Решение № 11849 от 20.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на енергетиката, чрез процесуален представител Ц. Милева, против Решение 181 от 17.05.2022 г., постановено по адм. дело 47/2022 г., по описа на Административен съд Враца, с което са отменени негови мълчалив и изричен отказ, последния постановен с издаването на Заповед Е-РД-16-750 от 24.11.2021 г. С жалбата касаторът изразява несъгласие с мотивите на решението като навежда доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение с произтичащите от това законни последици. Прави възражение, на основание чл. 78, ал.5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за един адвокат. Ответникът Йотов стоун ЕАД, [ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Д. Йотов, със седалище гр. Мездра, в писмен отговор чрез процесуален представител адв. В. Чернев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са мълчалив и изричен отказ на министъра на енергетиката. Мълчаливият отказ на министъра на енергетиката е формиран по депозираното от ответника заявление с вх. Е-26-Й-13 от 03.09.2021 г. за регистрация на търговско откритие и издаване на титуляря удостоверение за направено търговско откритие, съобразно правомощията му по чл. 21, ал. 7, т. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ). В хода на съдебното оспорване на мълчаливия отказ е издадена Заповед Е-РД-16-750 от 24.11.2021 г. на министъра на енергетиката, с която е прекратено производството за регистриране на търговско откритие на подземни богатства и е отказана регистрацията на търговско откритие за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПБ. С оспореното решение първоинстанционният съд приема, че административните актове са издадени от компетентен орган, а по отношение на заповедта и в предвидената за това писмена форма с изложени мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Предвид горното съдът отменя административните актове, изпраща преписката на министъра на енергетиката, за изпълнение на задълженията по чл. 21, ал. 7, т. 2 от ЗПБ, като определя за това 15-дневен срок и възлага в тежест на касатора разноските по делото. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Враца, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на процесната заповед. От представените по делото доказателства е установено, че Йотов стоун ЕАД е търговско дружество, преобразувано чрез промяна на правната форма от Йотов стоун ЕООД, вписано в Търговския регистър като правоприемник на преобразуващото дружество на 28.11.2019 г. Йотов стоун ЕООД е притежател на Разрешение 482 от 15.06.2018 г., издадено от министъра на енергетиката, за извършване на проучване на скалнооблицовъчни материали подземни богатства в площ Големия връх, разположената в землищата на [населено място] и [населено място], община Мездра. На 13.02.2019 г. между министъра на енергетиката и Йотов стоун ЕООД е сключен договор за проучване на скалнооблицовъчни материали подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПБ, в площ Големия връх, разположена в землищата на [населено място] и [населено място], община Мездра, индивидуализирана в схема, със срок на предоставяне на правото две години. С писмо вх.Е-26-Й-24 от 14.11.2019 г. министерството на енергетиката е уведомено, че Йотов стоун ЕООД е в процедура за промяна на правната форма в ЕАД, без промяна на структурата на собственост, като с писмо вх.Е-26-Й-31 от 03.12.2019 г. е заявено, че считано от 29.11.2019 г. промяната е извършена и дружеството има нов ЕИК. С писмо вх.Е-26-Й-29 от 21.11.2019г. Йотов стоун ЕООД е направило искане договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие съгласно чл. 22, ал. 1 т. 5 от същия, което искане е прието и дружеството е уведомено за това с писмо изх.Е-26-Й-29 от 26.11.2019 г. Представени са съответните документи, включващи окончателен геоложки доклад за резултатите от проведеното детайлно проучване с изчисление на запасите в находище Големия връх, документ за платена такса и отчет за изпълнението на годишния работен проект за проучване на скалнооблицовъчните материали. Сключено е Допълнително споразумение към договора от 13.03.2020 г., между министъра на енергетиката и преобразуваното дружество Йотов стоун ЕАД, посочено като титуляр на разрешението за проучване, с което са уредени последиците от прекратяването на договора, който се счита прекратен от 26.11.2019 г. Йотов стоун ЕООД е депозирал заявление за регистриране на търговско откритие с вх.Е-26-Й-26/18.11.2019 г., с приложени към него писмени доказателства. Окончателният геоложки доклад за резултатите от проведеното детайлно проучване на скалнооблицовъчни материали в площ Големия връх е разгледан от Специализирана експертна комисия (СЕК) и е приет от нея, за което дружеството е уведомено с писмо изх.Е-26-Й-10 от 14.04.2020 г., като в същото писмо е изискано да представи решение за ОВОС, за да бъде утвърден протокола и да бъде издадено удостоверение за търговско откритие. С писмо вх.Е-26-Й-13 от 03.09.2021 г. Йотов стоун ЕАД е представило решение на РИОСВ Враца ВР-14-ПР от 16.06.2021 г., влязло в сила на 09.07.2021 г., с което е постановено да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение Добив и първична преработка на подземни богатства скалнооблицовъчни материали варовици от находище Големия връх. Със същото писмо дружеството е поискало да бъде утвърден протокола на СЕК от 13.03.2020 г., да се извърши регистрация на търговското откритие и да бъде издадено съответното удостоверение. Министърът на енергетиката не се е произнесъл в 15-дневния срок, определен в чл. 21, ал. 7 от ЗПБ, изтичащ на 18.09.2021 г., което от страна на Йотов стоун ЕАД е възприето като мълчалив отказ да извърши исканите от него действия. Против мълчаливия отказ е подадена жалба в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, като в хода на съдебното производство по обжалването му министърът на енергетиката се произнася с изричен административен акт процесната Заповед Е-РД-16-750 от 24.11.2021 г., с която прекратява производството за регистриране на търговско откритие на подземни богатства в описаното по-горе находище и отказва регистрацията на търговско откритие за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПБ скалнооблицовъчни материали варовици от находище Големия връх. Изложени са мотиви, че лицето, което е имало разрешение за проучване и с което е сключен договор за такава дейност, е различно от лицето, което прави искане за регистрация на търговско откритие, а последното не е подало заявление в законовия едномесечен срок да продължи действието по договора за проучване. Изрично е посочено, че всички други изисквания, свързани с представяне на документи и плащания, са изпълнени. Административният орган се позовава на разпоредбата на чл. 21, ал. 8, т. 4, във връзка с чл.20, ал. 6 от ЗПБ, според които в регистъра на откритията не се вписва откритие, заявено от лице, което не е титуляр или няма разрешение за търсене и проучване или за проучване, а когато такова искане е направено, се постановява мотивиран отказ. С обжалваното решение първоинстанционният съд обосновано приема, че при издаването на административния акт, органът не е изяснил релевантните по делото факти, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. При издаване на процесната заповед, от органа не е отчетено обстоятелството за наличието на правоприемство между Йотов стоун ЕООД и Йотов стоун ЕАД, чрез промяна на правната форма. Съгласно чл. 261, ал. 1 ТЗ търговските дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната форма. В правната теория се приема, че както и при останалите форми на преобразуване, така и при промяна на правната форма фактическият състав на преобразуването е смесен и включва частноправни и публичноправни елементи, като последният елемент е вписването в търговския регистър и то има конститутивно действие - чл. 264з, ал. 1 ТЗ при преобразуване чрез промяна на правната форма; чл. 263ж, ал. 1 ТЗ при останалите форми. В съответствие с чл. 264 ТЗ търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация. Съгласно чл. 264з, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, с вписването на промяната на правната форма в търговския регистър, преобразуващото се дружество се прекратява и възниква новоучреденото. Правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават изцяло върху новоучреденото дружество. Съдружниците и акционерите в преобразуващото се дружество стават съдружници или акционери в новоучреденото. В случая не става въпрос за нововъзникнал субект, а за универсален правоприемник на преобразуващото се дружество, върху който преминават изцяло правата и задълженията на това дружество, поради което доводите на касатора относно загубата на правосубектността на титуляра на разрешението за търсене и проучване и заявител в производството за издаване на удостоверение за търговско откритие, не съответстват на материалния закон. Обратното буквално тълкуване на законовите разпоредби не отговаря нито на целта на закона, нито на относимите обществени отношения. Извършената промяна в правната форма на дружеството от ЕООД в ЕАД не заличава с обратна сила действията, предприети в процедурата по регистриране на търговско откритие по ЗПБ. В същия смисъл е практиката на ВАС по сходни казуси, обективирана в Решение 14779 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. 