Решение № 9055 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14297/2017 г.

Решение № 9055 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14297/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. Панчева против решение № 1526/25.09.2017 г. на Варненския административен съд по адм. д. № 1385/16 година. С обжалваното решение е отхвърлен предявения иск от Х. Панчева срещу Агенцията за социално подпомагане, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева и ищцата е осъдена да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 640 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявения иск. Наведените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – Агенцията за социално подпомагане чрез процесуалния си представител изразява становище в писмено възражение и писмена защита за неоснователност на касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия в делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск, с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен срещу Агенция за социално подпомагане, за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху него, считано от 16.11.2014 г. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в телесни болки, обездвижване, поради невъзможността да излиза от дома си, обостряне на заболяванията й – захарен диабет и хипертония за периода от 7.11.2014 г. до 30.04.2015 г., от незаконни действия и бездействия на служители в Агенцията, изразяващи се в оспорването на протокола от ЛКК, забавено отпускане на сумата за закупуване на ортопедичните обувки и превеждането й в неактуална сметка на ищцата. Съдът е приел следното за установено по делото: с решение на ТЕЛК на ищцата е определена инвалидност 92% за периода от 23.01.14 г. до 1.01.17 г. поради заболяването – неинсулинозависим захаране диабет с усложнения. С медицински протокол от 6.11.14 г., издаден от специализирана ортопедична ЛКК, е заключено, че на ищцата следва да се отпуснат помощни средства за зимни и летни ортопедични обувки, за което тя е подала заявление до Дирекция "Социално подпомагане, гр. Варна на 7.11.14 г., в което е посочила сметка в банка "ДСК" ЕАД за превеждане на сумата. Установено е, че протоколът на ЛКК е оспорен от дирекция "Социално подпомагане", гр. Варна, но е потвърден с експертно решение на ТЕЛК от 3.02.2015 година, получено от дирекция "Социално подпомагане", гр. Варна на 6.03.2015 година, след което със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", гр. Варна от 16.03.2015 г. на ищцата е отпусната целева помощ от 446 лева за ортопедични обувки за диабетно стъпало и в същия ден заповедта е връчена на ищцата. Установено е от съда, че сумата по заповедта е преведена по сметка на ищцата в банка "ДСК" ЕАД на 2.04.2015 г., а е изтеглена от нея на 29.04.15 г. и на следващия ден – 30.04.15 г. Панчева била закупила два броя ортопедични обувки. Съдът е посочил, че на 12.01.15 г. ищцата е уведомила директора на дирекция "Социално подпомагане", гр. Варна за своя открита банкова сметка в "Алфа Банк"Варна, с цел превеждане на полагащите й се интеграционни добавки. Съдът е възпроизвел в решението си показанията на разпитаните по делото свидетели, но не ги е кредитирал. Установил е, че на 22.06.15 г. ищцата е подала частна тъжба до Варненския районен съд по чл. 148, ал. 2 НК – разпространена клевета чрез печатно издание с публикуване на статия, озаглавена "Тарикати с мерцедеси на опашка за помощи". Съдът е посочил, че в тъжбата се сочело, че през м. юли 2014 г. ищцата е била в Белгия, а от 1.08.14 до 29.10.14 г. е била в Москва и Санкт Петербург, но на разноски на свои познати, както и че поради статията се заострили заболяванията й. Съдът е допуснал комплексна съдебно-медицинска експертиза, чието заключение е кредитирал. Въз основа на отговорите на вещите лица, съдът е приел, че през процесния период ищцата е боледувала от захарен диабет и хипертонична болест, за които е приемала медикаменти. Предвид установените обективни данни за начални промени, характерни за диабетно стъпало, било задължително провеждането на профилактика, вкл. и под формата на ползване на ортопедични обувки като по тази начин се намалявал риска от травми на ходилата, които можели да доведат до усложнения и ампутации, а от друга страна за по-голямо удобство, подобряващо качеството на живот. Заболяването на ищцата не изисквало носене на ортопедични обувки през зимата, които имали само предпазваща функция. Съдът е посочил в решението си съдържанието на две писма от изпълнителния директор на АСП, едното от 2009 г., а другото от 2013 г. според които се дават указания по задължително обжалване на решенията на ЛКК при видимо несъответствие между здравословното състояние на лицата и назначаваното от органа по експертиза, помощно средство или медицинско изделие. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: приел, че обжалването на решението на ЛКК от териториалната структура на Агенцията за социално подпомагане има своята нормативна уредба в чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето, поради което не може да е незаконосъобразно. Според съда, въпрос на целесъобразност е, дали обжалването е било навременно, полезно и оправдано. Съдът е преценил като неоснователно твърдението на ищцата за незаконно бездействие на длъжностни лица от Агенцията по социално подпомагане за отпускане и превеждане на целевата помощ за ортопедични обувки по банковата й сметка. Преценявайки доказателствата по делото, съдът е стигнал до констатацията, че в рамките на 10 дни от получаването на решението на ТЕЛК във връзка с обжалването на решението на ЛКК, директорът на дирекция "Социално подпомагане"- Варна е издал заповедта за отпускане на целева помощ от 446 лв. за ортопедични обувки на ищцата, с което е спазен срока по чл. 42, ал. 3 ППЗИХУ. Въз основа на анализ на данните по делото, съдът е стигнал до извода, че ответникът не е закъснял и с превеждането на разпоредената сума по банковата сметка на ищцата. За да стигне до този извод, съдът е констатирал, че заповедта за отпускане на средствата е връчена на ищцата на 16.03.15 г., влязла е в сила на 31.03.15 г., а сумата е преведена по сметка на ищцата в банка "ДСК"АД на 2.04.15 г., а е изтеглена от нея на 29.04.15 година. Въз основа на тези свои изводи, съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от АСП. Въз основа на медицинските документи, представени по делото и заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, съдът е приел, че в процесния период, ищцата е провеждала едно и също лечение и не е налице предписана промяна в него. Прието е, че обективираното в амбулаторен лист от 27.04.15 г. влошено здравословно състояние на ищцата, е в резултат на статия, публикува на 24.04.15 г. във вестник "Телеграф", в която тя е сочена като лице, злоупотребяващо със социални помощи. Съдът е приел, че ищцата се е изолирала социално, не заради липсата на ортопедични обувки, а именно заради публикацията. Съдът е кредитирал и заключението на съдебно-медицинската експертиза по въпроса, че съществуването на диабетно стъпало не означавало задължително ползване на ортопедични обувки. Съдът е посочил, че Панчева е могла да използва по-големи обувки, както е постъпвала вече според свидетелски показания, за да излиза навън, а е съобразил също така, че процесният период е през зимата, когато с оглед метереологичните условия, излизанията са по-редки. При тези формирани изводи, съдът е преценил като неоснователен предявения иск и го е отхвърлил. С оглед изхода на спора, съдът е присъдил на ответника разноски в общ размер от 640 лева, от които 340 лева разноски по производството и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява касационната жалба като частично основателна. От исковата молба на ищцата, която е предявена пред Варненския районен съд и последващите й уточнения – с писмена молба от 8.06.2016 г., писмена молба от 28.06.16 г., уточнението, направено от процесуалния й представител в съдебно заседание, проведено на 5.10.2016 г. следва, че ищцата е предявила два основни обективно съединени иска – иск за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди през периода от 7.11.2014 г. до 30.04.2015 г. от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, изразяващи се в неоснователно обжалване от страна на дирекция "Социално подпомагане" – Варна на медицински протокол № 0000001309/06.11.2014 г. на специализирана ортопедична ЛКК, забавено издаване на решение от дирекция "Социално подпомагане" за отпускане на целева помощ за ортопедични обувки и забавено изплащане на сумата в резултат на неправилното й превеждане по стара, неактуална сметка на ищцата, както и иск за обезщетяване на неимуществени вреди, понесени от ищцата от тенденциозното и дискриминационно отношение и поведение на служители на дирекция "Социално подпомагане"-Варна спрямо ищцата, изразяващо се в неоснователното обжалване на решението й от ЛКК, а същевременно в необжалването на аналогичен протокол за друго лице. С обжалваното решение, административният съд се е произнесъл само по единия предявен иск, а именно по иска за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди през периода от 7.11.2014 г. до 30.04.2015 г. от незаконосъобразни действие и бездействия на ответника, изразяващи се в неоснователно обжалване от страна на дирекция "Социално подпомагане" – Варна на медицински протокол № 0000001309/06.11.2014 г. на специализирана ортопедична ЛКК, забавено издаване на решение от дирекция "Социално подпомагане" за отпускане на целева помощ за ортопедични обувки и забавено изплащане на сумата в резултат на неправилното й превеждане по стара, неактуална сметка на ищцата, който правилно е квалифициран от съда като такъв по чл. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 АПК. Решението на съда по този иск е правилно. Предпоставките за уважаването на иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ са кумулативни и са както следва – наличие на отменен незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган, наличие на вреда за ищеца и причинна връзка между тях. В конкретния случай, съдът правилно е приел, че не са налице твърдените от ищцата незаконосъобразни действие и бездействия. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд, че не е налице незаконосъобразно действие, тогава когато то е предвидено в закона. С обжалването на медицинския протокол № 0000001309/06.11.2014 г. на ЛКК, Специализирана ортопедична, дирекция "Социално подпомагане" – Варна чрез директора й, като част от структурата на Агенция за социално подпомагане, е упражнила правото й, предоставено с чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето. Упражняването на това право от посочения орган е въпрос на целесъобразност, както правилно е приел и първоинстанционния съд, която съдът не може да контролира по аргумент от чл. 145, ал. 1 АПК. От документите в преписката се установява, че не е налице и забава от директора на социалната служба за издаването на заповедта за отпускане на Х. Панчева на паричната помощ за ортопедични обувки, както обективно е установил и първоинстанционния съд. Директорът на дирекция "Социално подпомагане"-Варна е издал заповедта в рамките на 10 дневния срок от получаването на експертното решение на ТЕЛК по повод обжалването на протокола на ЛКК. Решението на ТЕЛК е получено в дирекция "Социално подпомагане"-Варна на 6.03.2015 г. видно от печата на дирекцията върху писмо изх. № 01876/27.02.2015 г. на РЗИ-Варна, а заповедта е издадена на 16.03.2015 година. Основателно, съдът е приел, че не е налице забава и в превеждането на отпуснатата на ищцата сума за ортопедични обувки. Сумата е преведена по посочената в заявлението от ищцата сметка в Банка ДСК веднага след като заповедта за отпускането й е влязла в сила. Съдът е приел, че ищцата е подала молба от 12.01.2015 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане"-Варна с посочена в нея сметка в Алфа банк. Видно от съдържанието на тази молба обаче е, че ищцата е поискала по сметката й в Алфа банк да се превеждат сумите за интеграционни добавки, каквато не е сумата за закупуване на ортопедични обувки, тъй като последната е целева помощ по смисъла на чл. 39 и сл. ППЗИХУ. При това положение, не може да се приеме, че ответникът е действал неправилно като е превел сумата за целева помощ за закупуването на ортопедични обувки именно по сметката, посочена от ищцата в заявлението й за тази целева помощ. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като обоснован и правилен извода на първоинстанционния съд, че не са налице сочените от ищцата незаконосъобразни действие и бездействия на служители на ответника. Липсата на една от кумулативните предпоставки, предвидени в чл. 1 ЗОДОВ е основание за отхвърляне на иска, както правилно е решил и първоинстанционния съд. По тези съображения, решението на административния съд, с което е отхвърлен иска, предявен от ищцата с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди през периода от 7.11.2014 г. до 30.04.2015 г. от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, изразяващи се в неоснователно обжалване от страна на дирекция "Социално подпомагане" – Варна на медицински протокол № 0000001309/6.11.2014 г. на специализирана ортопедична ЛКК, забавено издаване на решение от дирекция "Социално подпомагане" за отпускане на целева помощ за ортопедични обувки и забавено изплащане на сумата в резултат на неправилното й превеждане по стара, неактуална сметка на ищцата, е правилно и следва да се остави в сила. Неправилно е решението на съда, в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ е специална по отношение на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 143, ал. 4 АПК и не предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсутско възнаграждение. В тази част решението на съда, което е с характер на определение следва да се отмени. Съдът не е разгледал втория предявен иск от ищцата, а именно претенцията й за обезщетяване на вредите й от твърдяното от нея към нея дискриминационното отношение и отнасяне на служители от дирекция "Социално подпомагане"- Варна, състоящо се в обжалването точно на нейния ЛКК протокол. Оплакванията по този въпрос в касационната жалба следва да се възприемат като искане за постановяване на допълнително решение, за което делото следва да се върне на първоинстанционния съд, който обаче не следва да го разглежда, а да го препрати по подсъдност на Варненския районен съд. По този иск следва да се съобрази тълкувателно решение № 1/16.01.2019 г., постановено съвместно от ОСС на ГК на ВКС и ОСС от първа и втора колегия на ВАС по т. д. № 1/2016 г., с което се прие, че при непроведено производство пред Комисията за защита от дискриминация ( какъвто е и настоящият случай), исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация са подсъдни на съответния районен съд. Във връзка с приетото тълкувателно решение, Административният съд – Варна след връщане на делото по предявения, но неразгледан иск, следва да препрати делото по подсъдност за разглеждането на този иск на варненския районен съд, където първоначално е била предявена исковата молба. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 176 АПК, Върховният административен съд