е приел, че налагането на процесната мярка е в пряко нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 АПК. В тази връзка излага доводи, че с издаването на оспорения акт не се накърняват права на страната в по – голяма степен от необходимото, като определеният от органа срок за налагане на мярката е в съответствие с тежестта на нарушението и целите, с които същата се прилага. За неправилни счита и достигнатите от съда изводи за липсата на доказателства досежно наличието на публични задължения на дружеството към НАП, предвид приложената по делото справка, удостоверяваща горното обстоятелство. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което да се потвърди отменената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Кепаса" ЕООД – гр. Пловдив в представен писмен отговор, чрез адв. Ж. М., изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени наложената на "Кепаса" ЕООД ПАМ първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Според съда налагането на мярката в конкретния случай не отговаря на целите на ПАМ, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Излага мотиви, че при налагане на мярката административният орган не е извършил преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, тъй като в мотивите към заповедта органа сочи само обществени интереси от налагане на принудителната административна мярка с оглед определяне на нейния срок, без да зачете личните такива и размера на паричната сума, за която не е издаден фискален бон. Относно определения в заповедта срок от 14 дни за запечатване на обекта съдът излага съображения, че конкретни мотиви за срока на мярката не се съдържат в заповедта за налагане на ПАМ. Липсата на съображения за наличието на конкретни и доказани факти, обосноваващи определения срок за налагане на мярката, според състава опорочава издадената заповед и налага нейната отмяна. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че наложената с оспорената заповед мярка е незаконосъобразна и е постановил отмяната й. Обжалваното решение е неправилно постановено. Санкционният характер на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. По принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. При постановяване на обжалваното решение съдът не е съобразил законовата регламентация на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС /в приложимата по време редакция/ и във връзка с разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Процесният обект - "тоалетна до заведение "COOL & HOTT" в гр. Свети Влас представлява търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Издаването на фискален касов бон е нормативно установено задължение, поради което търговец, който не го спази, допуска нарушение на данъчното законодателство и подлежи на санкция с налагане на ПАМ. Административният орган, издател на заповед за ПАМ действа при условията на обвързана компетентност и при извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, е длъжен да наложи посочената мярка. В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка - покупка на услуга – тоалетна на обща стойност 1 лв., поставена в монтиран на вратата монетник, не е издаден фискален касов бон от монтирано и работещо в обекта ФУ модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ: DT758742 и ФП № 02758742, каквото е задължението на търговеца, нормативно установено. Направена е проверка на касовата наличност от ФУ и фактическата такава, като е установена разлика в размер на 2 лв. Установеното наличие на разлика в касовата и фактическата наличност е индиция за създадена организация в обекта при покупки на услуги да не се издават фискални касови бележки, противно на изложените в тази връзка мотиви на решаващия състав, поради което при възникнало задължение за издаване на фискална касова бележа, такава не е била издадена и е налице нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, но е направил необоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред него заповед с оглед установената фактическа обстановка. При така установеното следва да се сподели изводът на приходните органи, че не се отчитат действителните приходи от продажби на услуги, което от своя страна води до отклонение от данъчно облагане и като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение. Относно мотивите на съда, че оспорения пред него ПАМ е незаконосъобразен и на друго основание – липса на мотиви относно срока, за който се налага ПАМ, те не се споделят от настоящия съдебен състав. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, наличието на непогасени публични задължения, обстоятелство, за което се представят доказателства (л. 37 от делото), противно на приетото от съда, средно – дневен оборот, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред, а също и местоположението на търговския обект и среднодневния оборот, което се прави от него. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Обстоятелствата, какъв в какъв размер е покупката, за която не е издаден касов бон, както и възможността контролният орган да отложи използването на обекта поради отсъствието на лицето, което маркира покупките, са неотносими към факта на нарушението и в тази връзка достигнатите от съда изводи са необосновани и неправилни. Законодателят не прави такова разграничение в стойностите на контролните покупки, поради което позоваването, че стойността на същата в процесния случай е ниска, не може да доведе до незаконосъобразност на наложената ПАМ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу заповедта за наложената ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение