Решение № 7411 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3878/2018 г.

Решение № 7411 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3878/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-С. моли да бъде отменено решение № 929/15.02.2018 г. по адм. д. № 2008/2017 г. на Административен съд С.-град, в частта с която е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-22221016198702-004-001/08.12.2016 г. на органи по приходите на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на процесуалния и материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли спорът да бъде решен по същество и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - "Адвокатско дружество Волф и Тайс" ООД поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски, за които не представя доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: В частта в която се обжалва решението, административният съд е отменил Акт за прихващане или възстановяване № П-22221016198702-004-001/08.12.2016 г. на органи по приходите на ТД на НАП-С., с който е отказано възстановяване на 3196,63 лв, ведно с дължими лихви в размер на 1113,16 лв. представляващи ДДС. За да постанови решението, съдът е ангажирал изготвянето на съдебносчетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е прието без оспорване на страните, като първоинстанционния съд, така и настоящата съдебна инстанция го кредитира като компететно изготвено от експерт с нужната квалификация. Видно от него, след отмяната на Ревизионен акт № 2101307563/02.01.2014 г., Ревизионен акт № Р-2210- 1404062-091-001/19.08.2015 г. и Ревизионен акт № 2101401121/09 05 2014 г., на адвокатско дружество В. Т. е следвало да се възстановят следните суми (без лихвите върху тях): ДДС в размер на 101,487,94 лв подлежащ на възстановяване по чл. 92, ал 1 от ЗДДС по приключили процедури, а именно: 37,439.01 лв за период м. 01/2013 г., 22,060.30 лв за период м. 02/2013 г.; 41,988.63 лв за период м. 03/2013 г. ДДС в размер на 66,661,54 лв подлежащ на възстановяване по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС по приключили процедури, а именно: 23,727.72 лв за период м. 07/2013 г.; 9,155 96 лв за период м. 08/2013 г; 33,777.86 лв за период м. 09/2013 г. надвнесени ДДС и лихви в размер на 224,713.97 лв за периода от 01 04 2012 до 31.03.2013. надвнесени ДДС и лихви в размер на 151,311.28 лв за периода от 01 04 2013 до 30.09.2013. Общо, след отмяната на Ревизионен акт № 2101307563/02.01.2014 г., Ревизионен акт № Р-2210-1404062-091-001/19.08.2015 г. и Ревизионен акт № 2101401121/09. 05.2014 г., на адвокатско дружество В. Т. е следвало да бъдат ефективно възстановени 544.174 73 лв (без лихвите). Вместо това, както е видно от отговор 3.1 на съдебно-счетоводната експертиза, на адвокатско дружество В. Т. са възстановени общо 540,978.10 лв. (без лихвите върху тази сума), а именно: сумата от 299,839.81 лв, възстановена с АПВ № П-22221015154396-004- 001/01.10.2015 г. сумата от 66,661.54 лв възстановена с АПВ № П-222210151569019-004- 001/15.10.2015 г. сумата от 173,831.27 лв. възстановена с АПВ № П-22221016039725-004- 001/25.03.2016 г. сумата от 645.48 лв възстановена с АПВ № П-22221016056807-004-001/26.04.2016 г. В разглеждания случай спорът между страните е относно фактите, а именно дали сумата от 3 196.63 лв. е реално възстановена в производство, предхождащо издаването на оспорения Акт за прихващане или възстановяване № П-22221016198702-004-001/08.12.2016 г. Съгласно установеното от вещото лице, след извършения преглед на счетоводни регистри /хронология на счетоводна сметка 4538 "ДДС за възстановяване" за периода 01.04.2012 г. - 31.03.2013 г. и за периода 01.04.2013 г. - 30.09.2013 г., хронология на счетоводна сметка 498000 "Други дебитори" за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., хронология на счетоводна сметка 498000 "Други дебитори" за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., хронология на счетоводна сметка 498000 "Други дебитори" за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2015 г., счетоводни справки, касаещи: поискан от дружеството и възстановен ДДС за периода 01.04.2012 г. -30.09.2013 г., недължимо платени и възстановени от страна на НАП суми по Ревизионни актове: № № 2101307563/02.01.2014 г. и № № 2101401121/09. 05.2014 г., справки декларации по ЗДДС за периодите 01.04.2012 г. - 30.09.2013 г. и банкови извлечения, издадени от У. Б. ЕАД сумата 3 196.63 лв. не е възстановена от страна на НАП. Предвид гореизложеното обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалноправните разпоредби, на събраните доказателства по делото. Изводите си съдът е направил на базата на правилно установена фактическа обстановка, поради което решението е правилно и обосновано. Разноски: предвид изхода на спора и претенцията от страна на ответника по касация за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав, намира, че такива не следва да му бъдат присъдени поради непредставяне на доказателства за сторени разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,