Решение № 13876 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5063/2010 г.

Решение № 13876 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5063/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Плевен, против решение № 119 от 09.03.2010 г. по адм. дело № 869/2009 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменено издаденото от касатора решение № 29/02.09.2009 г. и потвърденото с него разпореждане № 377/21.07.2009 г. на началника на отдел "КПК". Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Евгения Георгиева Цолова от гр. Плевен e оспорила касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Плевен е решение № 29/02.09.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 377/21.07.2009 г. на началника на отдел "Краткосрочни плащания и контрол", издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1/30.06.2009 г., с което Евгения Георгиева Цолова от гр. Плевен е задължена на възстанови сума с общ размер 3116.02 лв., от които 2098.21 лв. представляват неправомерно получени парични обезщетения за майчинство по чл. 50 от КСО (редакция - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. и 1017.81 лв. - лихви (справки № 1 и № 2). С постановеното решение Административен съд - Плевен е отменил оспорените актове, след като законосъобразно е приел, че неправилно извършените осигурителни разходи не са причинени от виновно поведение на осигуреното лице, а са последица от неспазването на реда за определянето и изплащането на паричните обезщетения съгласно чл. 40, ал. 3 от КСО, в сила от 01.01.2007 г. Изводите на съда обосновано произтичат от извършената преценка на събраните по делото писмени доказателства и подробното заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, са неоснователни. От фактическа страна по делото е установено, че осигуреният риск "майчинство" е настъпил на 06.01.2007 г. От тази дата осигурената за всички осигурени социални рискове майка е започнала да ползва отпуска за бременност и раждане. На основание чл. 50 от КСО (редакция - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) за нея е възникнало право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 315 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. По силата на чл. 40, ал. 3 от КСО, в сила от 01.01.2007 г., изплащането на паричните обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете е следвало да бъдат изчислени и изплатени от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. В разглеждания случай при изплащането на парично обезщетение по основното осигурително правоотношение това правило не е било спазено. Основният работодател и осигурител УМБАЛ "Г. Странски" ЕАД - Плевен е извършвал плащанията за сметка на ДОО по реда, действащ до 31.12.2006 г. В същото време плащанията на паричните обезщетения по допълнителното осигурително правоотношение с ЕТ "Светослав Стоянов" - Плевен са били извършвани пряко от ТП на НОИ - Плевен по сметка на осигуреното лице. В резултат размерът на полагащото се парично обезщетение за майчинство е бил определен и изплатен върху по-висок осигурителен доход в нарушение на чл. 16 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 1 от 5.01.2007 г.). Гореустановените обстоятелства налагат извода, че при определянето на размера на паричните обезщетения за майчинство не е било спазено изискването на чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба за изчисляването им въз основава на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, както също и за използване на данните от Регистъра на осигурителите, регистър "Приходи", Регистъра на трудовите договори и др. Понесените от държавното обществено осигуряване щети от неправилно извършени осигурителни разходи не са причинени от поведението на осигуреното лице, поради което не е налице основанието за възстановяването им от същото лице по реда на чл. 110 от КСО. Оспорените актове за възстановяване на суми не са издадени по реда на чл. 114 от КСО, поради което въпросът във връзка с добросъвестността на осигуреното лице по смисъла на същата разпоредба е извън предмета на спора. Оспорените административни актове са издадени при липса на материалноправните предпоставки по чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО и като ги е отменил, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. На ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените за тази инстанция деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,