Решение № 5660 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5095/2019 г.

Решение № 5660 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5095/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Регионалната дирекция по горите - Кюстендил е подала касационна жалба срещу решение № 54 от 14.02.2019 г. по адм. дело № 646/2018 г. по описа на Административния съд-Перник, с което е осъдена да заплати на Б. А. сумата 800 лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда, изразяващи се в заплатено от него адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 5.12.2018 г., и разноски в размер на 510 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се присъдят на ищеца обезщетение и съдебни разноски в минималния размер на адвокатското възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Б. А. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е частично основателна и следва да се уважи с отмяната на решението за разликата над сумата 300 лева до присъдения размер от 800 лева на обезщетението. Изразено е становище, че решението е правилно в частта за присъдените разноски за производството в размер на 510 лева, тъй като Регионалната дирекция по горите - Кюстендил не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред Административния съд-Перник е образувано по исковата молба на Б. А., с която срещу Регионалната дирекция по горите - Кюстендил е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 800 лева за имуществена вреда, причинена от издаденото от директора на Регионалната дирекция - Кюстендил наказателно постановление № 5/04.04.2018 г., отменено като незаконосъобразно от съда, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Административният съд е установил, че с наказателно постановление № 5 от 04.04.2018 г. директорът на Регионалната дирекция по горите - Кюстендил наложил на Б. А. глоба в размер на 300 лева за извършено административно нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. По жалба на Б. А. с решение № 21/11.07.2018 г. по НАХД № 16/2018 г. по описа на Районния съд-Трън наказателното постановление било отменено. В производството пред районния съд А. ползвал адвокатска защита и бил представляван от адвокат А. Динев съгласно пълномощно от 03.05.2018 година и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Според сключения договор адвокатът следвало да представлява своя клиент в производството по обжалване на наказателното постановление срещу възнаграждение от 400 лева, което било платено в брой. Решението по НАХД № 16/2018 г. по описа на Районния съд- Трън било обжалвано от Регионалната дирекция по горите - Кюстендил пред Административния съд-Перник и било оставено в сила с решение № 404/13.11.2018 г. по КАНД № 487/2018 г. по описа на Административния съд-Перник. Пред касационната инстанция Б. А. бил представляван от адвокат И. Хаджиков, преупълномощен от адвокат А. Динев с пълномощно от 06.11.2018 година. По делото бил приложен договор за правна защита и съдействие от 30.08.2018 г., сключен между Б. А. и адвокат А. Динев за процесуално представителство пред касационната инстанция. Договорено било възнаграждение от 400 лева, които клиентът заплатил в брой. Административният съд приел, че е налице основанието по чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на търсеното обезщетение за имуществена вреда, причинена от незаконосъобразното наказателно постановление, издадено от директора на Регионалната дирекция по горите - Кюстендил. По повод обжалването на наказателното постановление ищецът Б. А. ангажирал адвокат, на когото заплатил възнаграждение в размер на 400 лева. Адвокатът се явил на две съдебни заседания, проведени на 7.06.2018 г. и 26.06.2018 г. Пред Административният съд-Перник ищецът отново ангажирал адвокатска защита, за която заплатил в брой възнаграждение от 400 лева. Адвокатът изготвил отговор по касационната жалба и се явил на проведеното открито съдебно заседание на 07.11.2018 г., като пледирал за отхвърлянето на касационната жалба. Според мотивите на първоинстанционния съд провеждането на производство за обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на засегнатото лице, което ползвало правна помощ от адвокат, тъй като не би могло само да се защити. Заплатеното адвокатско възнаграждение накърнило имуществените му интереси. Понесената загуба била причинена пряко и непосредствено от незаконосъобразния административен акт, тъй като адвокатското възнаграждение не би било заплатено, ако наказателното постановление не е било издадено. В отговор на възражението на ответника, че обезщетението следва да бъде присъдено в размер на минималното адвокатско възнаграждение, административният съд посочил, че договореното адвокатска възнаграждение от 400 лева за всяка инстанция не може да се счита необосновано и несправедливо, при положение, че минималният дължим размер на възнаграждението за една инстанция съобразно чл. 7, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 300 лева. Поради това съдът присъдил на ищеца пълния претендиран размер на обезщетението в размер 800 лева заедно със законната лихва от предявяването на иска и разноски в размер на 510 лева. Касационната инстанция намира, че административният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на елементите от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при който възниква отговорността на ответника. На ищеца се дължи обезщетение за имуществена вреда, но не в присъдения от съда размер. Преценката на първоинстанционния съд в тази насока не може да се се сподели. Фактическите обстоятелства относно оказаната на ищеца правна помощ в производството по обжалване на наказателно постановление № 5/4.04.2018 г. на директора на Регионалната дирекция по горите - Кюстендил, сочат на основание за намаляване на размера на обезщетението. Административният съд е направил неверен фактически извод за участието на адвоката на ищеца в производството по обжалване на наказателното постановление пред районния съд. В действителност, както ищецът, така и упълномощеният от него адвокат Динев, не са се явили в нито едно от проведените по делото две съдебни заседания. Подадената от името на Б. А. жалба срещу наказателното постановление е бланкетна - в нея е записано единствено, че постановлението се обжалва като незаконосъобразно. Правната помощ, оказана по делото, се изразява в изготвената от адвокат Динев писмена защита при приключването на делото. Поради това не може да се приеме, че адвокатското възнаграждение от 400 лева, заплатено за процесуално представителство в производството по обжалване на наказателното постановление в районния съд, е обосновано и справедливо. При извършената правна работа, по аналогия с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лева, следва да се приеме, че прекомерно би било и минималното възнаграждение за една инстанция от 300 лева. Основателно е и възражението на касационния жалбоподател, че наложеното административно наказание не е с висок размер, както и че делото не е с фактическа и правна сложност, което предполага възнаграждение в минималния размер от 300 лева за реално осъщественото процесуално представителство по КАНД № 487/2018 г. по описа на Административния съд-Перник. След съобразяване на тези обстоятелства, които не са взети предвид от административният съд, следва да се приеме, че справедливият размер на обезщетението за имуществени вреди, претендирано от ищеца, е в размер на 400 лева. Решението следва да се отмени за разликата над сумата 400 лева до присъдения размер на обезщетението от 800 лева, ведно със законната лихва. Предявеният иск следва да се отхвърли за сумата 400 лева ведно със законната лихва. Що се отнася до присъдените в полза на ответника А. разноски, пред първата инстация от страна на Регионалната дирекция по горите - Кюстендил не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за да се извърши намалението му на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Пред касационната инстанция ответникът е представил договор за правна помощ, според който Б. А. е заплатил в брой на адвокат Динев възнаграждение от 400 лева, за което също не е направено възражение за прекомерност. С оглед крайния изход от спора съразмерно с уважената част от иска на ищеца се дължат разноски общо в размер на 461 лева, при направени разноски общо в размер на 910 лева. Дължимото юрисконсултско възнаграждение в полза на Регионалната дирекция по горите - Кюстендил съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да се определи в размер на 200 лева за двете инстанции. С оглед отхвърлената част от иска дължимото юриконсултско възнаграждение възлиза на 100 лева. Разноските следва да се присъдят по компенсация, при което Регионалната дирекция по горите Кюстендил дължи на Б. А. разноски в размер на 361 лева, с оглед на което решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, с което са присъдени 510 лева следва да се отмени за разликата над 361 лева до 510 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд