Решение № 2145 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13494/2012 г.

Решение № 2145 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13494/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Перник против решение № 116/25.09.2012 г., постановено по административно дело № 229/2012 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отменена заповед № 3758 от 18.06.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли атакуваният първоинстанционен съдебен акт да бъде отменен и да се остави в сила отменената с него заповед. Ответницата по касация - Цветанка Асенова Хамбаридова от гр. Перник оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди решението на Административен съд - Перник. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. В хода на първоинстанционното съдебно-административно производство правилно е установено фактическата обстановка по случая. Цветанка Асенова Хамбаридова е подала до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник молба-декларация с вх. № 3758/01.06.2012 г. за отпускане на еднократна помощ за възстановяване на щетите по къщата й, нанесени от земетресението на 22.05.2012 г. Съставен е протокол от двама служители в ДСП - Перник, в който е посочено, че на 15.06.2012 г. във връзка с подадената молба - декларация от Хамбаридова за отпускане на еднократна помощ на основание ПМС № 104 от 30.05.2012 г. е извършена проверка. В протокола има част, определена за мотиви за отказ за еднократна помощ, в която е посочено следното: "незначителни щети в жилището". Издадена е заповед № 3758/18.06.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник, в която е посочено, че се издава на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане (ППЗСП) във връзка с ПМС № 104 от 30 май 2012 г. и въз основа на молба-декларация с вх. № 3758/01.06.2012 г., подадена от Цветанка Асенова Хамбаридова, като е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП за инцидентни нужди, по следните мотиви: "Няма значителни щети в жилището". Заповедта е атакувана от Хамбаридова по административен ред, но жалбата й е отхвърлена с решение № РД01-239/13.07.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Перник, в което е извършено позоваване на чл. 1, ал. 1 и чл. 2 от горецитираното постановление на Министерския съвет и е посочено, че при направено посещение от социални работници на адреса е установено, че нанесените щети са минимални. За да уважи сезиралата го жалба на Цветанка Асенова Хамбаридова срещу същата заповед Пернишкият административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но процедурните правила, установени с АПК, ЗСП и ППЗСП не са спазени. Не е ясно каква е процедурата, по която са работили служителите на ДСП - Перник. От една страна, като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, но не е проведена процедурата, посочена в правилника, а са предприети действия, които не могат да я заместят (съставяне на протокол за установяване на щети). Не е изготвена социална анкета. Административният орган не е изяснил налице ли е внезапно възникнала нужда и в състояние ли е жалбоподателката да я задоволи единствено и само със собствени средства. В акта му липсват изискуемите мотиви за неотпускането на исканата помощ. Земетресението е факт, който се е осъществил и са възникнали внезапно щети върху жилището на Цветанка Хамбаридова. Това природно събитие не е могло да бъде предвидено и е нарушило естествения ход на процесите по издръжка и задоволяване на нуждите на лицето, кандидатствало за социално подпомагане. ПМС № 104 от 30.05.2012 г. е издадено с оглед подпомагане на пострадалите от земетресението на 22.05.2012 г., като в него е посочено в какъв размер следва да бъде отпусната помощта. По съображения в този смисъл съдът е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молба-декларацията на Цветанка Хамбаридова. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение е и правилно по своя резултат. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива), решаващият съдебен състав е извел обоснован краен извод, че постановеният отказ е незаконосъобразен, защото процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила (отм.нително основание по чл. 146, т. 3 от АПК), налагащо жалбата да бъде уважена като основателна, а преписката върната на компетентния административен орган за произнасяне съобразно изложените мотиви. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че не е ясно при каква процедура е издаден оспорения административен акт и съответно - какви материалноправни предпоставки са изследвани, за да се постанови отказа за отпускане на поисканата еднократна помощ. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. В конкретния случай е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидими обстоятелства, в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека. Земетресението на 22.05.2012 г. е природно бедствие, което не е могло да бъде предвидено и нарушава естествения ход на процесите по издръжка и задоволяване на нуждите на лицето, кандидатствало за социално подпомагане. При положение, че административният орган е приел подадената от Хамбаридова молба-декларация като такава за отпускане на еднократна помощ на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, то той е следвало при произнасянето си по тази молба да спази предвидената в чл. 26-28 от ППЗСП процедура, включително като проведе социална анкета в съответствие с всички изисквания, посочени в приложимите разпоредби на ЗСП и ППЗСП. В случая е безспорно установено, че такава социална анкета не е проведена, поради което административният акт, издаден на основание чл. 16 от ППЗСП се явява постановен в нарушение на административнопроизводствени правила и при неизяснена фактическа обстановка, поради което е и необоснован. В този смисъл, не е ясно как административният орган е направил преценката относно наличието, респективно - липсата на основание за отпускане на исканата помощ. Поради това, че помощта, която се отпуска по реда на чл. 16 от ППЗСП е правна възможност, за административния орган е налице задължение да прецени налице ли са предпоставките на правната норма и основанията за отпускане на помощта, като мотивира своите действия, а в случая липсват данни за извършване на такава преценка. От друга страна, доколкото в оспорената пред съда заповед е посочено, че се издава във връзка с ПМС № 104 от 30.05.2012 г., то не е спазена и процедурата по това постановление поради липса на преценка за отсъствието на материалноправните предпоставки за отпускане на еднократната помощ по него. В чл. 1, ал. 1 от Постановление № 104 на МС от 30.05.2012 г. за осигуряване на допълнителни средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2012 г. за подпомагане на лицата и/или семействата, пострадали от земетресението на 22 май 2012 г. в областите София и Перник, е предвидено, че Министерският съвет предоставя допълнителни средства в размер на 2 048 800 лв. за изплащане на еднократни помощи за лица и/или семейства, пострадали от земетресението на 22 май 2012 г. в областите София и Перник; в чл. 2 от постановлението е предвидено, че на лицата и/или семействата по чл. 1, ал. 1 може да се предостави еднократна помощ в размер 325 лв., а в чл. 3 е регламентирано, че еднократните помощи се изплащат чрез Агенцията за социално подпомагане въз основа на списъци на нуждаещите се лица или семейства, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. Във връзка с приложението на ПМС № 104 от 30.05.2012 г. от Агенцията за социално подпомагане са дадени писмени указания до Регионалните дирекции за социално подпомагане - гр. Перник и София - град с писмо изх. 9102/888 от 30.05.2012 г., в които е посочено, че на лицата и семействата може да се изплати еднократна помощ в размер на 325 лв. от дирекциите "Социално подпомагане" на територията на съответната област при наличие на нанесени щети в основното жилище, в което живеят и постоянният адрес е на територията, обслужвана от дирекциите; дадено е указание списъците за подпомогнатите по постановлението да са съгласувани с общинските администрации; предвидено е също за всяка отпускана еднократна помощ, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" да издава административен акт (заповед) на основание чл. 2 от ПМС № 104 от 30.05.2012 г. В указанията е посочено също, че еднократната помощ, отпусната по реда на постановлението, не изчерпва правната възможност за подпомагане на лицата и семействата с еднократна помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП. При издаване на обжалваната заповед не само не е спазена процедурата по постановлението, но не е и направена обоснована преценка дали са налице, съответно - дали липсват материалноправните предпоставки по това ПМС. Единственото изискване, посочено в ПМС, е лицата и/или семействата да са пострадали от земетресението на 22.05.2012 г. Липсват допълнителни критерии за това какво се включва в понятието "пострадали от земетресението". Поради това, при произнасянето по искането за отпускане на еднократна помощ на основание постановлението административният орган следва да обоснове отказа си с изведено от приложимите правни норми основание. При положение, че административният орган приема, че размерът на щетите (тяхната значителност или незначителност, според използвания в оспорената заповед израз) е меродавният критерий за отпускане на помощта, то същият следва да изложи в акта си мотиви кои щети по вид и размер приема за такива, които обосновават наличие на основание за отпускане на помощта по ПМС № 104 от 30.05.2012 г. и защо, а при преценката относно вида и размера на щетите следва да се позове на становище на компетентни за това лица - длъжностни лица, които имат необходимите специални познания (оценители, експерти и други подобни). За отпускането на еднократната помощ по постановлението установеното в ППЗСП (чл. 26 - 28) производство не е задължително, докато еднократната помощ по чл. 16 от ППЗСП се отпуска при условията, по реда и в размер, определени със ЗСП и ППЗСП, т. е. установеното в ППЗСП (чл. 26 - 28) производство е задължително. В процесния случай обаче директорът на ДСП - Перник не е спазил нито реда по ПМС № 104, нито този по ЗСП и ППЗСП (като събере доказателства дали Цветанка Хамбаридова не е в състояние сама или с помощта на задължените за нейната издръжка лица да отстрани причинените на жилището й щети от земетресението) и е издал отменения от Пернишкия административен съд отказ при неясно каква правна по своята същност процедура. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразната заповед и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При новото произнасяне по молбата-декларация за отпускане на еднократна помощ административният орган следва ясно и еднозначно да посочи правното основание, въз основа на което се произнася по подадената молба и в съответствие с това да прецени каква е приложимата административнопроизводствена процедура и да я спази, както и да съобрази предвидените в приложимия нормативен акт материалноправни изисквания. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,