Решение № 10315 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2620/2013 г.
ВАСV отделение08.07.2013 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 6748 от 10.12.2012 г. по адм. дело № 5166/2012 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Димитър Радев Гюров да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10315 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2620/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Димитър Радев Гюров, гр. Средец, срещу решение № 6748 от 10.12.2012 г. по адм. дело № 5166/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Л-3161 от 25.04.2012 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. 2 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1.т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на полицай - старши надзирател в Затвора - Бургас, считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Посочено е, че съдът е разрешил спора при неизяснена фактическа обстановка и не кредитиране на всички доказателства обясненията, поради което не е установил дали вменените му нарушения са извършени от Гюров. Иска отмяна на процесното решение и присъждане на разноски по делото. Ответникът - главният директор на ГДИН, чрез процесуален представител - юрк. Чемширов, оспорва касационната жалба и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АССГ фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу Гюров е започнало със заповед № Л-15037/27.02.2012 г. на главния директор на ГДИН, с която е назначен и дисциплинарно разследващ орган. В обобщена справка с № 900/11.042012 г. и становище с № 4284/17.04.2012 г. е посочено, че Гюров е осъществил нерегламентирани контакти с Мариана Видева - съпруга на лишения от свобода Христо Ганчев- изразяващи се в провеждането на неколкократни телефонни разговори при които е обсъждано условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода. Посочено е още, че служителят виновно е нарушил нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, поради което е предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № Л-3161 от 25.04.2012 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Желев. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административно производствените правила и на материалния закон и няма основание за отмяна на акта, поради което е отхвърлил жалбата на Димитър Гюров Върховният административен съд - Пето отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административно производствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че след изготвяне на обобщена справка от разследващия орган - 535/16.03.2012 г., то наказващият орган не се е съобразил с нея, а незаконосъобразно е разпоредил допълнителна проверка. В тази първа обобщена справка е прието, че не са събрани достатъчно доказателства за тежки нарушения на служебната дисциплина от страна на Гюров; същият е осъществил нерегламентирани контакти със соченото лице, което е нарушение на Етичния кодекс, за което следва да носи отговорност по чл. 226, ал. 1т. 3 ЗМВР. Наказващият орган не е обвързан от направеното предложение от дисциплинарно разследващия орган; в правомощията му е да продължи дисциплинарното производство, възлагайки допълнителна проверка. Неоснователно е и твърдението, че АССГ е постановил акта си при непълнота на доказателствата. Съдът е приел и обсъдил всички събрани доказателства. Правилно е посочено в решението, че по дисциплинарното производство са установени извършени нарушения на служебната дисциплина, които не съответстват на изискванията за държавен служител в ГДИН. С установените нерегламентирани контакти с близка на лишените от свобода, Гюров е уронил престижа на службата и е нарушил разпоредбите на Етичния кодекс. Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изготвените справка и становище, както и събраните доказателства представляват хронология на действията, които доказват по безспорен начин конкретни действия от страна на Гюров в разрез със служебните му задължения или морала, поради което като правилно решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото същото се явява основателно и такова възнаграждение се дължи на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 150 (сто и петдесет) лева. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение,