Решение № 1397 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4910/2007 г.

Решение № 1397 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4910/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Р. А. А. е подала касационна жалба срещу решение № 576 от 3.04.2007 г. по гр. д. № 249 от 2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 1.12.2006 г. по гр. д. № 654 от 2006 г. на Пловдивския районен съд, 14 състав и е уважен иска за ревандикация на апартамент. В касационната инстанция се излагат оплаквания за необоснованост и материална неправилност на решението, в конкретност в противоречие с нормата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.). Ответника В. К. К. не е заявила становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 8.05.2007 г. и е изтекъл на 8.06.2007 г., а касационната жалба е подадена на 7.06.2007 г. с вх. № 1* в рамките на законният срок. Решението е валидно и допустимо и правилно. Инвокираните оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на закона са неоснователни. Съдилищата са уважили предявеният осъдителният ревандикационен иск от В. К. К. срещу касаторката за апартамент № 23, ет. 8, жил. блок № 1* вх. А, ж. к. "В", гр. П. с площ от 66, 01 кв. м., ведно с избено помещение и 1, 207 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя защото са намерили, че ищцата е придобила на деривативно основание жилището, чрез договор за покупко-продажба, документиран с представеният и неоспорен нотариален акт № 92, т. 07, рег. № 5* н. д. № 1* от 2004 г. С този договор В. К. З., който е бил негов изключителен собственик защото го е придобил срещу свои отчужден недвижим имот е продал правото си на собственост на ищцата В. Пловдивския окръжен съд е приел е за безспорно, че касаторката е във владение на имота и че не е установила годно правно основание, което може да противопостави на собственика. Решението е правилно. Неоснователни са наведените оплаквания за необоснованост и материална неправилност на касираният съдебен акт поради следното: Правилно въззивният съд е намерил, че по силата на разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) с издаването на заповедта по чл. 95 ЗТСУ, установено и с констативният н.а. № 34, т. 02, н. д. № 549 от 84 г. Веселин К. З. е придобил процесния имот. Към датата на издаването на акта той действително е бил в брак с касаторката. Брака е сключен на 6.11.1983 г. с акт № 3* от същата година и е прекратен с решение по гр. д. № 162 от 1989 г. на Пловдивския районен съд. Спорният апартамент е предоставен като обезщетение срещу отчужден имот на З. със заповед № С* от 4.04.1983 г. на П. на ИК на ОНС, гр. П. В заповедта е посочено, че стойността му се покрива със сумата 3 537 лв., която е оценката на отчужденият имот и сумата 11750 лева, които са заем от ДСК, който е обезпечен със законна ипотека. Общата стойност на жилището е 15 323 лева. Съгласно редакцията на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ от 1980 г. собствеността върху предоставеното имотно обезщетение се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95, т.е. по силата на заповедта на П. на ИК на ОНС, гр. П., която е издадена преди сключването на брака между страните. Когато съществува разлика между стойностите на предоставеният в обезщетение имот и този които е отчужден и е даден срок за покриване на разликата в цената, собствеността отново се получава по силата на самата заповед, а вземането на държавата се обезпечава със законна ипотека. В случай, че не е даден такъв срок, то ако собственика не покрие стойността на жилището, той се обезщетява с друго с по-ниска цена. Следователно във всичките хипотези еднозначно е посочено, че правото на собственост се придобива от издаването на заповедта по чл. 95 ЗТСУ. Когато разликата в цената се дължи допълнително е законово предвидено прекратително условие. Във всички случаи момента на преминаването на собствеността от държавата в патримониума на физическото лице е издаването на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.). Собствеността е възникнала преди брака на касаторката с В. З., поради което той се е разпоредил със свои имот и правото на собственост е възникнало в полза на ищцата на деривативно основание. Постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Четвърто г. о.