1633/2018 г., IV о., Решение 9591 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. 571/2018 г., VII о., Решение 9270 от 24.08.2021 г. на ВАС по адм. д. 2304/2021 г., VII о. В контекста на изложеното по делото се установява, че Договорът за проучване между министърът на енергетиката и Йотов стоун ЕООД е сключен на дата 13.02.2019 г. и е прекратен по взаимно съгласие, считано от дата 26.11.2019 г., което е извършено с Допълнително споразумение 1/13.03.2020 г. Предвид горното се налага изводът, че в случая е налице прекратяване на Договора за проучване преди преобразуване на титуляря на разрешителното. Към датата на влизане в сила на промяната на дружеството, считано от 29.11.2019 г., не е налице действащ Договор за проучване, поради което не се е следвало неговото продължаване по реда на чл. 67, ал. 3 ЗПБ. Съгласно чл. 67, ал. 3 ЗПБ, в редакцията му към 29.11.2019 г., при прекратяване на юридическо лице, което е титуляр на разрешение, за търсене и проучване на подземни богатства договорът може да бъде продължен с допълнително споразумение след решение на министъра на енергетиката. Разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗПБ е относима в хипотеза при прекратяване на юридическото лице - титуляр на разрешение за проучване по време на действащ договор. Предвид горното за дружеството не е възникнало задължение да подаде заявление за продължаване на договора от 13.02.2019 г., тъй като същият е прекратен на 26.11.2019 г., преди да възникне Йотов стоун ЕАД. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, съдът намира, че посоченото правно основание по чл. 21, ал.8, т.4, във връзка с чл.20, ал.6 ЗПБ за отказ за регистриране на търговско откритие за подземни богатства по чл. 2, ал.1, т.6 ЗПБ не попада в нито една от хипотезите, тъй като заявлението за регистриране на търговско откритие с вх.Е-26-Й-26/18.11.2019 г., с приложени към него писмени доказателства е подадено от Йотов стоун ЕООД, което е бил титуляр на разрешението за проучване. Нормата на чл. 20, ал.6 ЗПБ не обвързва отказа за регистриране на откритие с наличие на действащ договор за проучване. В допълнение на изложеното от всички събрани по делото доказателства се установява, че административният орган, е приел Йотов стоун ЕАД, като титуляр на разрешително. Това изрично е записано в Допълнителното споразумение 1 от 13.03.2020 г. и всички последващи документи в производството. Конкретната процедура за регистриране на търговско откритие за подземни богатства е продължила около две години. Недопустимо би било през този период заради процедурата да спре гражданският и търговски оборот, тъй като това би било в противоречи с чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България. С оглед на установеното по делото, обосновано и мълчаливият отказ и последвалия изричен административен акт, правилно са приети от съда за незаконосъобразни. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна. По отношение възражението на касационния жалбоподател по чл. 78, ал. 5 ГПК, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че разноските следва да се присъдят по-нисък размер. Съобразно разясненията, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г., постановено по т. д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като съобрази предмета на спора и обусловения от него обем на проведената доказателствена дейност, както и разрешения казус, който не се отличава с правна сложност, настоящият състав намира, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението и дължимата правна защита. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение в случая е 1 000 лева, което е адекватно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ето защо разноските на ответника за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени от 3 600 лева на 1 000 лева и да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,