Решение № 14498 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9786/2011 г.

Решение № 14498 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9786/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената касационна жалба от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", срещу решение № 8312 от 13.06.2011 г. по адм. дело № 2699/2011 г. на на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено негово решение № 87-ПД/8.02.2011 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалното право и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата на дружеството срещу решение № 87-ПД/8.02.2011 г. и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Енергони" АД, гр. София, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение е било решение № 87-ПД/8.02.2011 г., с което на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) "Енергони" АД е задължено да не подлага на гласуване т. 6 от дневния ред на свиканото за 11.02.2011 г., респ. за 28.02.2011 г. при условията на чл. 227, ал. 3 от ТЗ извънредно общо събрание на акционерите на публичното дружество за вземане на решение за овластяване на Съвета на директорите (СД) и Изпълнителния директор по чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК, описаната в доклада на СД сделка между "Енергони" АД и заинтересувани и други лица. За да отмени решението на заместник - председателя на КФН, съдът е изложил следните съображения: Към поканата за извънредно общо събрание СД е приложил и мотивиран доклад по чл. 114а, ал. 1 от ЗППЦК за целесъобразността и условията на сделката по чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК. Поканата на СД за дневния ред на ИОСАД включва седем точки, с предложен проект за решение по всяка точка от първите шест точки на дневния ред. С т. 6 от дневния ред, СД на акционерното дружество предлага на извънредното Общо събрание на акционерите на дружеството същото да овласти Съвета на директорите и Изпълнителния директор на дружеството по чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК да сключат сделка между "Енергони" АД и заинтересовани лица по смисъла на чл. 114, ал. 5 от ЗППЦК и други лица за вземане на заем (сключване на договор за заем): 1. от Михаил Георгопападокос, чл. на СД и Изпълнителен директор на дружеството, акционер с над 25 %, в размер до 250 млн. лева за срок 1 г., с възможност за продължаване до 5 г.; 2. от Йоанис Никитакис, чл. на СД в размер до 250 млн. лева за срок 1 г., с възможност за продължаване до 5 г.; 3. от Емануил Джанос, чл. на СД, в размер до 250 млн. лева, за срок 1 г., с възможност за продължаване до 5 години, и 4. от Йоанис Дагретзакис, акционер в дружеството, притежаващ под 5 % н капитала на дружеството, в размер до 250 млн. лева, за срок 1 г., с възможност за продължаване до 5 години. Предложен е размер на годишната лихва по заемите от 12 м Euribor. В т. 6 от предложения дневния ред е посочено, че СД има право да договори размера на заемите с всяко лице, като общото задължение към трите заинтересувани лица по чл. 114, ал. 5 от ЗППЦК и другите лица изброени в проекта за решение, не може да надхвърля обща стойност от 250 млн. лв. Отразено е, че предлаганата сделка е в интерес на "Енергони" АД а заемните средства ще се използват за финансиране основната/обичайната дейност на дружеството във връзка с проектиране и изграждане на енергийни съоръжения. По така предложената точка от дневния ред е предложен проект за решение. На основание чл. 114а, ал. 1 от ЗППЦК общото събрание СД в качеството си на управителен орган, като част от материалите, предоставени на акционерите на Общото събрание е приложил и доклад за целесъобразността и условията на сделката по чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК. С решението, предмет на жалбата, административният орган незаконосъобразно е приел, че информацията, включена в доклада на Съвета на директорите, не отговаря на изискванията на чл. 114а, ал. 1 от ЗППЦК и тези на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 2/2003 г. на КФН. Докладът включва информация относно всички задължителни обстоятелства по чл. 46, ал. 1 от Наредбата - всички съществени елементи на предлаганата сделка, страните по нея, икономическата изгода на дружеството от нея, поради което наложената принудителна административна мярка е в нарушение на чл. 114а, ал. 1 от ЗППЦК и чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2/2003 г. на КФН. В доклада се съдържат мотиви, защо СД счита предлаганата сделка за целесъобразна и икономически изгодна, с което е изпълнено изискването на чл. 114а, ал. 1 от ЗППЦК и чл. 46, ал. 1, т. 4 от Наредба № 2/2003 г. на КФН. Настоящият съдебен състав не констатира наличие на твърдяната от касатора заблуждаваща информация относно предходна дейност в доклада, която би могла да повлияе на преценката на акционерите за икономическата изгода от сделката. Видно от горецитираното съдържание на дневния ред, кореспондиращо със съдържанието на доклада, са определени всички пет заемодателя, максималния общ размер на заемите и възможния максимален размер на всеки от заемите. Неясно защо касаторът счита, че при така предложеният текст ще има сделка само с един заемодател и само той трябва да бъде посочен, за да са изпълнени условията на Наредбата. В доклада са посочени индивидуалните условия при договаряне с всеки от потенциалните заемодатели, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд. Настоящият съдебен състав споделя извода на тричленния състав, че в Наредба № 2 липсват разпоредби, които да предвиждат, че стойността на сделката в доклада може да бъде определена в определени максимални граници само когато това се касае до обичайната търговска дейност на дружеството. При липсата на такива разпоредби, които да установяват такива задължения, не може да се приеме за допуснато от жалбоподателя нарушение а от там и да му бъде наложена принудителна административна мярка, каквато му е наложена с административния акт. За да има икономическа изгода, безспорно дружеството трябва да развива икономическа дейност, поради което не е ясно защо касаторът обосновава всички свои твърдения с липсата на такава предходна и че това води до несигурност на бъдещата икономическа изгода. В настоящето производство не е предмет на преценка сигурността на икономическата изгода, а доколко правилно съдът е преценил наложената принудителна административна мярка за незаконосъобразна. Настоящата съдебна инстанция намира за основателно твърдението на ответника по касационна жалба, че тричленният състав правилно е преценил атакуваната пред него ПАМ за незаконосъобразна, тъй като в посоченото в отмененото решение правно основание по чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК се съдържа единствено възможност за задължаване на определени лица да предприемат активни действия при определени условия, но не и възможност за задължаването им за въздържане от действия. Съдържанието на наложената принудителна административна мярка създава продължително, неограничено във времето състояние на невъзможност дружеството да се управлява и упражнява дейността си, което не намира оправдание в целта на закона и материалните предпоставки за издаването на принудителната административна мярка, поради което правилно е преценена като материалноправно незаконосъобразна от съда. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,