Решение № 9541 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13211/2010 г.

Решение № 9541 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13211/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), във вр. с чл. 145 и сл. и чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Колкя Димитрова Митева от с. Момково, област Хасково, Иванка Христова Шуманова от гр. Любимец, Керана Христова Стратиева от гр. Бургас и Димитър Христов Стратиев от с. Момково, област Хасково, срещу решение № 13 от 12.01.2009 г. на Министерския съвет на Република България (обн. ДВ, бр. 6/23.01.2009 г.) за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Марица" Оризово - Капитан Андреево, участък "Любимец - Капитан Андреево" от км 89 + 100 до км 108 + 260 - дясно платно", намиращи се на територията на област Хасково. Решението се оспорва в частите му както следва: на първо място се оспорва невярното отразяване на собствениците на имот с кадастрален № 88014, нанесен в приложението към решението с № 42, с площ за отчуждаване 0,325 дка, с отразен единствен собственик "Атанас Ташков" ЕООД, на когото не са прехвърляли собствеността си, която притежават на основание възстановено право на собственост с решение № 26007 на Общинска служба по земеделие и гори - гр. Свиленград и наследяване по закон на Димитър Иванов Николов - по 1/8 идеална част от отчуждения имот. Считат, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на разпоредбата на чл. 34б от ЗДС, според която в решението за отчуждаване, заедно с останалите реквизити, задължително се посочват собствениците на всеки от имотите и молят да бъде отменено в тази част и жалбоподателите да бъдат отразени като съсобственици на имот с кадастрален № 88014, ведно с всички законни последици от това. На второ място се обжалва определения размер на паричното обезщетение за отчуждените части от имотите им (с различни идеални части и наследодатели) - недвижими имоти в землището на село Момково, както следва: имот с кадастрален № 65019, нанесен в приложението към решението с № 9, с площ за отчуждаване 0,197 дка - оценен на обща стойност за всички съсобственици в размер на 451 лева; имот с кадастрален № 86001, нанесен в приложението към решението с № 17, с площ за отчуждаване 1,960 дка - оценен на стойност 4481 лева; имот с кадастрален № 88009, нанесен в приложението към решението с № 40, с площ за отчуждаване 0,491 дка - оценен на стойност 1123 лева и имот с кадастрален № 88014, нанесен в приложението към решението с № 42, с площ за отчуждаване 0,325 дка - оценен на стойност 743 лева. Считат, че в тази си част обжалваното решение е незаконосъобразно поради противоречието му с Конституцията на Република България (КРБ) и ЗДС и по-конкретно с чл. 17, ал. 5 от КРБ и чл. 32, ал. 2 от ЗДС, в които е предвидено отчуждаването да става единствено срещу "равностойно парично обезщетение", а в случая определеният размер на обезщетенията е силно занижен и несъобразен с пазарните цени на имоти с подобни характеристики в същия регион. Молят решението да се измени като се увеличи размера на паричните обезщетения за процесните имоти с кадастрални № 65019; № 86001; № 88009 и № 88014. В съдебно заседание на 16.11.2009 г. жалбата е уточнена, че независимо от постановеното решение на административния орган за поправка на ЯФГ по отношение на "Атанас Ташков" ЕООД, жалбата се поддържа по отношение невярното отразяване на собствениците на имот с кадастрален № 88014. Сочи се, че имот № 86001 е с трайно предназначение - овощна градина, а не земеделска земя, поради което се твърди, че следва да бъдат оценени и подобренията в имота - трайни насаждения, конкретно описани в становището. С решение № 1318 от 2.02.2010 г., постановено по адм. дело № 2029/2009 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата във всичките й части. С решение № 11611 от 11.10.2010 г., постановено по адм. дело № 9032/2010 г. по описа на ВАС, петчленен състав на първа колегия е отменил решението на тричленния състав, на основание чл. 239, т. 1 от АПК и е върнал делото за ново разглеждане, за преценка на представените в производството по отмяната нови писмени доказателства. При настоящото - ново разглеждане на делото, жалбата се поддържа така както е предявена. За установяване на претенцията относно оценката на трайните насаждения в един от отчуждените имоти с характер на овощна градина е поискана и допусната съдебна експертиза. По същество е представено писмено становище от Йорданка Шуманова. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тодорова, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни - министърът на финансите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветанова и Агенция "Пътна инфраструктура", през процесуалния си представител юрисконсулт Церовски, оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Атанас Ташков" ЕООД, гр. Пловдив, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежни страна - адресати на акта и при наличие на правен интерес, и в законоустановения четиринадесетдневен срок от обнародване на решението в "Държавен вестник", поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не се спори между страните, а и от доказателствата се установява, че с оспореното решение № 13 от 12.01.2009 г. на Министерския съвет на Република България са отчуждени имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Марица" Оризово - Капитан Андреево, участък "Любимец - Капитан Андреево" от км 89 + 100 до км 108 + 260 - дясно платно", намиращи се на територията на област Хасково, според Приложение към т. 1 в частта му, отнасяща се за засегнатите имоти за землище с. Момково, ЕКАТТЕ 48979, между които и процесните: Под № 9 имот № 65019 записан на наследници Димитър Иванов Николов - Колкя Димитрова Митева, Димитър Христов Стратиев, Иванка Христова Шуманова, Керана Христова Стратиева, Димитър Ангелов Козарев и на "Атанас Ташков" ЕООД, с площ за отчуждаване 0,197 дка на стойност 451 лева; Под № 17 имот № 86001, записан на наследници Димитър Петров Филев - Колкя Димитрова Митева, Кануша Георгиева Ангелова, Любомир Георгиев Козалиев, Георги Добрев Козалиев, Димитър Любенов Любенов, Никола Любенов Любенов, с площ за отчуждаване 1,960 дка на стойност 4481 лева; Под № 40 имот № 88009, записан на наследници Димитър и Христо Стратиеви Митеви - Димитър Христов Стратиев, Иванка Христова Шуманова, Керана Христова Стратиева, Колкя Димитрова Митева, с площ за отчуждаване 0,491 дка на стойност 1123 лева и Под № 42 имот № 88014, записан на "Атанас Ташков" ЕООД, с площ за отчуждаване 0,325 дка на стойност 743 лева. Решението на Министерския съвет е издадено на основание чл. 34а, ал. 1, във връзка с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (в частта за допуснатото предварително изпълнение) и предвид необходимостта от осигуряване защита на особено важни държавни и значими обществени интереси, своевременно приключване на отчуждителните процедури и осъществяване на строителните дейности. Процесното решението е поправено с решение, публикувано в ДВ, бр. 42 от 5.06.2009 г., на страница 131, като видно от т. 3 от поправката, в пореден № 42 за имот № 88014, в графа 3 (име на собственика на имота (трите имена/име на юридическото лице) думите "Атанас Ташков" ЕООД са заменени с "наследници на Димитър Иванов Николов - Колкя Димитрова Митева, Иванка Христова Шуманова, Керана Христова Стратиева, Димитър Христов Стратиев, Димитър Ангелов Козарев и "Атанас Ташков" ЕООД, а в графа 4 (адрес на собственика) са поправени и посочени съответните адреси на лицата. По делото е приложен нотариален акт № 69 том ХIII рег. № 12149, дело № 2283 от 2006 г., от който се установява, че Димитър Ангелов Козарев дарява на "Атанас Ташков" ЕООД 1/10 (една десета) идеални части от 20 недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на село Момково, община Свиленград, област Хасковска, между които и нива, находяща се в местността "Иван Бунар", четвърта категория с площ от 3,607 дка, съставляваща имот № 088014. При тези данни, неоснователно е първото възражение в жалбата относно невярното отразяване на собствениците на имот с кадастрален № 88014, нанесен в приложението към решението с № 42, с площ за отчуждаване 0,325 дка. Видно от решението за поправката и доказателствата за собствеността върху имота, в оспореното решение, съставляващо единно цяло с решението за поправката на очевидна фактическа грешка, точно са отразени собствениците на същия. Не е налице твърдяното нарушение на нормата на чл. 34б, ал. 1 от ЗДС, според която в решението се посочват собствениците на имотите. В случая собствениците са посочени, като в закона няма изискване за посочване на техните квоти в съсобствеността. Административният орган определя обезщетението на отчуждената част от имота общо, а не за всеки собственик поотделно. В тази връзка са ирелевантни за спора съответните наследствени части, както и настъпилата промяна в собствеността, чрез правни сделки - дарение и продажба, за които са представени доказателства. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. Решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроцесуалните правила, визирани в чл. 34 и сл. от ЗДС. Във връзка с твърдението в жалбата за незаконосъобразност на акта, поради неправилно определен размер на дължимото обезщетение, което е силно занижено, по делото са назначени съдебно-оценителни експертизи - при първото разглеждане единична и тройна експертиза и при настоящото разглеждане на делото - единична съдебно-оценителна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните. Съдът приема, че следва да бъде възприето заключението на единичната експертиза, депозирано при настоящото разглеждане на делото, в неговия първи вариант на оценката, който е съобразен с изискванията на закона. Нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС регламентира определянето на равностойното парично обезщетение, във вр. с § 1а, т. 1 и т. 2 и т. 4 от Допълнителни разпоредби на ЗДС. В случая, безспорно е установено, че са налице сделки с имоти в региона при сходни характеристики. Периодът за извършени подобни сделки, които следва да бъдат взети предвид, е нормативно определен - дванадесет месеца преди датата на възлагане на оценката и не може да бъде променян по инициатива на страните, съда или вещите лица. В случая, видно от данните по делото, възлагането на оценката е направено през м. ноември 2006, поради което релевантният период е ноември 2005 г. - ноември 2006 г. Вещото лице е съобразило именно сделки, извършени през този период и е определил стойност на кв. м земя (няма спор, че същата има земеделски характер) в размер на 165 лв., който размер е по-нисък от определения в оспореното решение. Изчислението на размера на обезщетенията на база нотариални актове извън тези времеви рамки е недопустимо, поради което доказателствата - нотариални актове за сделки, извършени извън нормативно регламентирания период не следва да бъдат взети предвид и обсъждани. По тази причина не следва да се вземе предвид и вариант II от заключението на вещото лице. С оглед посочените данни законосъобразно е определен размерът на дължимото обезщетение. Неоснователно е твърдението на жалбоподателите за приложимост на нормата на чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС за оценка на имотите, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване. Тази разпоредба е неприложима за случая, защото обжалваното решение на Министерския съвет е издадено на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС и се касае за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални инфраструктурни обекти, като в § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС е дадено легално определение на понятието "национални инфраструктурни обекти", в които по смисъла на този закон се включват и автомагистралите. В тази специална хипотеза на отчуждаване, общите правила за обезщетяване са неотносими. При това положение не е налице допуснато нарушение на материалния закон по отношение определения размер на оценката и в тази й част жалбата също е неоснователна. Що се касае до претенцията за определяне на оценка и за подобренията в един от имотите - трайни насаждения, за който имот не се спори, че е бил овощна градина, съдът преценявайки доказателствата, приема същата за неоснователна. Извън безспорно установения от приложените по делото скици и решение № 26007 от 2.02.2004 г. на ОСЗГ гр. Свиленград факт, че имотът е бил овощна градина, жалбоподателите не успяха да докажат по безспорен начин твърдението си, че в него е имало посочения от тях брой и вид овощни култури, на съответната възраст - високостеблени ябълки - 128 броя на 8 години; високостеблени круши - 5 броя на 6 години; череши - 148 броя на 6 години; вишни - 15 броя на 5 години; малини и ягоди. Данни за вида и броя дървета не се съдържат в експертната оценка от месец декември 2006 г., не се съдържат такива и в представените в производството по отмяна нови писмени доказателства, приети и в настоящото производство - копие от кадастрална карта на с. Момково - 3 листа с част от копие от кадастралната карта на ТКЗС - с. Момково от 1979 г., част от кадастър с отбелязване, че попълването е извършено през 1987 г., с подпис на проектант, част от проектоплан за земеразделяне от 1999 г., с регистър на имотите с отбелязване на собствениците им, част от плана за земеразделяне от 2003 г. ведно с част от регистър на имотите с отбелязване на собствениците им - 2 листа; част от кадастрален план за частична преработка по чл. 26 от 2004 г. и списък на обединените местности по проектоплана на с. Момково. Броя, вида, възрастта, обстоятелството дали плододават или не, не е установено и от показанията на разпитания при първото гледане на делото свидетел Цветан Борисов Андреев. Същият е установил, че имотът е бил овощна градина с ябълки, череши, вишни и други видове, засадена при нормална гъстота, но свидетелят не може да посочи броя на дърветата, които са били унищожени при завземане на имота. От показанията му не може да се установи с точност колко дървета са се намирали в отчуждената част, която от целия имот от 8.200 дка е 1.960 дка. Свидетелят говори общо за цялата градина, която определя като не по-малка от 7 декара, както и определя възрастта на дърветата, съдейки по короната като 8-10-12 годишни. Посоченото противоречи на твърденията на жалбоподателите, че в градината са се намирали по-млади дървета. Само ябълките се сочат от жалбоподателите като такива на 8 години. Липсват каквито и да конкретни данни за броя, вида и възрастта на дърветата, които са се намирали в отчуждената част. В тази насока и в заключението на вещото лице, се сочи, че данните за насажденията са само тези от твърденията на жалбоподателите, въз основа на които вещото лице е изготвило оценката си. По тези съображения заключението не следва да бъде взето предвид в тази част. В обясненията си в с. з. на 14.06.2011 г., вещото лице е заявило, че не е възможно върху отчуждената част от около два декара да се разположат твърдените 296 броя дървета, макар че градината е с висока гъстота на засаждане. При тези данни претенцията за оценяване на подобренията следва да бъде отхвърлена, тъй като доказателствената тежест да установят твърденията си за наличие на посочения брой, вид и възраст на дърветата тежи върху жалбоподателите. Същите не успяха да докажат благоприятните за тях факти, като в случая съдът не може да присъди обезщетението по справедливост, тъй като в специалния закон не е предвидена подобна възможност. Жалбата и в частта й за оценка на овощната градина е неоснователна и експертизата за стойността на унищожените трайни насаждения не следва да бъде взета предвид. С оглед всички изложени съображения, жалбата като цяло следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Административният орган правилно е приложил закона и административният акт не страда от сочените в жалбата пороци, както не се установиха такива и при служебната проверка за законосъобразност с оглед изискванията на чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК, на ответниците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, претенциите за които са заявени в срок, в размер на 150 лв. за всеки процесуален представител. Размерът е определен на основание чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като следва се осъдят жалбоподателите да заплатят направените по делото разноски. Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто и чл. 143 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,