Решение № 8311 от 7.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Столична община (СО), представлявана от кмета Й.Фандъкова, чрез пълномощник старши юрисконсулт И. Петкова, срещу решение 4899 от 15.07.2022г., постановено по адм. дело 8919/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ и решение 5883 от 17.10.2022 г., постановено по същото дело в частта, с която е оставено без уважение искането на СО за допълване на решение 4899 от 15.07.2022г., постановено по адм. дело 8919/2021 г. по описа на Административен съд София-град в частта на разноските. С обжалваното решение СО е осъдена да заплати на Д. Миленов от гр. София обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 284 лева, представляващи равностойността на платена неустойка от 4 200 лева и заплатени такси за банков превод и нотариална услуга в размер общо на 84 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2021 г., до окончателното й изплащане, обезщетение за пропуснати ползи в размер на 42 000 лева, равняващо се на стойността на неосъществена сделка за продажба на МПС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2021 г., до окончателното й изплащане и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2021 г., до окончателното й изплащане. Със същото решение съдът е осъдил СО да заплати на Д. Миленов и сумата от 2891 лв. - разноски по делото. С обжалваното решение 5883 от 17.10.2022 г., постановено по същото дело е допълнено решение 4899 от 15.07.2022г., постановено по адм. дело 8919/2021 г. по описа на Административен съд София - град в абзац трети от диспозитива, като е отхвърлен предявения иск за сумата над 2000 лева, до претендираните 6 000 лева, като недоказан и е оставено без уважение искането на СО за допълване на решението в частта за разноските. Касационният жалбоподател СО поддържа, че атакуваните решения са неправилни, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е направил извод, че е налице фактическия състав на специалния деликт по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ, тъй като уважените претенции на ищеца за имуществени и неимуществени вреди, макар и отправени към Столична община, произтичат от незаконосъобразните действия на частния съдебен изпълнител и следва да бъде ангажирана отговорност на частния съдебен изпълнител за неправомерни действия по реда на специалния закон - чл. 74 от ЗЧСИ. Твърди, че в случая може да се приеме наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на Столична община по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице, при изпълнение на административна дейност, но другите два от кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав - настъпването на вреди и пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност са останали недоказани. Счита, че в съдебното решение липсва анализ и обсъждане на събраните в производството доказателства. По отношение на допълнителното решение излага съображения, че неправилно е оставил без уважение искането за присъждане на разноски, съобразно отхвърлителната част на иска. Иска отмяна на решенията, като се отхвърлят предявените срещу СО искове като неоснователни и се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касационните жалби - Д. Миленов, чрез адв. Няголов, оспорва касационните жалби като неоснователни. Излага съображения за правилност и обоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Иска от съда касационните жалби да бъдат оставени без уважение и се оставят в сила оспорените решения, като се претендират и направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решенията са неблагоприятни, срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са основателни. Производството пред Административен съд - София - град е разгледано по предявени от Д. Миленов срещу СО искове, с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 284 лева, представляващи равностойността на платена неустойка от 4 200 лева и заплатени такси за превод и нотариална услуга в размер общо на 84 лева, за пропуснати ползи в размер на 42 000 лева, равняващо се на стойността на провалената сделка за продажба на МПС, както и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева, изразяващи се в уронване на престижа и доброто му име в обществото, както и напрежение и влошаване на здравословното състояние, наложило неотложна лекарска намеса, причинила болки и страдания и неработоспособност за три седмици, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането 08.11.2019 г., до окончателното им изплащане, претърпени в следствие на действията на СО по издаване на наказателно постановление СОА19-РД11-4073/19.12.2019г. издадено от Д. Бараланов - заместник-кмет на Столична община и преждевременното предприемане на действия по принудително изпълнение за събиране на неизискуемо вземане по невлязлото в сила постановление. Първоинстанционният съд е установил, че на 08.11.2019 г. против ищеца е съставен АУАН за нарушение по ЗДвП. В последствие е издадено и НП СОА19-РД11-4073/19.12.2019 г. на зам.-кмет на Столична община, направление Транспорт и транспортни комуникации , с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 98, ал. 2. т. 4 от ЗДвП. На 24.01.2020 г. ищецът е атакувал процесното постановление, като е сторил това чрез директно депозиране на жалба пред съда, по която е образувано НАХД 1184/20г. на СРС и с разпореждане от 10.06.2020 г. делото е насрочено за 03.09.2020 г. за разглеждане в открито съдебно заседание. Съобщението за постановения акт и призовка за явяване пред съда са получени от Столична община на 03.07.2020 г.. С решение от 27.05.2021 г. по НАХД 1184/2020г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 11.08.2021 г., обжалваното НП е отменено, като незаконосъобразно. Установено е още, че въз основа на възлагателно писмо вх. 16034/26.05.2020 г. на Столична община район Оборище пред ЧСИ В. Матова с рег. 860 на КЧСИ е образувано и. д. 20208600400328 и след извършване на дължимите справки, на 15.07.2020 г. на ищеца е изпратена призовка за доброволно изпълнение. На същата дата са изпратени съобщения до ПП КАТ и съответните банки за наложени запори върху личния му автомобил марка Нисан , модел Леаф с регистрационен [рег. номер] и на банковите му сметки в ПИБ АД, Райфайзенбанк АД и ОББ АД. Наложеният запор върху превозното средство е снет на 27.07.2020 г. От представените писмени доказателства се установява, че между ищеца, в качеството му на продавач и Б. Ризов, като купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 08.07.2020 г. с уговорка за продажба на личния на ищеца автомобил марка Нисан , модел Леаф с регистрационен [рег. номер] за сумата от 42 000 лв. Купувачът се задължил да преведе капаро 10% от стойността до 22.07.2020 г. по банковата сметка на ищеца в Райфайзенбанк АД, а остатъка - преди изповядването на сделката пред нотариус, но не по-късно от 24.07.2020 г. Уговореното капаро е преведено на 22.07.2020 г., но в деня на сделката купувачът заявил, че желае прекратяване на Предварителния договор за покупко-подажба на МПС, тъй като върху същото има наложен запор. Констатирано е от съда, че съгласно приложеното платежно нареждане от 12.02.2021 г. ищецът е платил неустойка на купувача в размер 4 200 лева, с основание неустойка по покупко-продажба на МПС Нисан лийф договор от 08.07.2020 г. Представените от ищеца към исковата молба частни писмени документи са оспорени с отговора на исковата молба, подаден от процесуален представител на кмета на СО, но съдът не е открил производство по чл.193 ГПК, във вр. с чл.144 АПК. По делото пред първоинстанционния съд, по искане на ищеца, са разпитани свидетелите Кичашки и Грозданов. От показанията им е установено, че ищецът е преживял тежко санкционирането му с процесното НП и предприемането на принудителни действия спрямо него, чувствал се несправедливо обвинен, видимо изнервен, изпитвал затруднения да извършва плащания, предвид запорирането на банковите му сметки, довели до вземането на краткосрочни заеми. Приблизително по същото време ищецът споделил за здравословни проблеми [заличен текст], което наложило извършване на оперативна интервенция. Ответник в първоинстанционното производство е заместник кмет на СО, на когото са връчвани всички призовки и съобщения по делото. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел исковете за допустими, като предявени срещу надлежен ответник юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт. Счел е за изпълнено условието по чл. 204, ал. 1 АПК. Посочил е, че вредите се претендират от акт, издаден при упражняване на административна дейност наказателно постановление, който е отменен по предвидения в закона ред, с влязло в сила съдебно решение. По същество, административният съд е преценил исковите претенции за присъждане на обезщетения за имуществени вреди за доказани и основателни, а тази за неимуществени вреди за доказана по основание и частично основателна по размер до присъдената сума от 2 000 лв. Изложил е съображения, с които е мотивирал извода си за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Аргументирал се е, че безспорно, в случая е налице отменен като незаконосъобразен акт - НП СОА19-РД11-4073/19.12.2019 г., издадено от зам.-кмет на Столична община, като СО преждевременно е предприела действия по принудително изпълнение на вземане по невлязъл в сила санкционен акт и при доказаност на претенциите следва да бъде ангажирана отговорността на СО за вреди. Приел е, че от показанията на разпитаните свидетели непротиворечиво са установени и преживените от ищеца негативни емоции, в резултат на незаконосъобразното му наказване с процесното НП, издадено от ответника, а твърденията за влошено здравословно състояние са останали недоказани, поради което, в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, определил обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Предвид преценката за основателност на исковете, съдът уважил и иска за заплащане на законната лихва върху главниците, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление 11.08.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Присъдил и разноски, съобразно изхода на спора, като ответната страна не претендирала такива. След постъпила от СО молба по чл.248, ал.1 от ГПК, Съдът постановил и Решение 5883/17.10.2022 г. за допълване на Решение 4899/15.07.2022 г. Настоящият състав на ВАС намира оспорените решения за валидни, но недопустими, поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. За производството по чл. 203 - чл. 207 АПК законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивна материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Независимо, че исковата претенция е била насочена срещу юридическото лице - Столична община, представлявана от кмета Й.Фандъкова, в нарушение на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК съдът не е конституирал страните по делото и в производството пред административния съд като ответник е призоваван Заместник кмет на Столична община, който не представлява Столична община и не е носител нито на материална, нито на процесуална правосубектност. Именно на Заместник кмет на Столична община са изпращани всички призовки и съобщения по делото, в т.ч. и съобщенията за изготвяне на оспорените решения. С призоваването и участието на ненадлежна ответна страна, съдът е постановил недопустимо решение. Наред с горното, в производството пред първоинстанционния съд са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не е изяснил предмета на правния спор. В исковата молба, която индивидуализира предмета на делото и се очертава спорното материално субективно право като основание, петитум и страни по спора, подробно са описани настъпилите събития в хронологичен ред, но липсва ясен и конкретен петитум. Не става ясно от какво произтичат твърдените имуществени и неимуществени вреди дали от действията на административния орган в лицето на СО и/или от отменения административен акт по съответния ред, като незаконосъобразен или от действията на частния съдебен изпълнител във връзка с образуваното изпълнително производство. С неуточняването на предмета на правния спор съдът е нарушил правото на защита на ответника и делото е останало непопълнено с относими за правния спор доказателства. На следващо място, в нарушение на чл. 170, ал. 3 АПК, съдът не е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. В административния исков процес по реда на чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест е на ищеца, който с всички допустими по ГПК средства следва да докаже твърдените в исковата молба обстоятелства. Тежестта за доказване обаче не е само задължение да се представят доказателства от страната, която носи тази тежест. Доказателства, относими към предмета на правния спор, могат да се намират и у ответника, а и съдът има задължението да ги събира служебно. Едва след като е изяснил предмета на спора и е събрал относимите за правилното му решаване доказателства, без оглед на обстоятелството дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест, от ответната страна или са издирени служебно от съда, съдът излага констатациите си за дадени факти. Събраните доказателства следва да бъдат обсъдени в мотивите не само в тяхната взаимна връзка, но и във връзка с възраженията на страните. В случая съдът е основал своите правни изводи единствено и само на представените от ищеца писмени доказателства предварителен договор за покупко-продажба и платежни нареждания и показанията на разпитаните по делото свидетели, изискал е и е приложил НАХД 1184/2020г. по описа на СРС и изпълнително дело 20208600400328 по описа на ЧСИ срег. 860 на КЧСИ, но не ги е обсъдил във връзка с възраженията на ответната страна. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е изяснил по категоричен начин налице ли е оспорване на доказателствата приети в процеса, кои от тях се оспорват и в какво се състои оспорването. При наличието на заявено в отговора на исковата молба оспорване на представените към исковата молба частни писмени документи, съдът е следвало да открие производство по оспорване на същите по чл. 193 ГПК вр. с чл. 144 АПК и да оцени доказателствената им сила, което не е сторено. По изложените съображения, решение 4899 от 15.07.2022г. и решение 5883 от 17.10.2022 г., постановени по адм. дело 8919/2021 г. по описа на АССГ като недопустими, следва да се обезсилят и делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за ново разглеждане при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При този изход на спора, претенцията на страните за присъждане на разноски в процеса не следва да се обсъжда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение