Решение № 8042 от 21.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление(ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на Община Белоградчик, със седалище в гр. Белоградчик, ул. "Княз Борис"6, представлявана от Кмета Б. Николов, чрез процесуален представител адв. Д. Златанов от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение 39/01.03.2023 г., постановено по адм. дело 10/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Видин, с което е отхвърлена жалбата и против Решение РД-02-36-1144 от 12.12.2022 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по засегнатия от нарушенията Договор 50/05.03.2020 г., сключен с избрания за изпълнител по проведена обществена поръчка участник "Билденерджи" ЕООД, на стойност 56 405,36 лева без ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не са допуснати сочените в акта групи нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП), както следва: 1) на чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, изр. 2-ро ЗОП, във връзка с чл. 171а от Закона за устройство на територията (ЗУТ), квалифицирано като нередност по т. 10, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата); 2) на чл. 67, ал. 1 и чл.2 ал.2, във връзка с чл. 195 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата; 3) на чл.2, ал.2 и чл.59 ал.2 ЗОП във вр. с чл.2 ал.1,т.2 и т.3 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата и 4) на чл.107, т.1, чл.112, ал.1,т.2 във вр. с чл.64 ал.1, т.6 от ЗОП и чл.2, ал.1,т.1 и 2 от ЗОП квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. Мотивира становище за неправилност на извода на първостепенния съд по отношение на първата нередност с аргумент, че изискването за притежаване на застраховка "Професионална отговорност" по смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗУТ е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗОП и макар в текста да не е реферирано към възможността чуждестранните икономически оператори да представят аналогичен документ съгласно правилото на чл. 171а ЗУТ, не е налице дискриминация по местен признак, както се твърди в атакувания административен акт. Касаторът излага съображения, че в обявата единствено е очертан обхватът на изискуемата застраховка, като препратката към разпоредбата на чл. 171 ЗУТ е с пояснителна цел и противно на развитите от административния орган мотиви, не изключва приложението на чл. 171а същия закон. Намира, че правилото на чл. 171 ЗУТ обвързва и чуждестранните участници, които ще изпълняват дейности по авторски надзор и инвестиционно проектиране, доколкото същите се вписват в регистъра на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), респ. Камарата на архитектите (КА) съгласно чл. 10 от Закона за Камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) и в този смисъл следва да познават българското законодателство, част от което е и посочената норма. Според касатора, противно на възприетото от първостепенния съд, дадената правна квалификация съгласно Приложение 1 към Наредбата е неотносима към описаните нарушения, в подкрепа на което сочи, че спорното изискване не представлява дискриминационен критерий за подбор, а дори да бъде приет като такъв, доколкото е осигурено минимално ниво на конкуренция и трима от участниците са отговаряли на процесното изискване, корекцията е следвало да се определи по реда на б. "б", но на т. 11, а не на т.10 от Наредбата. Оспорва правилността на изводите на АС Видин и по отношение на втората нередност. Твърди, че вмененото с акта нарушение на чл. 67, ал. 1, във връзка с чл. 195 ЗОП, не е налице, доколкото изследваната възлагателна процедура е проведена по реда на чл. 20, ал. 3 ЗОП, и в този смисъл по аргумент от чл. 192 нормативния акт е подчинена на правилата, съдържащи се в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), а не на Глава I и II от закона и по-специално на чл. 67, ал. 1 ЗОП, която разпоредба е и негодно да послужи за упражняване на процесната разпоредителна власт правно основание. В допълнение към тезата си излага, че нормативната регламентация не предвижда забрана за възложителя да изисква документи за удостоверяване съответствието с декларираните обстоятелства по реда на чл. 97, ал. 5, вр. чл. 54, ал. 1, т. 1 т. 5 ЗОП, както и че дадената квалификация по Наредбата е неотносима към фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на оспореното волеизявление. По отношение на третата нередност на първо място обосновава твърдения за допуснати нарушения на съществени процесуални правила от страна на първостепенния съд, изразили се в необсъждане на доводите в жалбата на Общината и липса на изложени мотиви по тях в съдебния акт, поради което реферира към чл.172а ал.2 АПК. На следващо място счита, че така заложеното от възложителя изискване не е дискриминационно, а е изцяло съобразено с предмета и сложността на поръчката. По отношение на четвъртата нередност оспорва възприетия извод от административния съдия за това, че офертата на избрания за изпълнител на обществената поръчка не отговоря на изискванията на възложителя по отношение наличието в екипа на проектант по част ПБ , който да притежава придобита образователна степен магистър в областта на строителството или еквивалентна. В тази връзка се позовава на Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с ПМС 125 от 24.06.2002г.. Отделно от това оспорва и изводите на първостепенния съд за правилност при квалифициране нередността по т.14 от Наредбата. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на атакувания индивидуален административен акт, респ. връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Моли за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски. Ответникът Ръководителят на УО (РУО) на ОПРР 2014 - 2020 г., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител - юрк. Л. Любенов, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за частично основателна, по следните съображения. С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Община Белоградчик срещу Решение РД-02-36-1144 от 12.12.2022 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по засегнатия от нарушенията Договор 50/05.03.2020 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник "Билденерджи" ЕООД, на стойност 56 405,36 лева без ДДС по обособена позиция 1. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Община Белоградчик е бенефициер по сключен с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP001-2.003-0012-C01 за проект "Изпълнение на мерки за повишаване енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради находящи се в гр. Белоградчик, ул. Любен Каравелов 3 и 7, ул. Белоградчишки проход2, 4, 6". За разходване на средствата по така сключения договор Община Белоградчик е провела процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изготвяне на инвестиционни проекти във фаза "Технически" и последващо осъществяване на авторски надзор по време на изпълнение на строително-монтажни работи на многофамилни жилищни сгради на територията на гр. Белоградчик по две обособени позиции". В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител участник "Билденерджи" ЕООД е сключен Договор 50/05.03.2020 г. на стойност 56 405,36 лева без ДДС. По отношение неспазването на чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, изр. 2-ро ЗОП, във връзка с чл. 171а от Закона за устройство на територията (ЗУТ), квалифицирано като нередност по т. 10, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е установено на първо място, че в Раздел "Икономическо и финансово състояние" от обявата възложителят е поставил следното изискване: "Участниците следва да имат застраховка Професионална отговорност по чл.171 ал.1 ЗУТ , но не е посочена заедно с това и разпоредбата на чл.171а ал.1 ЗУТ, отнасяща се пряко за чуждестранните икономически оператори, като по този начин е прието, че е използван незаконосъобразен критерий за подбор икономическо и финансово състояние, касателно обособена позиция 1 и нередността е квалифицирана по т. 10, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Преди всичко следва да се посочи, че съдържащата се в ЗОП нормативна уредба регламентира различни способи за задоволяване потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки. Законът предоставя право на възложителя, независимо от това по какъв ред ще проведе процедурата си, да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор и съответни на желаното качество изисквания към изпълнението. В тази насока възложителят разполага с оперативна самостоятелност при определянето на критериите за подбор и условията към изпълнението, която обаче има своите граници свободата на преценка винаги е обусловена от съобразяване с принципите, заложени в чл. 2, ал. 1 ЗОП, както и с правилото, регламентирано в следващата ал. 2, според което при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. По делото не е спорно, а и се установява от ангажираната доказателствена съвкупност, че възложителят е поставил изискване към участниците в процедурата да имат застраховка "Професионална отговорност" по чл. 171, ал. 1 ЗУТ. Не е спорно и, че препратка към относимото към чуждестранните икономически оператори правило на чл. 171а, ал. 1 ЗУТ не се съдържа в документацията по поръчката. Спорно е дали този пропуск рефлектира върху кръга от заинтересувани от участие стопански субекти, и по-специално дали оказва разубеждаващ ефект спрямо чуждестранните такива. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗУТ регламентира задължение за застраховане на професионалната отговорност на няколко категории лица, а именно: проектантa, лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна", консултантa, строителя и лицето, упражняващо строителен надзор. Посочената норма очертава и обхвата на тази отговорност, който се ограничава до вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. По аргумент от чл. 171а, ал. 1 ЗУТ изискването за застраховка за професионална отговорност на лицата по чл. 171, ал. 1 не се прилага за лице от държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което се установява на територията на Република България (РБ) и е предоставило еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава членка на ЕС, или в страна по Споразумението за ЕИП. Следователно с предписанието на чл. 171а, ал. 1 ЗУТ националният законодател е предвидил изключение от правилото, съдържащо се в чл. 171, ал. 1 ЗУТ, по отношение на чуждестранните лица, ангажирани с дейности, попадащи в приложното поле на разпоредбата, и разполагащи с еквивалентен документ за застраховка, издаден в държавата, където упражняват дейността си. Законовата новела, въвеждаща правилото и тази, изключваща неговото приложение, имат аналогична юридическа сила, предвид идентичността на нормативния акт, в който се съдържат, и категорично императивния им характер. Тази логика предполага при приложимост на двете разпоредби спрямо дадена възлагателна процедура да бъдат цитирани и двете, а не само една от тях. В този смисъл и в отговор на довода на касатора следва да се посочи, че цитирането на чл. 171, ал. 1 ЗУТ не може да се приеме като пояснение, а представлява изрична препратка към съответното нормативно предписание и своеобразна дерогация на съдържащото се в чл. 171а, ал. 1 ЗУТ изключение. В случая възложителят изрично и на няколко места се е позовал на чл. 171, ал. 1 ЗУТ, без да посочи или поне да насочи към относимата спрямо чуждестранните оператори норма на чл. 171а, ал. 1 същия закон, с което да покаже, че не изключва изискването на чл. 171а ЗУТ. По този начин, както правилно е приел административният орган, е нарушена забраната на чл. 2, ал. 2 ЗОП да се ограничава конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки. Като не е посочено, че чуждестранните лица могат да представят еквивалентен документ за доказване на изпълнението на изискването за притежаване на застраховка "Професионална отговорност", потенциално заинтересованите такива лица биха били разубедени и е възможно да са се въздържали от участие поради това, че не съответстват на едно от изискванията на възложителя. По изложените съображения изводът на първостепенния съд за наличие на нарушението по чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, изр. 2-ро ЗОП, във връзка с чл. 171а ЗУТ, е съответен на материалния закон. Същото правилно е квалифицирано като нередност по т. 10, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, възлагане, условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които са дискриминационни на базата на необосновани национални, регионални или местни изисквания". По отношение на нарушението на чл. 67, ал. 1 и чл.2 ал.2, във връзка с чл. 195 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. Тук органът е приел, че възложителят е въвел ограничително изискване, явяващо се и необоснована административна тежест по обособена позиция 1, тъй като от една страна е заложил изискване за доказване на Икономическо и финансово състояние чрез представяне Копие от валидна застраховка Професионална отговорност за проектант съгласно чл.171 ал.1 ЗУТ, а от друга в частта Техническите и професионални способности е изискал: т.9. Списък на услугите, които са идентични или сходни с предмета на обществената поръчка, изпълнени пред последните 3(три) години от датата на подаване на офертата, с посочване на стойностите, датите и получателите, заедно с доказателство на извършените услуги Образец 8 . Тук следва да се посочи на първо място, че противно на развитите от касатора съображения, е правилен изводът на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г., а и на първоинстанционния съд, досежно прилагането на чл. 67, ал. 1 ЗОП при възлагане на обществени поръчки с прогнозна стойност по чл. 20, ал. 3 ЗОП. Независимо, че в процедурите, предвидени в чл. 18, ал. 1 ЗОП документът, обективиращ заявката за участие на кандидата и съдържащ декларативно волеизявление за посочените в същата обстоятелства и данни, се нарича ЕЕДОП, а в регламентацията на способите, съдържащи се в Глава пета ЗОП, волеизявлението в описания смисъл е дефинирано като "декларация", по съществото си и двете понятия отразяват законодателната идея за първично деклариране на дадени факти и обстоятелства и тяхното последващо доказване в случай на необходимост и/или в хипотеза на избран изпълнител, което е в пълно съответствие със съображение 84 и чл. 59, §1 и §2 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС), нормиращи именно двуетапната преценка на фактите в процедурите за възлагане на обществени поръчки. Идеята тук е да се намали административната тежест за икономическите оператори чрез освобождаването им от задължението за доказване още на етап кандидатстване на фактите и обстоятелствата относно критериите за подбор и основанията за отстраняване по ЗОП. По този начин се гарантират принципите на свободна конкуренция и равнопоставеност, които са основен приоритет в сферата и са получили своя изричен обективен израз в правилото на чл. 2, ал. 1 ЗОП. Следователно нормата на чл. 67, ал. 1 ЗОП, регламентираща декларативния подход при заявката за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка, е израз на общата идея, възприета и от европейския законодател, за намаляване на административната тежест при кандидатстването, която не прави разлика между процедурите и способите за възлагане, уредени в националния ЗОП. Противното би било лишено от всякаква правна и житейска логика, защото на практика съдържащите се в глава Пета от ЗОП опростени правила не би следвало да предвиждат по-затрудняващи участието на икономическите оператори предписания. При това положение и доколкото описаната нормативна регламентация ограничава събирането на доказателства за декларираните при кандидатстването факти и обстоятелства, а в случая възложителят именно на този етап е изискал удостоверяване на придобития опит чрез съответните документи, твърдението на административния орган за наличие на нарушение на чл. 67, ал. 1 и чл.2 ал.2, във връзка с чл. 195 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП е съответно на материалния закон. Тезата на касатора не може да намери подкрепа и в обосновката, че законът не забранява изискването на документи и преди сключването на договор с избрания за изпълнител участник. В тази насока настоящият състав на ВАС намира за необходимо да посочи, че действително нормата на чл. 67, ал. 5 ЗОП (в относимата редакция) позволява на възложителя да изисква по всяко време след отварянето на заявленията за участие или офертите представяне на всички или част от документите, чрез които се доказва информацията, посочена в ЕЕДОП, когато това е необходимо за законосъобразното възлагане на поръчката. Видно е обаче, че регламентираната възможност е поставена под условие. В случая подобна необходимост не е обоснована, поради което и цитираната разпоредба не води до извод за липса на вмененото нарушение. По изложените съображения първостепенният съд правилно е установил наличие на визираните в тази част на акта нарушения на ЗОП. Същите правилно са квалифицирани като нередност по т. 11, б. "б" Наредбата "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците". По отношение на нарушението на чл.2, ал.2 и чл.59 ал.2 ЗОП във вр. с чл.2 ал.1,т.2 и т.3 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1от Наредбата за посочване на нередности. Тук органът е приел, че възложителят е въвел ограничителен критерий за подбор чрез въведени ограничителни изисквания за образователна степен на експерти по обособена позиция 1, тъй като в частта на обявата Технически и професионални способности е въведено следното изискване: 6. Експерт ПБ по част Пожарна безопасност с придобита образователна степен магистър в областта на строителството или еквивалентно и 7. Експерт ПБЗ по част План за безопасност и здраве с придобита образователна степен магистър в областта на строителството или еквивалентно. Т.е. посочено е от една страна, че необосновано е изискано специалистите да са със степен на образование магистър и освен това тя да е специфично само в областта на строителството , което е прието за твърде ограничително. По отношение изискванията свързани с образователно-квалификационната степен (ОКС) на ключовите експерти от екипа, административният съд приема, че същите са неправомерно завишени, спрямо естеството и сложността на заложените дейности в поръчката. Настоящата инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд. За да се прецени законосъобразността на поставеното изискване за ОКС е необходимо да се анализират задълженията, които касаторът е възложил на следните експерти: експерт по пожарна безопасност и експерт план безопасност и здраве и същите да се съпоставят с професионалната компетентност, която ОКС "магистър", съответно "бакалавър", предоставя, като се оцени тяхната пропорционалност спрямо предмета на поръчката. Видно от документацията за участие в поръчката задълженията на визираните ключови експерти касаят организацията на изпълнението на проекта по части: пожарна безопасност и план за безопасност и здраве. В този смисъл правилни са доводите на РУО, потвърдени и от първоинстанционния съд, че от една страна, на нормативно равнище, липсват минимални изисквания спрямо двете длъжности, засегнати от въведеното от възложителя условие, и