Решение № 8806 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11222/2014 г.

Решение № 8806 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11222/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез упълномощения юрисконсулт Димитър Димитров, срещу Решение № 60 от 16.07.2014 г. постановено по адм. д. № 105 по описа за 2014 г. на Административен съд - Ямбол (АСЯм). С обжалваното съдебно решение е отменена Заповед № 03-РД/562 от 30.04.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), като преписката му е изпратена за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 28/121/06521 от 03.07.2013 г. на Татяна Енчева Кушминцева и ДФЗ е осъден да заплати на това лице разноски за производството в размер на 1010,00 лв. за държавна такса и внесено адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди, че решението, предмет на контрол, е неправилно постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументира наличието на релевираните касационни основания с подробно изложени съображения и иска отмяната на решението. Прилага към жалбата писмо от директора на Агенция "Митници" (АМ) относно тарифно класиране на стока. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. От процесуалния му представител е получено становище по факс, с което поддържа касационната жалба. Ответникът Татяна Кушминцева, в представен по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба и изразява подробно мотивирано становище за нейната неоснователност. Иска оставяне в сила на съдебното решение. Представя становище от МЗХ, без описаното в него приложение. В съдебното заседание ответникът не се представлява. От процесуалните му представители по факс е получена молба, с която се поддържа взетото вече в отговора на касационната жалба становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. В производство, образувано по жалба на Кушминцева, е установено от първоинстанционния съд, че посоченото лице е регистриран земеделски производител с УРН 584491, който на 03.07.2013 г., в това качество, е подал заявление за подпомагане, регистрирано в ДФЗ с УИН 28/121/06521, по мярка 121: Модернизиране на земеделските стопанства. Изготвен е проект с наименование "Модернизация и привеждане в съответствие с Директива 91/676/ЕИО на ферма за производство на биотор от червен калифорнийски червей", към което е приложен бизнес план. Последният съдържа пълно описание на проекта и етапите на неговото изпълнение. Представени са документи за регистрация на животновъдния обект и опис на животните в него, строителни книжа, сключени договори за СМР, за доставка на селскостопанска техника и оборудване във връзка с предвидените инвестиции. Заявлението е окомплектовано с необходимите удостоверителни данъчни документи и документи за собственост/наем на земеделски имоти. По него са извършени административни проверки от експерти на ДФЗ и след преценка, че кандидатът отговаря на предварителните критерии за допустимост на база представени документи, проектът е регистриран в ИСАК. Земеделското стопанство е посетено на място, което е отразено в съответния контролен лист. Въз основа на проверките е съставен отчет за съответствие на заявлението за подпомагане по Мярка 121 със заключение, че проектът съответства на критериите за допустимост. Впоследствие с уведомително писмо кандидатът е уведомен за установени непълноти и неясноти на заявлението, като му е указано в 10-дневен срок да представи документи, изброени в т. 1 до т. 5 на писмото. Бил е предупреден, че след изтичане на този срок проектът може да бъде отхвърлен или финансовата помощ - намалена. Указанията са изпълнени и съответните документи са представени. След представяне на свидетелство за съдимост и декларация по чл. 13, ал. 10, т. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от министъра на земеделието и продоволствието (Наредба № 8 или Наредба/та), за което допълнително е указано, е съставен нов Отчет за съответствие на заявлението за подпомагане по Мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" със заключение, че проектът не съответства на критериите за допустимост, без да са изложени конкретни съображения за това. Впоследствие е издадена спорната Заповед № 03-РД/562 от 30.04.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане за цялата стойност на проекта 923002,60 лв. с единствения мотив, че заявлението не отговаря на условието, заложено в чл. 4, ал. 4 от Наредба № 8, тъй като необходимите суровини за продукцията на кандидата /животински тор/, не попадат в обхвата на приложение № I по чл. 32 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО). Съдът е приел, че като аргумент в подкрепа на това е посочено получено становище от АМ относно тарифно класиране на стоки, което въпреки дадените указания с определението за насрочване, не е представено. Било представено друго становище от Министерство на земеделието и храните (МЗХ). При така установеното от фактическа страна съдът е намерил жалбата за основателна. Приел е, че спорната заповед е издадена от компетентен орган (чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8), в писмена форма, но при недоказано фактическо основание и непълнота на мотивите, несъответствие с целта на закона и при неправилно приложение на материалния закон. Изложил е съображения, че представеният проект напълно съответства на целите и дейностите, заложени в чл. 2 и чл. 3 от Наредба № 8. Доколкото въпреки дадените указания за представяне от ответника на посоченото в оспорената заповед становище на АМ, то не е представено, съдът е направил извод, че е налице непълнота на мотивите "...поради недоказване на фактическото определяне на тарифното класиране на стоките". На следващо място е приел, че разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № 8 не поставя изискване суровината за продукцията да попада в приложението, към което препраща. Посочил е, че въведеното условие е за продуктите, а не за суровините, необходими за тяхното производство. Следователно административният орган е трябвало да изследва въпроса за допустимост на инвестициите според земеделските продукти от стопанството, а не съобразно необходимите суровини за тяхното производство. Наред с това, според първоинстанционния съд нормата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № 8 препраща към приложение № I по чл. 32 ДЕО, което съдържа описание на стоки по несъществуваща номенклатура към датата на произнасяне на административния орган, а и към датата на приемане на посочената наредба. Предвид това съставът на АСЯм е приел, че не е налице материалноправното основание, мотивирало административния орган да издаде отказ за подпомагане. В допълнение, доколкото стандартите, за постигането на които се предоставя финансова помощ по реда на Наредба № 8 са изброени в нейното приложение № 9, като в т. 1 от него е предвидена Директива 91/676/ЕИО, а допустимите инвестиции в приложение № 3, които следва да са в съответствие и с допустимите разходи по чл. 26 от посочената наредба, административният орган не бил извършил проверка за съответствие на заявлението в тази насока. Инвестиционните разходи били определени в две от групите от приложение № 3, без инвестициите да са обвързани с производство на определени видове земеделски продукти. В заключение, доколкото естеството на спора не позволява решаването на въпроса за подпомагане на земеделския производител от съда, предвид отмяната на административния акт, делото като преписка е върнато за ново разглеждане и произнасяне на изпълнителния директор на ДФЗ, съобразно тълкуването и прилагането на закона, дадено в мотивите на обжалваното решение. Наред с това на жалбоподателя са присъдени разноски. Решението е неправилно. Съдът е допуснал твърдяното от касатора нарушение на материалния закон. Неправилно съставът на АСЯм е приел, че поради непредставяне на посочено в заповедта становище, в хода на съдебното производство недоказано било "...фактическото определяне на тарифното класиране на стоките". Тарифното класиране следва от съответната номенклатура и в този смисъл не подлежи на "фактическо определяне", което да се извърши предварително от неучастващ в производството орган. Действително в оспорения акт се споменава за получено становище относно тарифно класиране на стоки, без да е индивидуализирано по номер, дата на издаването и издател, предвид което очевидно е, че позоваването на него е във връзка с взета позиция от неучастващ в настоящото производство орган по принципен въпрос, относим и към настоящия случай. От фактическа страна заповедта е мотивирана с констатираното след извършените административни проверки на представените от Кушминцева документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявлението за подпомагане, посочени в заповедта, а от правна страна с разпоредбите на чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 35, ал. 1 и чл. 33, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 31, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 4, ал. 4 от Наредба № 8. При това административният орган е приел, че заявлението за финансово подпомагане на земеделския производител не отговаря на условието по чл. 4, ал. 4 от Наредба № 8, тъй като необходимите суровини за продукцията на кандидата не попадат в обхвата на приложение № I по чл. 32 от ДЕО. Това е мотивирало органа, на основание чл. 4, ал. 4 от посочената Наредба, при възприетата фактическа обстановка, да постанови пълен отказ за финансиране по заявлението на Кушминцева. Предвид изложеното, оспорената Заповед № 03-РД/ 562 от 30.04.2014 г. е мотивирана от фактически и правна страна в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. По делото са приобщени още в първоинстанционното производство необходимите доказателства с оглед проверка на възприетата от административния орган фактическа обстановка, въз основа на която и на правните основания, посочени в оспорения акт, е постановен отказът за подпомагане. На следващо място неправилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № 8 не поставя изискване суровината за продукцията да попада в приложението, към което препраща, доколкото въведеното условие е за продуктите, а не за суровините, необходими за тяхното производство. Съгласно чл. 4, ал. 4 от Наредба № 8 финансова помощ се отпуска само в случай, че продуктите в приложения № 1 и № 2 са в обхвата на приложение № I по чл. 32 ДЕО. В Приложение 1 към чл. 4, ал. 2 от Наредбата се съдържа списък на допустимите непреработени земеделски продукти, като в раздел "Животновъдство", включително непреработените продукти, получени в резултат на отглежданите по-долу животни, по т. 12 е вписан калифорнийският червей. Приложение № 2 към чл. 4, ал. 3 от Наредбата съдържа списък на допустимите преработени крайни продукти. За първите, съгласно чл. 4, ал. 2 изрично е посочено, че са такива, включени в приложение № 1, с изключение на тютюн, риба и аквакултури. За вторите, чл. 4, ал. 3 от Наредбата предвижда, че преработените крайни продукти, предназначени за продажба в резултат на дейностите по ал. 1, могат да бъдат само продукти, включени в приложение № 2, с изключение на тютюн, зехтин, риба и рибни продукти. Очевидно е, че употребата на думата "продукти" в чл. 4, ал. 4 от Наредбата е сборно понятие за непреработени такива и преработени крайни продукти. Член 4, ал. 4 от посочената Наредба препраща изрично и към приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от Наредба № 8, а в това приложение са включени калифорнийският червей и непреработените продукти, получени в резултат на неговото отглеждане. В този смисъл правилно е възприетото от административния орган, че релевантно за преценката дали да бъде отпусната финансовата помощ е именно дали необходимите суровини за продукцията на кандидата попадат в посоченото приложение. Затова обратно на възприетото в обжалваното съдебно решение, правилно административният орган е изследвал въпроса за допустимост на инвестициите според необходимите суровини за производството - животинската тор. Финансовата помощ се отпуска при условията на чл. 4, ал. 4 от Наредба № 8 - само в случай, че продуктите в приложения № 1 и № 2 са в обхвата на приложение I по чл. 32 от ДЕО. Към момента на издаване на оспорената заповед действащо право е била редакцията на номенклатурата, приета с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1001/2013 на Комисията от 04.10.2013 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. В тази редакция на номенклатурата животинската тор попада в Глава 31 "Торове", код 3101 00 00 - "Торове от животински или растителен произход, дори смесени помежду си или обработени химически торове, получени в резултат на смесване или химична обработка на продукти от животински или растителен произход". Тоест, доколкото глава 31 "Торове" не е включена в Приложение I по чл. 32 от ДЕО, в него не попада и животинската тор. В този смисъл основателно се възразява в касационната жалба, че торовете, като продукт, са напълно изключени от обхвата на чл. 32 ДЕО. Наред с това, доколкото преработените крайни продукти, предназначени за продажба в резултат на дейностите по чл. 4, ал. 1 от Наредбата, могат да бъдат само продукти, включени в приложение № 2, констатира се, че втечненият биотор, и въобще биотор, не се включва в него. Неоправдана е възприетата от първоинстанционния съд липса на материалноправно основание за издаването на оспорения пред него акт. Изменението на номенклатурата, действаща към момента на приемане на Наредба № 8 съобразно чл. 32 ДЕО, не отрича приложението на разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от нея, доколкото към нито един момент от и след приемането на чл. 32 ДЕО, не е налице празнота относно приложението му съгласно действаща номенклатура. На последно място проектът, заявен от Кушминцева е "Модернизация и привеждане в съответствие с Директива 91/676/ЕИО на ферма за производство на биотор от червен калифорнийски червей", по който земеделският производител кандидатства за сума в размер на 923002,60 лв. Съгласно даденото в заявлението за подпомагане кратко описание на проектното предложение (стр. 3 и 4 от него) инвестицията, за която се кандидатства е "Строителство/реконструкция на изграждане на склад за биотор; машини, оборудване, съоръжения за Автоматична инсталация за втечняване на биотор от червен калифорнийски червей, Автоматична инсталация за дозиране и пакетиране на торопочвени смеси; колесен товарач Weidemann, търговско наименование Т4512 СС40". Към заявлението се съдържа Таблица за допустимите инвестиции, в която са посочените гореизброените видове разходи, както и такива за бизнес - план и архитектурно проектиране. Съгласно таблица 12 от бизнес - плана видът на продукцията е биотор от червен калифорнийски червей, втечнен биотор за листно торене, такъв за почвено торене и за посадъчен материал. В този смисъл, без основание съставът на АСЯм приема, че административният орган не бил извършил проверка на заявлението в частта, в която инвестиционните разходи били определени в две от групите по приложение № 3 от Наредба № 8 (т. 1 и т. 2), доколкото тези инвестиции не били обвързани с производство на определени видове земеделски продукти. Определянето на инвестиционните разходи по този начин във Форма за наблюдение и оценка на проектите по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" на Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. не променя обхвата на заявлението, по което органът дължи произнасяне, във връзка с представения бизнес - план. Горното мотивира настоящия състав да приеме, че решението, предмет на контрол, е постановено в нарушение на материалния закон. Затова то следва да бъде отменено, а спорът да бъде решен по същество, като подадената от Кушминцева жалба срещу Заповед № 03-РД/562 от 30.04.2014 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с ИД № 28/121/06521 от 03.07.2013 г., подадено от това лице, бъде отхвърлена. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,