Решение № 2889 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5749/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Н. против решение 883 от 09.02.2024 г., постановено по адм.д. 8751/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз, в писмен отговор и чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С решение 883 от 09.02.2024 г. Административен съд София град отхвърля жалбата на Е. Г. Н. против заповед ЧР-607/22.08.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз (ИА ОСЕС), с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) поради съкращаване на длъжността главен одитор по чл. 45, ал.1 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС) в дирекция Одити на средствата по социална политика и образование. С решението Н. е осъдена да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила и същата е постановена в съответствие на материалноправната норма на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл, поради което прави извод за неоснователност на оспорването. Констатира, че до прекратяване на служебното й правоотношение Е. Г. Н. заема длъжността главен одитор по чл. 45, ал.1 от ЗВОПС в дирекция Одити на средствата по социална политика и образование на ИА ОСЕС с ранг ІІ старши. Позовава се на събраните по делото доказателства и приема, че заеманата от Н. длъжност главен одитор по чл. 45, ал.1 ЗВОПС в дирекция ОССПО е трансформирана в длъжност главен експерт в дирекция Специфична одитна дейност като за заемането на последната е предвидено изискване за юридическо образование, каквото не е установено жалбоподателката да притежава. Приема, че новосъздадената длъжност се различава от заеманата от жалбоподателката по своя характер и обем на задълженията. Прави извод, че длъжността, заемана от Е. Н. е престанала да съществува, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити, съобразно изискването на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. По делото не се оспорва обстоятелството, че заповедта е подписана от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз като орган по назначаването, като доводите за валидност на трудовия му договор, предвид, че не е съгласуван от министър-председателя не е предмет на контрол в това производство, поради което тези доводите не следва да се обсъждат. Правилен е и изводът на съда, че са спазени процесуалните правила за издаване на обжалваната заповед служебното правоотношение на Н. е прекратено, след като с Постановление 113 от 11.08.2023 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет (обн. ДВ, бр. 71 от 18.08.2023 г. и влязло в сила на 22.08.2023 г.) са направени изменения и допълнения в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Одит на средства от Европейския съюз към министъра на финансите, приет с Постановление 346 на МС от 2008 г. (изм. и доп. ДВ., бр. 49 от 30.06.2022 г.) където с § 1, ал.1, т.3 се изменя разпоредбата на чл.20, ал.1 от Устройствения правилник и специализираната администрация на изпълнителната агенция се структурира от съществуващите до тогава четири дирекции в три нови, а именно: Одитна дейност, Специфична одитна дейност и Методология, хоризонтална политика и автоматизация на одитната дейност. Със същото постановление е променена и числеността на изпълнителната агенция като се увеличава от 72 на 76 щатни бройки, което увеличение е в резултат на намаляване щата с 4 бройки в Министерство на вътрешните работи. В съответствие с извършените промени се утвърждава, считано от 22.08.2023 г., новото длъжностно разписание на изпълнителната агенция, с което дейността на дирекция Одитна дейност е организирана в три отдела: отдел Одити на средствата по регионална политика, отдел Одити на средствата по социална политика, образование и вътрешни работи и отдел Одите на средствата по териториално сътрудничество и други програми. Законосъобразен е изводът на съда, че спрямо служителката е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., поради което оспорената заповед се явява издадена в съответствие на материалния закон и неговата цел. От събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателката е назначена на длъжност главен одитор по чл. 45, ал. 1 от ЗВОПС в дирекция Одити на средствата по социална политика и образование, в специализираната администрация на ИА ОСЕС и заема една от 8-те щатни бройки за длъжността в дирекцията, съгласно длъжностното разписание от 10.08.2023 г. Общата численост на дирекцията е 17 щатни бройки, като съгласно поименно разписание от същата дата всички щатни бройки са заети. Общо в специализираната администрация на агенцията щатните бройки за длъжността главен одитор по чл. 45, ал. 1 от ЗВОПС са 28. С изменението на устройствения правилник на ИА ОСЕС с ПМС 113/11.08.2023г. и структурирането й по нов начин с утвърденото от 22.08.2023 г. ново длъжностно разписание се създава дирекция Одитна дейност с 34 щатни бройки, включително 1 щатна бройка за длъжността директор, формирани от 11 щатни бр. от дирекция Одити на средствата по регионална политика, 11 щатни бр. от дирекция Одити на средствата по социална политика и образование; 10 щатни бр. от дирекция Одити на средства по териториално сътрудничество и други програми и 2 щатни бр. от МВР. В новосъздадената дирекция Одитна дейност в отдел Одити на средствата по социална политика, образование и вътрешни работи има 4 бр. за длъжността главен одитор по чл. 45, ал. 1 от ЗВОПС и числеността на отдела е 13 бр., от които незаета е длъжността началник на отдел. Одиторите в трите отдела са с икономическо образование и извършват фактически проверки. След извършените структурни и длъжностни промени и утвърденото ново длъжностно разписание, бройките за длъжността държавен одитор по чл. 45, ал.1 от ЗВОПС в специализираната администрация са общо 31 от съществувалите 28 бр., но в дирекция Специфична одитна дейност изискването е експертите да са с юридическо и инженерно образование, които да осъществяват дейности, попадащи в обхвата на извършваните специфични одитни дейности, за които са необходими правни и инженерни познания, с оглед на това, че дирекцията отговаря за одитните дейности по Механизма за възстановяване и устойчивост, по който се финансират големи инфраструктурни проекти със значим принос към структуроопределящи отрасли на икономиката на страната. За да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо да са изпълнени кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната административна структура или ако съществува, то да е намален броят на служителите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, т. е. длъжността продължава да съществува, но е редуциран броят на служителите, които я изпълняват, и 2. длъжността като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, вече да не съществува или те да са дотолкова изменени, че да съставляват нова длъжност. В тази връзка съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че с извършените длъжностни промени, заеманата от жалбоподателката длъжност главен одитор по чл. 45, ал.1 ЗВОПС, е съкратена. Действително длъжността е запазена като нормативно определена позиция в щатното разписание от 22.08.2023 г., но не и като система от функции задължения и изисквания. Намален е броят на служителите с икономическо образование, заемащи длъжността главен одитор по чл. 45, ал.1 ЗВОПС, на които е възложено изпълнението в отдел Одити на средствата по социална политика, образование и вътрешни работи в дирекция Одитна дейност, който отдел е аналогичен на дирекция Одити на средствата по социална политика и образование, където Н. е заемала тази длъжност като от 8 бр. до 21.08.2023 г. са намалени на 4 бр. от 22.08.2023 г. След промените на Устройствения правилник на ИА ОСЕС, с оглед оптимизиране на работата е налице съществено изменение в изискването за заемане на длъжността главен одитор по чл. 45, ал.1 ЗВОПС в дирекция Специфична одитна дейност, където са незаетите две места за длъжността главен одитор по чл. 45, ал.1 ЗВОПС като изискванията за професионална област, видно от длъжностните характеристики е притежаването на юридическо или техническо образование, каквото жалбоподателката не притежава. Следователно, както административният съд правилно приема, съкращението е реално, а доводите на подателката на касационната жалба в обратен смисъл са неосноватени. Неоснователно е направеното от касаторката възражение, че от представените по делото доказателства не е установено, че заеманата от нея длъжност главен одитор по чл. 45, ал.1 ЗВОПС в отдел Одити на средствата по социална политика, образование и вътрешни работи в дирекция Одитна дейност е премахната и е трансформирана в длъжност главен експерт в новосъздадената дирекция Специфична одитна дейност, поради което не е налице основание за прекратяване на служебното й правоотношение. Правилно съдът се е съобразил с разпоредбите на ЗДСл и Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (Наредбата), съгласно които основната структурна единица, чрез която функциите и дейностите, възложени на един държавен орган и на неговата администрация се обезпечават е длъжността. Видовете длъжности, като наименования, нива, минимални изисквания за заемане, вид на правоотношението, по което се заемат, са определени нормативно в Наредбата - чл. 13, ал. 1, като ръководителят на съответната администрация е компетентен да определи конкретните видове длъжности, чрез които ще се осъществяват функциите и дейностите на органа и на неговата администрация - чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, както и числеността (броя) на съответните длъжности, съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата. Цитираното правомощие е възложено на ръководителя на съответната администрация, за да се осигури изпълнението на възложените функции и дейности в рамките на нормативно определената организационна структура и обща численост, в случая определени с Устройствения правилник на ИА ОСЕС - чл. 8, ал. 1, т. 16 и чл. 6, ал. 5. Дискрецията на ръководителят е ограничена от посочените нормативно определени рамки - структура, обща численост и видове длъжности, както и от нормативно предвидения бюджет на органа. В тези рамки, ръководителят на съответната администрация разполага с оперативна самостоятелност по разпределяне на функциите и дейностите в поверената му администрация, като може да променя както вида на длъжностите, чрез които тези функции и дейности ще се извършват, така и числеността, броя на длъжностите от съответния вид, чрез които ще се извършват. В случая административният орган не е нарушил границите на оперативната си самостоятелност, както правилно е приел и решаващият съд. С оглед цялостното преструктуриране на администрацията и на отделните структурни звена, намаляването на числеността на главните одитори по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС в дирекция Одитна дейност в съответните три отдела, която е образувана от съществувалите преди това три дирекции в ИА, с оглед спецификата на фондовете, които ще се одитират е изцяло в интерес на работата и органът по назначаването може да извърши промени в длъжностното разписание, като преценката за това по какъв начин да се организира дейността на отделните дирекции и какъв да е броят и вида на длъжностите в отделните структури е такава по целесъобразност. Това, че общата численост на специализираната администрация е увеличена, не обосновава извод за липса на съкращение, тъй като с длъжностното разписание от 22.08.2023г. бройките за длъжността главен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС са увеличени, но за част от тях изискването е за притежаване на юридическо или техническо образование. Съдът не е допуснал процесуални нарушения, тъй като е съобразил събраните писмени доказателства - длъжностни разписания (старо и ново), поименните длъжностни разписания, организационните промени, извършени с измененията на Устройствен правилник, длъжностните характеристики. Наведените доводи от страна на касаторката, свързани с назначаването и преназначаването на други служители в отделни структурни звена, както и възможността Н. да заеме друга длъжност са ирелевантни, тъй като за органа по назначаването не е налице задължение да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава, друга подходяща позиция в рамките на същата администрация. Неоснователен е и доводът за неравно третиране на жалбоподателката по признак пол. Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) забранява както пряката, така и непряката дискриминация. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Легални определения на понятията пряка и непряка дискриминация се съдържат в чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. За да се приеме осъществена дискриминация и в двата случая, не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице. Задължително е да се докаже, че то е извършено съзнателно по някой от признаците, посочени в чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. и е налице причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак, каквито доказателства в случая не са ангажирани от жалбоподателката, а произволното сравняване с посочен служител от друга дирекция, чиято длъжност не е съкратена, не е достатъчно. Наведените доводи за проявен от органа по назначаването субективизъм при прекратяване на служебното правоотношение, също не установява неравно третиране по признак лично положение. Наведените възраженията, относно действителността на утвърденото на 22.08.2023г. длъжностно разписание на изпълнителната агенция, не следва да бъдат обсъждани, предвид, че този акт не е предмет на обжалване в настоящето производството и косвен съдебен контрол е недопустим. Неналично е и твърдяното в касационната жалба нарушение по чл. 194, ал.2 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с оспорването по реда на чл.193, ал.1 ГПК истинността на положените подписи в длъжностното разписание от 22.08.2023 г. от директор на дирекция ФСАД и главен секретар, защото решаващият съдебен състав се е произнесъл по оспорването на документа по реда, установен в чл. 194, ал.3, изр. 1 ГПК с решението по делото. Освен това съдържанието на документа не се нуждае от оспорване, тъй като съответствието на данните в него с обективната действителност се преценява от съда свободно и съобразно всички доказателства по делото. Доколкото оспорването по чл. 193 и сл. ГПК има характер на инцидентен установителен иск, то изискването за интерес от въвеждането му в спор по делото е въпрос по допустимостта, а не по основателността му, поради което документа е ценен като доказателство в относимост с останалия доказателствен материал. Съдебната практика нееднократно изтъква, че съществено е единствено нарушението на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се стигнало до други фактически и/или правни изводи по делото. В решението не се установява липса на съществени собствени мотиви или необсъждане на релевантни обстоятелства, които биха довели до такова нарушение. Съдът детайлно е разгледал изложените от жалбоподателката твърдения и доводи за пороци на акта, и на производството, като обсъжда относимите и съществени за правилното разрешаване на спора възражения и доказателства. Направеното възражение за нарушение на принципите на чл. 6 АПК също е неоснователно. Както беше посочено по-горе утвърденото длъжностно разписание е съобразено с извършените структурни промени и е насочено към по- добро изпълнение на функциите и целите на административните звена, съобразно спецификата и обема на работа. В този смисъл правата на органа по назначаването не са упражнени в отклонение от принципа за добросъвестност и справедливост и не е нарушена целта на закона, а поддържаната теза от касаторката в обратен смисъл е неоснователна. Неоснователни се явяват и възраженията за незаконосъобразност на заповедта, поради обявен конкурс за съкратената длъжност. Представените обяви са без значение, тъй като са издадени след прекратяване на служебното правоотношение с Н., а също така е видно от информацията за обявените длъжности: главен одитор по чл.45, ал.1 ЗВОПС в отдел ОСТСДП, старши одитор по чл. 45, ал.1 ЗВОПС в отдел ОССПОВР и държавен одитор по чл. 45, ал.1 ЗВОПС в отдел ОСРП, че са по заместване и не се установява разкриване на нова щатна бройка. Неоснователно е и направеното възражение за присъдените на ответната страна разноски за процесуално представителство от адвокат. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт, а по аргумент от чл. 143, ал.3 АПК (ДВ, бр. 15 от 2021 г.) при отхвърляне на оспорването, каквато е настоящата хипотеза, ответникът има право на разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Правото на страната за присъждане на разноски обаче не се реализира служебно от съда, а следва да бъде упражнено по процесуален ред със съответно искане в този смисъл. От представените по делото доказателства е видно, че изпълнителния директор на ИА ОСЕС е представляван по адм.д. 8751/2023 г. по описа на Административен съд София-град от юрисконсулт (л.50) и от адвокат (л.49), които са изразили становища по жалбата, изпълняват разпореждания на съда във връзка с делото (л. 64, л.82, л.205-208). С определение от 13.12.2023 г. (л.80) е указано на ответника, че не може да бъде представляван от юрисконсулта, на основание чл. 166, ал.3 ГПК. В с.з от 25.01.2024 г., ответникът е представляван от адвокат, като с определение от същата дата е заличен като свидетел Ангелов юрисконсулт и същият е могъл да представлява ответника, наред с адвоката. Направено е и искане за присъждане на разноски по делото адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 32, т. 1, т.3 ГПК посочва кои са представителите по пълномощие, като един от възможните представители освен адвоката, се явява юрисконсултът или друг служител с юридическо образование, чийто правен статут е равнопоставен с този на адвоката. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Няма пречка административният орган да бъде представляван и от адвокат, наред с юрисконсулта, като доказаните разноски се присъждат само за адвоката. Както беше посочено по-горе, нормата на чл. 143, ал. 3 АПК предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Следователно правилно първоинстанционният съд на основание чл. 143, ал.3 АПК присъжда доказаните разноски за един адвокат в производството. По изложените съображения постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени и предвид своевременно направеното възражение от касатора за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал.5 ГПК вр. с чл. 144 АПК следва да се осъди Е. Г. Н. да заплати на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз сумата 1000.00 лв. разноски по делото, представляващи редуцирано възнаграждение за един адвокат от заплатените 1800 лв. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,