Решение № 2887 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12917/2019 г.

Решение № 2887 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12917/2019 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията по професионална етика при Столична лекарска колегия (СЛК) – Български лекарски съюз (БЛС), представлявана от председателя проф. Т. Троев, подадена, чрез процесуалния му представител адв. И. Сотиров против решение № 4853/10.07.2019 г., постановено по адм. дело № 10033/2018 г. на Административен съд – София – град. С него съдът е отменил по жалба с вх. № 276/4.11.18 г. на Н. Атанасов от гр. София решение на Комисията по професионална етика при СК на БЛС по протокол № 3/6.06.18 г., с което на Атанасов се налага наказание "порицание" по чл. 28 от Устава на СЛК на БЛС. Осъдил е БЛС да заплати на Н. Атанасов сумата от 510 лв /петстотин и десет лева/, представляваща разноски по делото в уважената част. Доводите на касатора са за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Иска се неговата отмяна. Изразява се становище, че съобщените данни и уведомителни писма, сочат на извода, че наложеното "порицание" е отменено и за това Атанасов е уведомяван своевременно. Излагат се твърдения, че административният акт е оттеглен своевременно, много преди подаване на жалбата от Атанасов пред АССГ. С оглед на което жалбата е заведена, разгледана и неоснователно уважена от АССГ – при липса на правен интерес за лицето. Ответникът – Н. Атанасов в писмен отговор и в съдебно заседание, представляван от адв. Никандров изразява становище за неоснователност на касационната жалба, моли тя да бъде отхвърлена, а постановеното решение потвърдено. Претендира разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност и допустимост, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София - град е отменил по жалба с вх. № 276/4.11.18 г. на Н. Атанасов решение на Комисията по професионална етика при СК на БЛС по протокол № 3/6.06.18 г., с което на Атанасов се налага наказание "порицание" по чл. 28 от Устава на СЛК на БЛС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на Комисията по професионална етика при СК на БЛС е нищожно, като издадено от орган без материална компетентност, освен това и по неприложим ред по АПК, вместо приложимия ред по ЗАНН. От фактическа страна е приел за установено, че съгласно протокол № 3/6.06.18 г. от заседание на Комисията по професионална етика при СК на БЛС, СЛК на БЛС е разгледала рапорта на д-р М. Алибрахим срещу д-р Н. Атанасов, практикуващ в УМБАЛСМ "Пирогов" и е взела решение да наложи и на двамата наказание "порицание" по чл. 28 от Устава на СЛК на БЛС. С писмо изх. № 134/2.07.18 г. Атанасов е уведомен за наложено му наказание "порицание" по чл. 28 от Устава на СЛК на БЛС, като в писмото не е посочено с какъв акт е наложено наказанието, нито какъв е редът за обжалване. Н. Атанасов е депозирал жалба вх. № 239/13.07.18 г. до КПЕ с искане да се отмени решението за налагане на наказание, за което е уведомен с писмо изх. № 134/2.07.18 г. Изпратено му е писмо изх. № 147/27.07.18 г., в което се сочи, че "засега" е отменено решение на КПЕ от 13.06.18 г., като възражението му срещу наложеното наказание ще бъде разгледано на заседание на КПЕ на 12.09.18 г. Няма данни това писмо да е получено от Атанасов. В протокол № 5/12.09.18 г. от заседание на Комисията по професионална етика при СЛК на БЛС е посочено, че Н. Атанасов е бил вече уведомен чрез куриер за отмененото решение на КПЕ от 13.06.18 г. В протокола от 12.09.18 г. е посочено още, че с писмо № 175/19.09.18 г. повторно се уведомява, че оспореният от него акт е оттеглен /отменен/ извънсъдебно. В протокол от 12.09.18 г. се цитира последващо писмо от 19.09.18 г. В това писмо от 19.09.18 г. е посочено, че решението за налагане на наказание е отменено с решение по протокол № 5/12.09.18 г., като ще бъде спазен реда по ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП. Цитираните писма са приложени по делото, но няма категорични данни, съдържащи подпис на Атанасов да е получил и това писмо, а представеният от СЛК на БЛС опис към фактура не доказва получаване на писмото от Н. Атанасов. При тези обстоятелства, правилно в първоинстанционното решение е прието, че не е налице решение за отмяна на наложеното наказание. Основанията за оспорване на административните актове са изчерпателно изброени в чл. 146 от АПК. Липсата на компетентност е първото основание за оспорване на административните актове. Административните актове се издават от овластените за това органи съобразно предоставената им компетентност. Компетентността на определен административен орган посочва кръга от въпроси с който органа е оправомощен да се занимава, както и правомощията с който органа разполага за решаването на тези въпроси. Компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт. Тя признава възможността на органа да се конституира, като административноправен субект, да бъде носител на права и задължения. Компетентността е основание и проява на административна правосубектност на дадения орган. Затова липсата и е не само нарушение на изискванията за законосъобразност на административния акт, тя е липса на административно правен субект. Поради това и административните актове издадени при липса на компетентност страдат от най – тежкия порок – нищожност, какъвто е и настоящия случай. Компетентността се определя от закон или от друг нормативен акт, в настоящата хипотеза от Устава на СЛК на БЛС. Той урежда устройството, организацията и дейността на СЛК на БЛС, неговите функции, членство, права и задължения. В глава седма са регламентирани нарушения и наказания. С протокол № 3/6.06.18 г. от заседание на Комисията по професионална етика при СК на БЛС, СЛК на БЛС е взела решение и е наложила на Н. Атанасов наказание "порицание" по чл. 28 от Устава на СЛК на БЛС. Наказанието е наложено за нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 1 от Устава за неспазване на правилата предвидени в Кодекса за лекарска етика. Съгласно чл. 29 от Устава Комисията по лекарска етика на СЛК на БЛС разглежда жалбите по чл. 27. Според чл. 30, ал. 1 и ал. 2 нарушенията се установяват с акт за констатирано нарушение, като актовете има право да съставя всеки член на комисията по лекарска етика на СЛК на БЛС. В ал. 3 е посочено, че наказателни постановления се издават от председателя на Управителния съвет на СЛК на БЛС. А правната разпоредба на чл. 31, ал. 1 от Устава регламентира, че съставянето на актовете, издаването и обжалването на по ЗСОЛЛДМ се извършва съгласно закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В глава седма и в цитираните правни норми са уредени подробно и пълно нарушенията за които са предвидени наказания, видовете наказания, кой може да ги наложи с какъв акт се налагат и реда по които се налагат и обжалват. Разпоредбите в Устава са ясни и точни и според тях нарушения по чл. 27 /в случая по ал. 1, т. 1 от Устава, за които се налагат наказания по чл. 28 /в случая по ал. 1, т. 1 от Устава, се установяват с АУАН, който може да бъде съставен от всеки член на КПЕ към СЛК, като НП се издава от председателя на СЛК при БЛС. По делото е безспорно установено и се потвърждава и от представените от КПЕ към СЛК писма и протоколи, че няма съставен АУАН и издадено НП за налагане на наказание. С оглед на което са правилни изводите на първоинстанциония съд, че липсва акт, издаден по предвидения ред. В случая оспореното наказание е наложено с решение на КПЕ при СЛК на БЛС по протокол № 3/6.06.18 г., а комисията, съгласно гореизложената нормативна уредба, няма правомощието да налага предвидените в чл. 28 от Устава наказания. Тя само разглежда постъпилите жалби, а НП се издава от председателя на СЛК, по реда на ЗАНН. Решението на КПЕ по протокол № 3/6.06.18 г за налагане на наказанието е нищожно, като издадено от орган без материална компетентност. Налице е най-тежкия порок достатъчен като основание за неговата отмяна и въпреки, че не следва да се посочват и други основания, за точност може да се отбележи, че решението не в предвидената форма – НП и не по приложимия правен ред по ЗАНН. Неоснователни са твърденията на КПЕ при СЛК, че административния акт е оттеглен своевременно много преди подаване на жалбата от Атанасов пред АССГ. В представения от КПЕ при СЛК протокол № 5/12.09.18 г. не се съдържа текст за отмяна на наказанието, а само са посочени писмата с който Атанасов е уведомяван за отмяната. Установява се, че има разминаване в датите на протокол № 5/12.09.18 г. и цитираното в него писмо № 175/19.09.18 г. Протокол № 5 е с дата на съставяне 12.09.18 г., но в него се твърди, че с писмо № 175 от 19.09.18 г. Атанасов е повторно уведомен, че акта е оттеглен /отменен/ извънсъдебно. В писмо № 147/27.07.18 г. е посочено, че решението от заседанието на КПЕ от 13.06.18 г. "за сега" се отменя, което предполага неокончателно, незавършено положение, с предстоящо развитие. Отзивът на административен акт следва да бъде направен с изричен административен акт и ясно изразена воля на органа, който го е издал. Правилно Административният съд- София град е приел наличие на правен интерес за жалбоподателя и се е произнесъл по жалбата. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че решението е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски за производството. Направено е възражение от касационния жалбоподател по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адв. хонорар от 600 лв. С оглед характера на делото и положеният труд от пълномощника на ответника за представяне на писмена защита, съдът намира, че хонорарът от 600 лв. е близък до минимумът от 500 лв. по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/04 г. и не се явява прекомерен. Комисията по професионална етика при Столична лекарска колегия – Български лекарски съюз следва да бъде осъдена да заплати на Н. Атанасов сумата от 600 лева представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен договор за правна защита и съдействие № 772522 от 14.08.2018 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,