Решение № 4637 от 3.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по: 1.Касационна жалба на Министъра на земеделието, чрез процесуален представител, против решение 5663 от 10.10.2022г., постановено по адм. дело 2537/2022г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменена негова заповед РД-15-52 от 21.02.2022г. С посочената заповед на основание чл.107, ал.2 и чл.108 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение с Е. Лашовска, на длъжност Главен експерт в Дирекция Морско дело и рибарство, отдел Подбор на проектни предложения с ранг V старши, считано от 23.02.2022г., поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността за 2021г- неприемливо изпълнение. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Е. Лашовска, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. 2.Частна жалба на Е. Лашовска, чрез процесуален представител, против определение 8478 от 31.10.2022г. по адм. дело 2537/2022г. по описа на АССГ, с което в производство по чл.248 ГПК е изменено решение 5663 от 10.10.2022г., постановено по адм. дело 2537/2022г. на АССГ в частта за разноските, като Министерство на земеделието е осъдено да заплати на Е. Лашовска сумата от 650 лева разноски по делото, в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 650 лева до пълния претендиран размер от 1000 лева. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на определението и моли за отмяната му. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба чрез процесуален представител в писмен отговор моли същата да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма но при опорочена процедура по оценяването на служителката, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и като такова е самостоятелно основание за отмяна. Съдът е счел, че при съставяне работния план на служителя са допуснати редица нарушения, като в противоречие с нормата на чл.9, ал.2 и ал.3 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация/НУРОИСДА, Наредбата/, във формуляра са посочени общи задължения а не конкретни, приложими и измерими по обем, качество и срокове цели, и не са поставени конкретни критерии за поставените изисквания. Приел е, че на междинната среща преглед и обсъждане на нивото на изпълнение поставените цели реално не е проведено, а фурмулярът за междинната среща вече е бил попълнен и просто е връчен за запознаване на служителя. Според съда оценяващия ръководител не е посочил кои от седемте поставени цели действително служителя не изпълнява качествено. АССГ е констатирал, че наблюденията и констатациите на оценяващия ръководител на междинната среща са в несъответствие с определената годишна оценка неприемливо изпълнение и изложените към нея мотиви, които съдържат описания на качества и способности, които не се проявяват внезапно. Съдът е приел, че в оценката на оценяващия ръководител и в мотивната част не са посочени конкретни данни и факти, на които се основава. Според съда същата е заменена с декларативни изводи за установено неизпълнение на служебни задължения, като описаните по този начин във формуляра нарушения на Лашовска са свързани по-скоро с трудовата/служебната дисциплина и изпълнението на конкретни служебни задачи, а това би могло да обоснове евентуално възникване на дисциплинарна отговорност, и тези нарушения не следва да се отчитат при общата годишна оценка за изпълнение. АССГ е достигнал до извод да допуснати нарушения на чл.14, ал.1 и чл.18, ал.1 от НУРОИСДА, съществени според съда като опорочаващи изготвената обща оценка, която в нарушение на чл.76, ал.7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността. В обобщение съдът е счел, че процедурата по оценяване на държавния служител не е спазена, което обосновава незаконосъобразност на прилагането на чл.107, ал.2 ЗДСл и е основание по см. на чл.146, т.3 и т.4 АПК за отмяна на обжалваната заповед. Решението е правилно като краен резултат по съображения различни от изложените от първоинстанционния съд. Противно на възприетото от АССГ в процесния случай определените във формуляра за оценка цели отговарят на законовите изисквания чл.76, ал.6 от ЗДСл, чл.9, ал.3 НУРОИСДА. В изготвения индивидуален работен план /ИРП/ са формулирани седем цели /в рамките на предвидения максимален брой от седем цели по чл.9, ал.4 от Наредбата/, които, съпоставени с длъжностната характеристика на служителя и критериите за изпълнение на всяка от целите, са конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено, измерими по обем, качество и срокове и са свързани с осъществяваната от служителя дейност. Целите са свързани с преките задължения по длъжностна характеристика, без изцяло да ги възпроизвеждат, с което е спазено изискването на чл.11, ал.1 НУРОИСДА. Следователно работният план е съобразен с основните задължения и задачи на служителя, посочени в длъжностната му характеристика, а дефинираните цели са свързани с конкретни дейности, които са му възложени и са в обхвата на определеното ниво на професионална компетентност. В случая обаче в ИРП изискванията/критериите за изпълнението на целите са формулирани по начин, който включва само количествен показател. След като този ИРП е подписан от служителя и от оценяващи ръководител това означава от една страна