Решение № 3315 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2011 г.

Решение № 3315 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Людмил Валентинов Агов от гр. Търговище срещу решение № 38/18.03.2011 г. по адм. д. № 20/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Търговище, с което е отхвърлено оспорването на законосъобразността на Акт № 1 от 14.01.2011 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областно пътно управление - Търговище, на основание чл. 18, ал. 2 от Закона за пътищата, с установено задължение за периода от 01.01.2009 г. до 12.11.2009 г. - такса в размер на 345.65 лв. и лихва - 64.50 лв. Изложени са твърдения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отмяната на АУПДВ. Ответникът по оспорването, Агенция "Пътна инфраструктура" - София, Областно пътно управление - Търговище, в представено писмено възражение оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от легитимна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ, издаден от директора на Областно пътно управление-Търговище, с който са установени на Людмил Валентинов Агов от гр. Търговище такси по чл. 18, ал. 2 от Закона за пътищата за ползване на преместваем търговски крайпътен обект. Актът е издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Не се спори, че за обекта лицето има издадено Разрешително № 874 от 28.05.2007 г. на изпълнителния директор на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" - София, което със Заповед № РД-11-378 от 17.07.2009 г. на директора на Национална агенция "Пътна инфраструктура", е отнето. За периода от издаване на разрешението до 31.12.2008 г. задължението за годишна такса е заплатено от лицето. При годишна такса в размер на 400 лв., определеният с АУПДВ размер от 345,65 лв. е за такса за периода 01.01.2009 г. до 12.11.2009 г. и лихва в размер на 64,50 лв. върху същото задължение, начислена към датата на издаването на АУПДВ - 14.01.2011 г. За този период административният орган твърди, че актът не е бил влязъл в сила, поради оспорването му пред съда и че лицето е продължило да осъществява дейността по разрешителното. Жалбоподателят е поддържал, че обектът не е бил експлоатиран от датата на отнемане на разрешението, поради което не дължи такса в определения размер. Разрешението е отнето със заповед от 17.07.2009 г., въз основа на докладна от 14.04.2009 г. за неспазване на условията, предвидени в разрешението. Поради оспорване на заповедта за отнемане на разрешението от Людмил Валентинов Агов, с подадена жалба до АССГ е образувано адм. д. № 6557/2009 г. Оспорването не е разгледано по същество и делото е приключило с прекратително определение № 3136 от 29.10.2009 г. по адм. д. № 6557/2009 г. на АССГ. Няма данни, за срока след отнемане на разрешението лицето да е продължило да упражнява дейността. Твърденията на жалбоподателя са, че обектът не се е използвал след като е била издадена заповедта за отнемане на разрешението. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на административния орган е да установи положителните предпоставки, на които основава акта си, а именно, че лицето е продължило да упражнява дейност в крайпътния обект, след отнемане на разрешението. Такова установяване по делото не е осъществено. Издаденият АУПДВ в частта за установено задължение за такса, след отнемане на разрешителното, считано за периода от 17.07.2009 г. до 12.11.2009 г., е при липса на правно основание, поради което е незаконосъобразен. Дължима е такса за 2009 г. само за периода до издаване на заповедта за отнемане на разрешението, т. е. до 17.07.2009 г., която е в размер на 217 лв. и лихви - 39,50 лв. В останалата част над този размер АУПДВ е незаконосъобразен. Като е приел противното и е отхвърлил изцяло жалбата като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено частично и вместо него постановено друго, с което да се отмени оспорения АУПДВ за размера над 217 лв. и лихви над 39,50 лв. В останалата част, за потвърдената такса до размер от 217 лв. и лихви - 39,50 лв. решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски не следва да се присъждат, а всяка от страните следва да понесе разноските, така както са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,