Решение № 6381 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13979/2018 г.

Решение № 6381 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13979/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Т. Власева, И. Власев и Ю. Калчева, тримата от [населено място], чрез пълномощника им - адв. Волева, срещу Решение № 739 от 15.10.2018 г. на МС на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти -частна собственост за държавна нужда, за изграждане на обект: "Кръгово кръстовище при км. 14+750 на път II-86 "Пловдив-Асеновград" /км. 102 + 949. 95 по направлението на път II-56, съгласно подробен устройствен план /ПУП/ - парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-38 от 01.06.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землището на с. Брестник, община-Родопи, област Пловдив, В ЧАСТТА относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждената част от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 06447.5.509 по КККР на с. Брестник, собственост на наследници на Г. Власев, представляващ земеделска територия. С определение по адм. дело № 14580/2018 г. на Върховен административен съд, към производството по настоящето дело е присъединено производството по адм. дело № 14580/2018 г. на ВАС, за съвместно разглеждане в едно производство. Жалбоподатели по присъединеното дело срещу гореописаното решение на МС на РБ, в частта относно същия имот са: П. Власева и Г. Хикий, чрез П. Власева, на основание генерално пълномощно /стр. 5 по това дело/. С двете жалби се оспорва оценката на отчуждената част от имота, с твърдения, че е силно занижена. С жалбите са представени писмени доказателства, както и е направено искане за съдебно-оценителна експертиза. Прави се искане за изменение на решението на Министерския съвет в обжалваната част и постановяване на друго, с което паричното обезщетение да съответства на реалната пазарна цена на имота, с оглед местоположението му и бъдещите възможности за развитие. Първите трима жалбоподатели се представляват от адв. Тодорова, преупълномощена от адв. Волева, която поддържа жалбата и претендира разноски по представен списък /стр. 204/. Ответникът - Министерският съвет на РБ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си, оспорват жалбата и вземат становище за отхвърлянето й. По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза на в. л. инж. С. Коен. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в двете жалби, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежни страни и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура, но в нарушение на материалноправните изисквания на закона. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с одобрен със заповед № РД-02-15-38/01.06.2018 г. г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството парцеларен план, влязъл в сила, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2, предл. първо ЗДС. От представените по делото скици и извадка от одобрения парцеларен план се установява, че част от ПИ с идентификатор 06447.5.509 по КККР на землището на с. Брестник, община-Родопи, област Пловдив, попада в обхвата на предвидения за изграждане обект "Кръгово кръстовище при км. 14+750 на път II-86 "Пловдив-Асеновград" /км. 102 + 949. 95 по направлението на път II-56/. От заключението на вещото лице е видно, че размерът на определената за отчуждаване площ съответства на предвижданията на плана и се засяга в обема, съответен на този с оспореното решение. Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ. То съдържа всички реквизити по чл. 34 б, ал. 1 ЗДС, като е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и техните собственици. В случая се отчуждава част от имот, съсобствен на петимата жалбоподатели, в размер на 1, 852 дка от общо 3, 023 дка земеделска земя, като стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС, въз основа на пазарни цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, в размер на 889 лева. Цената е на база 7 бр. сделки, представляващи пазарни аналози. Назначената и изслушана по делото съдебно-оценителна експертиза дава заключение, че по пазарната цена на отчуждената част от имота е 3 508. 24 лева, определена на база 9 бр. сделки, представляващи пазарни аналози за землището на с. Брестник, т. е с две сделки повече от органа, съгласно представените от службата по вписванията копия от всички вписани сделки за периода 20.06.2017 г. - 20.06.2018 г. Според вещото лице годни пазарни аналози са още описаните в т. 6 и 7 от таблицата на стр. 236 от делото постановления за възлагане на съдебен изпълнител, с предмет продажба на земеделски имоти в същото землище. Други доказателства за размера на обезщетението, различен от определения от вещото лице, не са представени от жалбоподателя. Вярно е, че СТЕ е изготвила още един варират на пазарна оценка, съобразно местоположението и възможностите за бъдещо развитие на отчуждения имот, при друга много по-висока цена на един декар. Тази оценка обаче според съда е неприемлива, тъй като почива на критерии за пазарна оценка, които не съответстват на критериите за определяне на равностойното парично обезщетение по чл. 32, ал. 2 ЗДС, вр. с § 1а, т. 1 и т. 2 ДР на ЗДС. Съгласно цитираните разпоредби пазарни цени са осреднените цени от всички възмездни сделки с такива имоти, които трябва да са не по-малко от две, за период от една година преди датата на възлагане на оценката и вписани в СВ. Това означава, че се имат предвид реализирани сделки с имоти, сходни с отчуждавания, без оглед на бъдещото им развитие. Ето защо съдът възприема заключението на съдебно-оценителната експертиза, в частта, с която е дадена пазарна цена на отчуждавания имот по 9 бр. сделки, представляващи годни пазарни аналози, а не по цената на един декар, с оглед бъдещото му развитие. При този вариант, който съотвества на изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗДС, цената на 1, 852 дка възлиза на 3 508, 24 лева, т. е с 2 619, 24 лева повече от оценката по оспореното решение. С оглед изложеното жалбата е основателна. Решението на Министерския съвет в оспорената му част е издадено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде изменено, като обезщетението за частта от отчуждения недвижим имот следва да се увеличи от 889 лева на 3 508, 24 лева. Предвид изхода по спора и направеното искане, на тримата жалбоподатели: Т. Власова, И. Власев и Ю. Калчева следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в размер на 1 100 лева общо, от които 800 лева заплатен адвокатски хонорар, видно от договора за правна защита /стр. 11 и 300 лева внесен депозит за в. л. Искането на ответника и заинтересованите страни за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност е неоснователно, предвид броя на защитаваните лица и фактическата и правна сложност на делото. Искане за разноски от другите двама жалбоподатели не е постъпило. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение