Решение № 5514 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8843/2015 г.

Решение № 5514 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8843/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Страшимир Тодоров Господинов от гр. Пловдив, чрез пълномощниците адв. Екимджиев, адв. Бончева и адв. Черничерска, срещу решение № 3217 от 11.05.2015 г., постановено по адм. д. № 10 184/2014 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В своята касационна жалба излага подробно мотивирани съображения в подкрепа на оплакванията си срещу атакувания съдебен акт. Моли същия да бъде отменен, като вместо него ВАС постанови друг по същество, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Национална агенция за приходите- София, чрез пълномощника си юрк. Велинова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения от Страшимир Тодоров Господинов срещу Национална агенция за приходите иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 1 000 лв., заедно със законните лихви, считано от 21.10.2014 г. до окончателното плащане на обезщетението. Решаващият съд е съобразил, че фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и накратко се свежда до следното: издаден е от орган по приходите при ТД на НАП София АПВ № 1425681/27.05.2014 г., с който е прието правото на Господинов на възстановяване на ДДС в размер на 190, 41 лв. на основание чл. 92, ал. 1, т. 1 вр. чл. 88, ал. 3 ЗДДС по СД № 22151240408/7.05.2014 г.; със същия акт е извършено прихващане на сумата с изискуеми задължения за осигурителни вноски. По жалба от Господинов от 17.06.2014 г. горестоящият административен орган- Директор Дирекция "ОДОП"- София, след проведено административно производство по реда на глава осемнадесета ДОПК вр. чл. 129, ал. 7 ДОПК, с Решение № 1342/28.07.14 г. е отменил горепосочения административен акт. В мотивите си съдът е установил още, че за оказана му правна помощ в административното производство по оспорването на АПВ, Господинов е заплатил в полза на Адвокатско дружество "Ангелов, Добрев, Маркова и съдружници" по договор от 13.06.2014 г. сумата от 1 200 лв. След посочване на релевантната правна рамка за разглеждания казус, административният съд е счел, че макар действително за производството по административно обжалване законът да не предвижда възможност за възстановяване на разноски за адвокатска защита, то заплащането на адвокатски хонорар в конкретния случай не съставлява имуществена вреда. В подкрепа на така застъпената теза, съдът е изложил съображения, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на предявената претенция за обезвреда, тъй като ищецът доброволно се е съгласил да сключи договор с адвокатско дружество и да заплати за правната помощ 1 000 лв., поради което и рискът, че тези парични средства няма да му бъдат възстановени, тежи изцяло върху него. Според съда, би било налице непозволено увреждане, засягащо имуществото на ищеца Господинов, ако той претендираше вреди, причинени му от лишаването от възможността да се ползва и разпорежда със 190 лв., които, вместо да му бъдат върнати, са прихванати със задължения за осигурителни вноски., но такава претенция не е заявена с исковата молба. Въз основа на тези изводи, първостепенният съд е счел, че в случая не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения АПВ и заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът не е споделил тезата на ищеца, че при липса на друг специален ред за обезщетяване на разноски в производство по оспорване по административен ред, остава единствено възможността да се претендира възстановяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил е, че същата представлява несъстоятелна и юридически непрецизна правна конструкция. За процесния случай разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ не може да бъде тълкувана разширително по аргумент за противното, защото се лишава от правен смисъл тази на чл. 4 вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ изключва възможността Държавата да отговаря за вреди по този ред. В настоящия случай не съществува пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и доброволно заплатеното от ищеца възнаграждение в размер повече от три пъти по- голям от минимално определения с Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Решението е неправилно- същото е постановено при вярно установена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до противоречието му с материалния закон. Настоящата касационна инстанция не споделя развитите от административния съд съображения за това, че от отменения като незаконосъобразен по административен ред АПВ не може да се претендират настъпили вреди във вид на платени за административното обжалване адвокатски възнаграждение. Този извод на първостепенния съд е мотивиран със съображения, изложени по- горе, които в синтезиран вид се свеждат до следното: при сключване на договор за правна защита и съдействие между адвокат и клиент възникват договорни отношения, като заплащането на възнаграждение на адвокат е престиране на задължението на една от страните по договора, от което следва, че изпълнение на договорно задължение от едно лице, не може самостоятелно да породи вреди за това лице, следователно направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издадения и отменен впоследствие АПВ. Настоящият състав на ВАС приема, че от незаконосъобразния акт - процесния АПВ, отменен по съответния ред с влязло в сила решение на горестоящия административен орган, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на процесния АПВ, впоследствие отменен като незаконосъобразен по административен ред. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът, касационен жалбоподател в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издаден процесния, отменен впоследствие като незаконосъобразен, акт за прихващане и възстановяване Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ДОПК по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на АПВ се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на АПВ, с което е отказано възстановяване на посочената в Справката- декларация с вх. № 22151240408/7.05.14 г. на ТД на НАП- София- правни действия, които лицето е считало за незаконосъобразно извършени. В горепосочения смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (така например решение № 248/4.06.2009 г. по гр. д. № 4808/2007 г. на III г. о.; решение № 355/3.08.10 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на III г. о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г. о.; решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на III г. о.; решение № 781/30.11.2010 г. по г. д. № 511/2010 г. на IV г. о. и други.) Основателно касаторът възразява срещу изложените от първостепенния съд съображения за липсата на предвидимост на резултата от обжалването като аргумент в подкрепа на тезата за неоснователност на предявената претенция. Както обосновано се твърди в касационната жалба, фактът, че изходът на едно производство е несигурен не налага извода, че лицето, направило разноски в това производство, не би могло да очаква възстановяването им. Напротив- принципът на справедливостта и пълноценен достъп до съд налагат реално направените необходими разноски за адвокатски хонорар да бъдат заплатени от неизправната страна, която с действията си е дала повод за иницииране на съответната процедура. Ако бъде прието противното- че липсата на сигурност за изхода на спора в едно производство при инициирането му е пречка да бъде претендирана репарация на разходите на жалбоподателя, това би означавало да се изключи изобщо правото на обжалващия на разноски, но подобен извод противоречи на нормативно- установените правила за присъждането на разноски, както и на основни правни принципи. Макар и без пряка относимост към изхода на спора, но с оглед прецизност на изложението, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че административният съд необосновано е достигнал и до извода, че претендираното обезщетение е било заплатено за двама адвокати. Основателно касаторът поддържа, че заплащането на адвокатско възнаграждение за Адвокатско дружество не би могло да бъде приравнено на заплащане на хонорар за защита на един, двама или повече адвокати, тъй като преценката от кои и от колко съдружници от упълномощеното адвокатско дружество ще бъде организирана защитата на клиента, съставлява вътрешноорганизационно решение на дружеството (чл. 71, ал. 1 от Закона за адвокатурата). Мотивите на съда в посочената им част се основават на погрешни констатации. Не могат да бъдат споделени и изводите на административния съд, че неоснователността на претенцията се базира и на нейната несъобразеност с размерите на минималните адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. По реда на развилото се производство, което е такова по ЗОДОВ, в горепосочената мотивна част от решението се съвместяват институти, които са несъвместими за изследване и прилагане, както и като материално- правни предпоставки от категорията на тези по чл. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него следва да бъде постановено друго с което да бъде осъдена Национална агенция за приходите да заплати на Страшимир Тодоров Господинов сумата 1 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменен по административен ред АПВ № 1425681/27.05.2014 г. от орган по приходите при ТД на НАП- София, офис Младост, ведно със законните лихви от датата на завеждане на исковата молба- 21.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2 315 лв., съобразно приложения списък на разноските по чл. 80 ГПК. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение