Решение № 15917 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8308/2020 г.

Решение № 15917 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8308/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК [ЕИК], подадена чрез пълномощника адвокат Тенчев, против решение № 951 от 8.06.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 3650 по описа за 2019 г. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че от страна на първоинстанционния съд не е спазен принципа на служебното начало, тъй като при постановяване на съдебното решение липсва обследване, даване на указани и разяснения на страните с оглед законосъобразността на атакуваната в цялост Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община]. Намира за неправилен и необоснован извода в обжалваното съдебно решение, че изработването на проекта подзаконовия нормативен акт е извършено при зачитане принципите на обоснованост, откритост, съгласуваност, стабилност, съразмерност и при приемането му са спазени изискванията на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Искането от съда е да отмени решението на Административен съд - Пловдив и да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община] с всички законови последици произтичащи от това. Претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция съгласно списък по чл. 80 от ГПК с приложения. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба и искането от съда. Представя писмени бележки, в които излага съображения по същество. Ответната страна - Общински съвет - Пловдив, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й от съда в представен писмен отговор, чрез пълномощника адвокат Илиева. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК с приложения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която оспореното първоинстанционно съдебно решение е неблагоприятно, и в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Производството пред тричленният състав на Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на [фирма] против Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община] (Наредбата), приета с решение № 80, взето с протокол № 6 от 4.03.2003 г. на Общински съвет - Пловдив, с искане за прогласяване нищожността й изцяло от съда. С оспореното решение № 951/8.06.2020 г. по адм. дело № 3650/2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено в производство по чл. 185 и сл. от АПК, съдът е отхвърлил жалбата на [фирма] и е осъдил дружеството да заплати на Общинския съвет - Пловдив съдебни разноски в размер на 500 лв. Първоинстанционният съд е приел оспорването на местната наредба изцяло за допустимо, а по същество за неоснователно. За да постанови този резултат съдът е приел, че [фирма] е адресат на оспорената Наредба уреждаща обществените отношения от местно значение и е участник в тези отношения, поради което за него е налице правен интерес от атакуване на разпоредбите й. В тази връзка е посочил, че правният интерес при оспорване на подзаконови нормативни актове се извежда от естеството на акта, действието му по време, място и спрямо лицата и дори не непременно от конкретния повод за оспорването. Счел е, че Наредбата, с нейните изменения и допълнения, са издадени и приети от законово овластен компетентен орган, в изискуемата специална форма, при спазване на регламентираните в закона императивни процесуални разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове. Приел е, че оспорената Наредба не е в нетърпимо противоречие с нормативен акт от по-висок ранг – Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), разпоредбите й са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община] е подзаконов нормативен административен акт, приет на основание чл. 9 от ЗМДТ. Съгласно чл. 185, ал. 2 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват изцяло или в отделни техни разпореди, а съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат правните субекти, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта или за които той поражда задължения, като това право не е ограничено със срок - чл. 187, ал. 1 от АПК. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът следи служебно по време на цялото производство. [фирма] е подало пред съда жалба против Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], приета с решение № 80, взето с протокол № 6 от 4.03.2003 г. на Общински съвет - Пловдив, последно изменена и допълнена с решение № 103, взето с протокол № 7 от 14.05.2020 г., с искане за осъществяване на съдебен контрол върху законосъобразността й, както и върху всички решения на Общински съвет - Пловдив свързани с нея и в случай на противоречие със законовите разпоредби прогласяването й за нищожна. С разпореждане на съдия-докладчика по делото от 18.12.2019 г. жалбата е оставена без движение с указания дружеството изрично да уточни обхвата на заявеното оспорване срещу подзаконовия нормативен акт, изцяло или срещу конкретни негови разпоредби, в 7-дневен срок от съобщаването, след като съдебният състав е приел, че с оглед очертания предмет на оспорване се налага конкретизация. В дадения срок [фирма] е депозирало молба, с която заявява, че предмет на оспорване е целият подзаконов нормативен акт. Не е посочило обаче какви са оплакванията му по отношение на конкретни разпоредби на Наредбата или техни части и не е обосновало правния си интерес от оспорването, нито е представило доказателства в подкрепа. Уточнената жалба следва да отстрани нередовност на първоначално подадената, като целта е да бъде конкретизиран предмета на делото и правният интерес от оспорване на нормативния административен акт, а в случая жалбоподателят не е посочил по какъв начин с Наредбата се засягат или е възможно да бъдат засегнати негови субективни права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения. Видно от текстовете на Наредбата, налице са редица разпоредби, на които дружеството - жалбоподател не е и не може да бъде адресат, касаещи например непълнолетните и пълнолетни физически лица, които са или могат да бъдат адресати на задължения за заплащане на местни такси за различни по вид услуги – такси за ползване на детски ясли, детски кухни и градини, предоставяне на социални услуги, откупване на гробни места, притежаване на куче и други такси, определени със закон. След като е изпълнил задължението си по чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 196 от АПК да даде указания, съдът не е изследвал релевантните за правото на оспорване факти и не е констатирал неизправените нередовности на жалбата, имащи за последица прекратяване на производството на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Като е приел след дадените указания за отстраняване нередовността на жалбата, че за дружеството е налице правен интерес от оспорване единствено поради факта, че е участник в уредените с Наредбата обществени отношения от местно значение, и като такъв - адресат на разпоредбите й, съдът е провел производството по оспорването при липса на редовно сезиране и е постановил недопустим съдебен акт. Правният интерес следва да бъде доказан от жалбоподателя, а фактът на регистрация на адреса на управление в [населено място] не е достатъчен сам по себе си да обоснове наличие на правен интерес. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира и друго основание за недопустимост на атакувания съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от АПК, последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо. Видно от решение № 2110/25.02.2015 г. по адм. дело № 15281/2014 г. на Върховния административен съд, предмет на оспорване в това производство е Приложение № 2А на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], в частта "такса за ползване на терен-общинска собственост за поставяне на преместваем обект за местодомуване на МПС", а по адм. дело № 458/2019 г. по описа на Върховния административен съд предмет на оспорване са чл. 23, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 3 от Наредбата, поради което ново оспорване на същите е недопустимо на основание чл. 187, ал. 2 от АПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното решение, с което съдът се е произнесъл по съществото на спора при ненадлежно заявено оспорване, следва да бъде обезсилено като недопустимо и следва да се остави без разглеждане първоинстанционната жалба, като се прекрати производството по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,