съгласие с поставените цели, тяхната адекватност, постижимост, и от друга- съгласие със заложените изисквания или критерии за изпълнението, свързани с целения резултат, който трябва да се постигне за периода( чл.9, ал.2 от Наредбата). Оценяването на постигнатите ежегодни резултати на служителя е изцяло в оперативната самостоятелност на органа, а съдът съобразно чл. 169 АПК осъществява контрол за законосъобразност на издадения административен акт, без да проверява поставената оценка от органа. В конкретния казус от приетите и неоспорени от страните доказателства и съобразно съдържанието на ИРП се установява, че крайната оценка е основана на определените цели но не и на заложените в ИРП формални критерии въз основа на които трябва да се определи постигането на целите за периода. Видно от съдържанието на мотивите на оценяващия ръководител в раздел годишна оценка на изпълнението и изложения коментар на контролиращия ръководител във формуляра за корекция на годишната оценка на изпълнение на длъжността, в същите липсват изложени факти, свързани с единствения заложен в ИРП количествен критерий за изпълнението брой на изготвени оценителни доклади; брой оценени проектни предложения; брой изготвени протоколи, списъци и контролни лиса; брой изготвени писма; брой изготвени становища; брой изготвени решения; брой изготвени договори и допълнителни споразумения; брой изготвени документи; брой изготвени информационни материални. Това означава, че в случая оценяването не е извършено по определените критерии за изпълнение на целите в ИРП, което представлява допуснато нарушение на чл.76, ал.5 ЗДСл и чл.2, т.1 и т.2 НУРОИСДА, защото съгласно тази разпоредба оценяването на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация се извършва ежегодно въз основа на три отделни параметъра-постигането на предварително определени цели, изпълнението на преките задължения и поставените задачи, и показаните компетентности. В хипотезата, в която постигането на определените цели не е оценено по предварително заложените в ИРП критерии спрямо този параметър, е налице като резултат опорочаване на ежегодната оценка на изпълнението на длъжността на Лашовска защото липсва обективен общ резултат от годишната оценка, независимо, че служителката се е провалила в изпълнението на преките задължения, поставените задачи, и показаните компетентности. При тези факти получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби е опорочена и не обосновава прилагането на нормата на чл.107, ал.2 от ЗДСл от органа по назначаването, както правилно е приел първостепенния съд. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Крайният извод на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на решението на АССГ, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на Е. Лашовска следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1000лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.11.2022г. с адвокат П. Василев. Частната жалба на Е. Лашовска, против определение 8478 от 31.10.2022г. по адм. дело 2537/2022г. по описа на АССГ е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. С определението, чиято отмяна се иска, съдът по молба от Лашовска е изменил решение 5663 от 10.10.2022г., постановено по адм. дело 2537/2022г. по описа на Административен съд София-град в частта за разноските, като е осъдил Министерство на земеделието за заплати на Е. Лашовска сумата от 650 лева разноски по делото, при претенция в размер на 1000 лева, заплатени за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 23.02.2022г. с адвокат П. Василев, редуцирани в съдебното решение до 500 лева, при наличие на възражение по чл.78, ал.5 ГПК от ответника пред АССГ, и развити съображения за прекомерност на претенцията. В мотивите на обжалваното определение е изложено, че приложения по делото договор за правна помощ е от 23.02.2022г., а за периода 01.01.2021г.-31.01.2022г. размерът на минималната работна заплата е възлизал на 650 лева съгласно ПМС 331/26.11.2020г., поради което претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до законовият минимум от 650 лева. Определението е правилно като краен резултат. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя по договор между адвоката и клиента, съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и предвид фактическата и правна сложност на делото и предвидения минимален размер на адвокатски хонорар в приложимата към датата на договора за правна помощ Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения разпоредба на чл.8, ал.3, регламентираща минимално възнаграждение от 500 лева за процесуално представителство за една съдебна инстанция по дела без определен материален интерес, дейстително заплатеният на адв. Василев хонорар в размер на 1000 лева за първоинстанционното производство се явява прекомерен, като ограничението на размера на адвокатското възнаграждение до определния от съда размер от 650 лева в случая е обосновано и законосъобразно. По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за отмяна на определение 8478 от 31.10.2022г. и изменение на решение 5663 от 10.10.2022г., постановено по адм. дело 2537/2022г. на АССГ, в частта за присъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение