Решение № 1278 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8410/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на директора на Областна дирекция на МВР Бургас против решение 2741 от 24.04.2024г., постановено по адм.д 6041 по описа за 2023г. на Административен съд - София град в частта, с която касационният жалбоподател, ведно с Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР са осъдени да заплатят солидарно на Р. Г. Н. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2020 г. до окончателното й изплащане. Подадена е и касационна жалба от Р. Г. Н. против решение 2741 от 24.04.2024г., постановено по адм.д 6041 по описа за 2023г. на Административен съд - София град в частта, скоято искът на същата до предявения размер от 5000 лв. е отхвърлен. Решението се обжалва от двамата касационни жалбоподатели в съответните части като неправилно. Развиват се подробни съображения в подкрепа на касационните оплаквания и се иска отмяната му на основанията, посочени в чл. 209, т.3 АПК. Ответникът Главна Дирекция "Борба с организираната престъпност" чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на съдебното решение, с което двамата ответници по иска са осъдени солидарно да заплатят на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, но намира, че така определеното обезщетение в размер на 1000 лв. е завишено и не онтговаря на критериите за справедливост. Страните, в качеството им на ответници по касационните жалби, оспорват същите като неоснователни. Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жаби и за правилност на съдебното решение в оспорените части. Касационната жалба на ОД на МВР Бургас е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е наблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е разгледал по същество и е уважил частично иска на Р. Г. Н. , като е осъдил Областна дирекция на МВР-Бургас и Главна Дирекция "Борба с организираната престъпност" София да й заплатят солидарно обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до предявения размер от 5000 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил фактическата обстановка и по отношение на установените релевантни за спора факти е приложил правилно материалния закон. . Доколкото в настоящата касационна инстанция е недопустимо установяване на факти, ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. По делото не е спорно, че ищцата Р. Н. е била фактически задържана в РУ на МВР Приморско за определен, посочен мотивите към съдебното решение на АССГ, период, заедно с нейната дъщеря и малолетната й внучка. Няма спор, че на дъщерята на ищцата е била връчена заповед за полицейско задържане, след което същата е била конвоирана от гр. Приморско до гр. София, а впоследствие е била освободена. По време на престоя на дъщерята на ищцата в РУ на МВР Приморско, от служителите на районното управление фактически задържани са били ищцата Н. и малоетната й внучка, тъй като на същите е било казано да останат в управлението до следващо нареждане. Опитите на дъщерята на ищцата да накара служителите на РУ на МВР да пуснат ищцата и малолетната й дъщеря са се оказали неуспешни и двете лица, заедно със задържаното лице са останали в задържани фактически в РУ на МВР. Целият престой на ищцата и малолетната й внучка в РУ на МВР се определя на няколко часа. По-голяма точност в определянето на престоя в РУ на МВР не може да бъде установен единствено поради незаконосъобразните действия на служителите на РУ на МВР, изпълняващи заповед ГД "БОП", които не са отразили или обективирали писмено нито основанието , нито периода на фактическо задържане на ищцата в РУ на МВР. Както се установява по делото, служителите на РУ на МВР не са имали основание нито за фактическо , нито за правно задържане на ищцата и нейната внучка, поради което правилно съдът е приел, че искът за присъждане на неимуществени вреди се явява доказан по основание. Налице са незаконосъобразни действия от страна на служители на РУ на МВР Приморско по фактическо задържане на ищцата и лишаване от свобода и сигурност - право по чл.5 ЕКПЧ, поради което обосновано и правилно съдът е пристъпил към определяне размера на обезщетението по чл. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения касационнат жалба на ОД на МВР Булгас се явява неоснователна. Що се отнася до размера на обезщетението, съдът неправилно е определил размер на обезщетението - 1000 лв., който размер се явява занижен, с оглед характера на нарушеното право от извършените фактически действия. Той не е съобразен с конкретните обстоятелства - ищцата не е била сред кръга от лица,по отношение на които би могло да се предприеме полицейско задържане на някое от законовите основания, същата не е имала никакви очаквания спрямо нея да бъдат предприети действия, които да ограничат правото й на свобода и сигурност. През периода на задържане на нея се е наложило да пребивава в полицейското управление, докато дъщеря й е била адресат на задържане, което впоследствие се е оказало незаконно, полагала е грижи за малолетната си внучка през целия период. При тез конкретни обстоятелства размерът от 2000 лв. следва да се приеме за обоснован и справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД, вр. §1 ЗР ЗОДОВ. Като обезщетение на ищцата следва да се присъди посочената сума. Водим от горното, Върховният административен съд