Решение № 13195 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10354/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Д. Ш., гражданин на Руска Федерация, чрез пълномощник адв. М. Попов, срещу Решение 24022 от 11.07.2025 г., постановено по адм. дело 4152/2025 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Д. Ш., против заповед рег. 8177 ПАМ-17/24.03.2025 г. на началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ София, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз за срок от 3 години, считано от 24.03.2025 г. до 23.03.2028 г. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и без да събере всички необходими и относими по делото доказателства. Твърди се още нецелесъобразност и несъразмерност на мярката за административна принуда. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменена горепосочената заповед, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът началник на Гранично полицейско управление - София, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед за налагане на принудителна административна мярка Заповед 8177 ПАМ-17/24.03.2025 г., издадена от Началник на Гранично полицейско управление - София към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. С оспорената заповед на жалбоподателя на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ вр. чл. 24, § 2, б. "В" от Регламент /Е0/ 1861/2018 г. вр. чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ е наложена ПАМ "забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз" за срок от три години, считано от 24.03.2025 г. до 23.03.2028 г. Съдът е потвърдил оспорения административен акт като законосъобразен. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Административният орган правилно приложил материалния закон. От установените по делото факти, съдът приема, че са налице материалните предпоставки на чл.42з, ал.1, т.1 от ЗЧРБ за налагане на ПАМ. Безспорно е установено, че са налице предпоставките на чл.10, ал.1, т.7 от ЗЧРБ жалбоподателят е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване. В акта е посочено, че на 23.03.2025г., около 15:15 ч. на ГКПП Аерогара София за влизане в страната с полет JU112 от Белград е пристигнало лице, представящо се за украински гражданин с имена S. O. роден на [дата], паспорт [номер], издаден на 12.09.2023 г. от Украйна. Констатирано е, че украинският паспорт с [номер], издаден на 12.09.2023 г. е с подменена персонализирана страница съобразно Експертна справка 273/23.03.2025 г. При проверка на личните вещи на лицето е открит паспорт [номер], издаден от Руска Федерация, валиден до 05.12.2033 г. на името на S. A. , роден на [дата]. Съобразно Експертна справка 274/23.03.2025 г. е констатирано, че паспорт [номер] е валидният. В докладната записка е изложено, че при проведен разпит на лицето, е заявило, че е закупил украинския паспорт, поради което на руския гражданин е бил съставен отказ за влизане в Република България 159/23.03.2025 г. Решаващият съд е приел, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценено е, че продължителността на забраната за влизане е определена, след като са взети предвид всички обстоятелства от значение за процесния случай. При тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед съдържа предвидените в чл.59, ал.2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването й. Заповедта е мотивирана и в съдържанието й се препраща към предложение с рег. 8177р-6601/24.03.2025 г. по описа на ГПУ София. В съответствие с ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС и константната съдебна практика, излагането на мотивите в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, не противоречи на нормативните изисквания. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, съставлява фактическите основания за издаване на акта. Поради това изложените в предложението съображения са такива и за издаването на самия акт, а доводите за противното в касационната жалба са неоснователни. Посочените в заповедта мотиви за издаването й съответстват на предвидените в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЧРБ предпоставки за прилагане на мярката. Съгласно чл.42з, ал.1, ЗЧРБ принудителната административна мярка "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, се налага, когато по отношение на чужденеца са налице някои от основанията на чл.10, ал.1 ЗЧРБ. В настоящият случай органът се е позовал на основанието по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЧРБ - когато чужденецът е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване. Съдът е взел предвид безспорно установеното обстоятелство, че Ш. е представил на контролните органи неистински документ за самоличност - паспорт [номер], издаден на 12.09.2023 г. от Украйна и е направил опит да влезе на територията на страната с него. Следва да се вземе предвид и факта, че истинският паспорт е намерен едва при последващ личен преглед на личните вещи на чужденеца. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател относно срока на наложената ПАМ. Относими в тази връзка са фактическите основания по налагането на ПАМ. Същите са подробно анализирани в обжалваното решение При определяне продължителността на забраната са съобразени всички факти и обстоятелства от значение за случая - осъщественото деяние е извършено при явно незачитане на законите и установения правов ред в страната. Предвид на това наложеният му срок от 3 години на ПАМ не е необоснован и няма нарушение на принципите на пропорционалност и ефективност в светлината на Директива 2008/115/ЕО. Срокът е в рамките на законоустановения съгласно чл.42з, ал.3 ЗЧРБ и съответства на тежестта и обществената опасност на установеното нарушение. Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решението, защото съдът е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на обжалвания акт. Приетите изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка. За да е налице необоснованост на съдебния акт, решаващите изводи за постановяването му трябва да почиват върху противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на решаващия съд относно твърдяното съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При правилно и съобразено с изискванията на закона установяване на относимите към производството факти и доказателства, както и подкрепящите ги доказателства, съдът е приел, че в хода на производството издалия акта административен орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК. В административното производство гражданинът на Руската Федерация е редовно уведомен за започване на производството и всички релевантни факти и обстоятелства са му били известни. Чужденецът не е бил лишен от възможност да представи доказателства в своя защита и е бил представляван от редовно упълномощен адвокат както в първоинстанционното и в настоящото касационно производство. Следва да се посочи, че в първоначалната и в касационната жалба касаторът не сочи факти и обстоятелства, които не са били обсъдени от органа при постановяването на оспорения акт. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд мотиви, не намира за необходимо ги да преповтаря изцяло, поради което препраща изцяло с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. По изложените съображения се достига до извод, че обжалваното съдебно решение е съобразено материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение