Решение № 12804 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 119 от КСО. Образувано е по касационна жалба на Съндан ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат А. Теодосиева, с подробно развити касационни основания, срещу решение 6197/26.10.2022 г. по адм. дело 5930/2022г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение 1040-21-423/08.06.2022 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) София и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-21-01117996/21.04.2022 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в дирекция КПК при ТП на НОИ София град, с които е разпоредено заличаване на подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО за Д. Илиева. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на ТП на НОИ София град, чрез процесуален представител юрк. Д.Велкова в отговор от 03.11.2023 г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебният акт на Административен съд София - град да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Решение 1040-21-423/08.06.2022 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-21-01117996/21.04.2022 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в дирекция КПК при ТП на НОИ София град, с които е разпоредено заличаване на подадени данни по чл.5, ал.4 КСО за Д. Илиева. Административният орган е приел за установено, след извършена ревизия на дружеството Съндан ЕООД за 2021г. по разходите на ДОО, че към този момент лицето Д. Илиева не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.1 от КСО. Предписано е да се подаде декларация по образец за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО с Декларация по образец за заличаване на данните за периода от 01.01.2020 г. до 12.08.2021 г., тъй като управителят няма качество на осигурено лице. По жалбата срещу задължителни предписания ЗД-1-21-01117996/21.04.2022г., издадени от старши инспектор по осигуряването в Дирекция КПК при ТП на НОИ - София град, административният орган е приел, че са правилно и законосъобразно издадени при спазване и правилно прилагане на разпоредбите на КСО и поради това са потвърдени, а предявената жалба на Съндан ЕООД - отхвърлена като неоснователна. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него решение и потвърдените със същото задължителни предписания са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с действащите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съдът е обосновал тезата, че подадените от Съндан ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за Д. Илиева в периода 01.01.2020 г. - 12.08.2021 г. са некоректно подадени и следва да бъдат коригирани при спазване на задължителните предписания, дадени от контролните органи на ТП на НОИ - София град. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. По силата на чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, както и декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за ДОО, учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите и данък по ЗДДФЛ и декларация за сумите за осигурителни вноски за ДОО и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9. Предвидено е в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, че управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Следователно, за целите на социалното осигуряване, дейността на управителя на търговско дружество се приема за трудова дейност. Съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предпоставка за осигуряване по чл. 4, ал.1, т.7 КСО е лицето да е сключило с осигурителя договор за управление и да е упражнявало този вид дейност. В случая, тази предпоставка не е налице. Наличието на трудово правоотношение е една от предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение по трудов договор, но не е единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. Единствено лице, което е започнало да изпълнява задълженията си по трудовия договор, може да има качеството на осигурено лице по смисъла на КСО. За да се счита за осигурено лице е необходимо да извършва трудова дейност. Доказателствата по делото не обуславят категоричен извод, че осигурителят Съндан ЕООД през процесния период е осъществявал реално икономическа дейност и за управителя респективно не възниква основание за осигуряване. Това е така, защото дружеството за периода от 01.01.2020 г. до 12.08.2021 г. не е осъществявало стопанска и търговска дейност, няма наети лица, няма сключени договори с клиенти и доставчици. Обстоятелството за липса на дейност на дружеството се заявява многократно от самата управителка. След като от страна на управителя не е доказано по делото, че е упражнявала дейност по договора за управление и контрол в процесния период, то правилни са изводите на административния орган за липса на осигурителни правоотношения, които обуславят законосъобразно процедиране по реда на чл.108, ал.1, т. З от КСО. Предвид гореизложеното, като е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, и извел въз основа на тях правните си изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват, а претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде присъдено, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл 24 във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ - 100 лв. за инстанция, но единствено за настоящата, предвид това, че пред първата инстанция са присъдени разноски в негова полза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,