по-конкретно такива по отношение на минималната ОКС на придобитото висше образование. За този кръг от правни субекти безспорно липсва нормативна пречка, която да препятства упражняването на дейностите по тях и от лица с ОКС "бакалавър". От друга страна обаче, съобразно т. 58 от решение на Съда от 31 март 2022 година по дело С-195/21, чл. 58, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори изисквания, които са по-стриктни от минималните, поставени в националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът има технически и професионални способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални. В случая предметът на процесната обществена поръчка в конкретната хипотеза не сочи на необходимост от някакви специални знания, умения или квалификации, които единствено образователно-квалификационната степен "магистър" предоставя. Следва също така да се посочи, че за бенефициера от значение е не толкова образователно-квалификационната степен, тъй като тя сама по себе си, не му дава исканата увереност за придобити знания и квалификации, колкото опита, който съответния експерт притежава в областта на пожарната безопасност или план за безопасност и здраве. Настоящата инстанция приема за необосновано възражението на касатора, че със заложеното изискване за еквивалентна ОКС се преодолява сочения порок. Формалното залагане на еквивалент не разширява кръга на потенциалните кандидати. Освен това извършеното двойно ограничаване допълнително необосновано стеснява кръга на потенциалните експерти, като освен всичко друго последното изискване е и неясно. Това е така защото съгласно ПМС 125 от 24.06.2002г. за утвърждаване на Класификатор на областите на висше образование и професионалните направление са дефинирани области на висше образование и професионални направления . Т.е. област строителство няма, а има област Технически науки и там е специфицирано професионално направление 5.7 Архитектура, строителство и геодезия . Какво точно е имал предвид възложителят не се изяснява, още повече ако това се съпостави с предложения за експерт в част ПБ на избрания изпълнител, което обстоятелство ще бъде разгледано детайлно по следващото вменено нарушение. По сега разглежданото нарушение действително релевантно е изискването на чл. 59, ал. 2 ЗОП, съгласно което възложителят може да поставя само критерии за подбор, които са допустими, необходими, относими и пропорционални на предмета на поръчката. Дори и изискването за ОКС "магистър" и то в областта на строителството да е допустимо, то не е пропорционално на предмета на поръчката. Търсенето на качествено изпълнение не може да оправдае провеждане на обществената поръчка в нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2 ЗОП в частта за пропорционалността на изискването съобразно предмета на поръчката. В настоящия случай поставените условия са безспорно ограничителни предвид разубеждаващото им въздействие и възпрепятстване от участие на тези потенциални кандидати, които въпреки че разполагат с квалифицирани съобразно нормативните изисквания лица за трите функции, не изпълняват поставените от възложителя изисквания. Посочените нарушения правилно са квалифицирани като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. По отношение на нарушението на чл.107, т.1, чл.112, ал.1,т.2 във вр. с чл.64 ал.1, т.6 от ЗОП и чл.2, ал.1,т.1 и 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Тук органът е приел, че след като е въвел изискване експертът по част ПБ да е магистър в областта на строителството, то предложеният от спечелилия кандидат Билденерджи ЕООД К. Трендафилов е със специалност Електроинженер , завършил Ел. снабдяване и Ел. обзавеждане , която определено не покрива тези условия. Това е така, защото завършилият тази специалност следва да се счита за експерт по електротехнически изделия и устройства, което не е еквивалентно на инженер в областта на строителството, поради това, че същият не се е обучавал и не е завършил по посоченото в предходния пункт професионално направление 5.7 Архитектура, строителство и геодезия . В тази насока и както вече се отбеляза, неясното дефиниране на необходимия специалист в областта на строителството , предпоставя и невъзможност да се установи дали всъщност Трендафилов удовлетворява същото. Ако се приеме стеснително прилагане на термина строителство като част от професионално направление (където той единствено е използван в посоченото ПМС), то безспорно вярна е тезата на органа, че собствено този експерт няма придобито образование по професионално направление 5.7, в което като част е вписано именно и строителството . Ако обаче област строителство се схване в по-широк контекст, т.е. като област на висше образование, то придобитото образование от Трендафилов ще следва да се съобразява в цялата област Технически науки , поради което би се стигнало и до удовлетворяване на поставеното от възложителя условие. Независимо от изложеното обаче, издаденият индивидуален административен акт е незаконосъобразен, поради неотговаряща на вменените нарушения и фактически съображения правна квалификация по Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередностите, тъй като относимата правна квалификация на нарушенията съгласно акта по чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ, предпоставя законосъобразност на волеизявлението за определяне на финансова корекция. Обратно липсата на корелация между състава на нередността, посочена от административния орган, и изложените от последния факти, опорочава издадения акт на самостоятелно основание. Видно е от съдържанието на атакуваното решение, че органът е квалифицирал нередността по т. 14 от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности. Посочената т. 14 гласи следното: "Критериите за подбор или техническите спецификации са променени след отварянето на офертите или са приложени неправилно". Тя е доуточнена във втората графа от приложението, където е посочено, че същата е налице тогава, когато критериите за подбор или техническите спецификации са променени или са неправилно приложени в хода на процедурата, в резултат на което е определен за изпълнител кандидатът или участникът, който не отговаря на критериите за подбор и/или техническите спецификации, или е отстранен кандидат или участник, чиято оферта е трябвало да бъде допусната до разглеждане на техническото предложение, ако публикуваните критерии за подбор или техническите спецификации са били спазени. В случая не се твърди изменение на критериите за подбор или техническите спецификации, нито тяхното неправилно приложение, какъвто е текстът на нередността. Напротив констатацията е за недоказано съответствие с критерий за подбор на етап сключване на договор с вече избран за изпълнител участник. Във фактическите установявания не се съдържат твърдения, че е допуснато нарушение в хода на висяща процедура по избор, на какъвто етап може да бъде осъществена нередността по т. 14 Наредбата. Анализираните от РУО обстоятелства и предвидените в т. 14 материалноправни предпоставки касаят различни етапи от възлагателната процедура, което прави връзката между тях невъзможна, в каквато насока е и актуалната практика на касационната инстанция(така Решение 7335/21.07.2022 г., постановено по адм. дело 3332/2022 г., VII о., Решение 10646/23.11.2022 г., постановено по адм. дело 5555/2022 г., VII о., Решение 10525/21.11.2022 г., постановено по адм. дело 5978/2022 г. VII о., всичките на ВАС на РБ). Издателят на акта е съобразил разпоредбата на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ и е определил една финансова корекция в размер на 25% върху стойността на допустимите разходи по договорите с изпълнителя за обособена позиция 1. Предвид приетия от съдебния състав извод за незаконосъобразност на вмененото нарушение по чл.107, т.1, чл.112, ал.1,т.2 във вр. с чл.64 ал.1, т.6 от ЗОП и чл.2, ал.1,т.1 и 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, поради което органът е определил най-високия процент финансова корекция 25 на сто, и това е размерът на финансовата корекция, определен с акта, потвърден от първостепенния съд, то атакуваното решение на Ръководителя на УО се явява незаконосъобразно в частта на определената финансова корекция над размера от 10 на сто върху стойността на допустимите разходи по сключения договор с изпълнителя за ОП 1. В тази част решението на Административен съд Видин следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските, и вместо него бъде постановено друго, с което решението на Ръководителя на УО бъде отменено като незаконосъобразно в тази част. В останалата част обжалваното решение като правилно следва се остави в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направените от страните искания за присъждане на сторените по делото разноски, такива се дължат, както следва: касаторът е заплатил държавна такса за касационно обжалване в размер на 100 лева, а за първата инстанция е претендирал разноски по списък за разноски в размер на общо 1 132,91 лева, като е представляван в двете инстанции от адвокат. Касационният ответник е представляван в двете инстанции от юрисконсулт, като в тази връзка административният съдия е присъдил 100 лева разноски за тази защита. При съобразен материален интерес, с оглед резултата от касационната проверка, дължимите разноски по съразмерност на касатора са: 739,15 лева такси и разноски за адвокат, а на ответника са: 80 лева за осъществената защита от юрисконсулт. При това положение МРРБ следва да бъде осъдено да заплати на Община Белоградчик разноски в размер на общо 659,15 лева при компенсация. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение