Решение № 5173 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6307/2016 г.
ВАСV отделение20.04.2018 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 279 от 24.03.2016 г., постановено по адм. д. № 1138/2015 г. по описа на Административен съд С. област, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Т. Т. от гр. Б., ул. "И." ..№..., срещу заповед № 517з-4149 от 05.11.2015 г. на заместник директора на Областна дирекция на МВР - С., с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. ОСЪЖДА И. Т. Т. от гр. Б., ул. "И." ..№... да заплати на Областна дирекция на МВР - С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5173 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6307/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник директора на Областна дирекция на МВР - С. срещу решение № 279 от 24.03.2016 г., постановено по адм. д. № 1138/2015 г. по описа на Административен съд - С. област (АССО), с което е отменена негова заповед № 517з-4149 от 05.11.2015 г. за наложено на И. Т. Т. дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отхвърляне на оспорването. О. И. Т. Т. не взима становище Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбите отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: С оспорената заповед № 517з-4149 от 05.11.2015 г на заместник директора на Областна дирекция на МВР - С. на И. Т. Т., в качеството му на младши автоконтрольор първа степен в група "Пътен контрол" на сектор "Престъпления по пътищата", отдел "Криминална полиция" при ОД МВР - С., на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2 и чл. 204, т. 4 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. От фактическа страна дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) е приел за установено, че на 24.08.2015 г., за времето от 08:00 часа до 20:00 часа, като АП Делта 320, съгласно единна разстановка и утвърден месечен график на Главен път ПП-I-8, младши инспектор И. Т. като наряд с младши инспектор В. В. със служебен автомобил "О. А." с ДКН ......, на които е поставен за изпълнение Вариант Д-2, установени на УП 08 км, по време на проверка, разпоредена с МЗ № 8121з-955 от 07.08.2015 г., извършена от служители на отдел ПП при ГДНП-МВР, нарядът не използвал системата за РСОД, спрямо два проверени автомобила с ДКН .... и ....., не било взето административно отношение, не били съставени протоколи по чл. 82, ал. 1 ЗМВР и за извършените проверки на двата автомобила не били уведомени в ОДЧ при ОД МВР-С.. Установеното деяние е квалифицирано като виновно нарушение на разпорежданията на т. 1.5 от МЗ № 8121з-873 от 24.07.2015 г. "за всяко спряно за проверка МПС следва да се вземе отношение по административен ред" и чл. 53, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, основание по чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР "неизпълнение на заповед" за налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, съгласно чл. 204, т. 4, вр. чл. 37, ал. 4 ЗМВР, в изискуемата форма по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, при спазване на императивните норми на чл. 195, ал. 1 и чл. 206, ал. 1 ЗМВР, но при неправилно приложение на материалния закон. След анализ на вменените за нарушени разпоредби на МЗ № 8121з-873 от 24.07.2015 г. и чл. 53, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г., съдът е извел извод, че Т. не е допуснал дисциплинарно нарушение, тъй като по отношение на спрените два автомобила не е констатирано нарушение, за което да бъде налагано наказание по административен ред, водачите им само са предупредени за струпване на автомобили на ГКПП - Калотина, не са укрити, а са съобщени в ОДЧ. При липса на нарушение на ЗМВР и подзаконовите актове по приложението му наложеното наказание по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР било незаконосъобразно, на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Правилно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, съобразно чл. 204, т. 4 ЗМВР, в установената форма по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР и при липса на допуснати съществени процедурни нарушения, но необосновано е намерил отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение вменява задължение на полицейските наряди по пътен контрол при извършване на проверка на МПС и на лица своевременно да докладват в ОДЦ/ОДЧ. Съгласно т. 1.5. от съдържащата се в преписката МЗ № 8121З-873/24.07.2015 г. "за всяко спряно за проверка МПС следва да се взема отношение по административен ред". Не е посочено в заповедта какво означава "взема отношение по административен ред", но съдът правилно е посочил, че смисълът на разпореденото вземане на отношение е да се докладва за всеки случай, не и непременно да се налага административно наказание. Това е в съответствие с разпоредбите на нормативен акт от по-висока степен, а именно чл. 82, ал. 1, вр. чл. 81, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Категорично е установено по делото, че по отношение на два проверени автомобила с ДКН .... и ..... на 24.08.2015 г., служителите от АП Делта 320 не са съставили протоколи, не са взели отношение по административен ред, не са докладвали на ОДЧ. Необоснован е изводът на административния съд за своевременно докладване в ОДЧ, тъй като е направен въз основа на обяснението на заинтересования служител И. Т. и не съответства на текста на докладва записка рег. № 8121з-33433 от 04.09.2015 г., съгласно който по информация от ОДЦ на ОДМВР-С. с приложено копие от страница на работен дневник за получени сигнали в ОДЧ на 24.08.2015 г. за времето от 08:00 часа до 14:00 часа не са подавани като проверени посочените два автомобил. Неправилно са кредитирани обясненията на служителя от 30.10.2015 г., че въпросните автомобили не са проверявани, а е извършена само превантивна дейност поради струпване на товарни автомобили на ГКПП - Калотина и високата концентрация на ПТП в района. Същото е в противоречие с даденото от служителя Т. на 18.09.2015 г. сведение, че е извършена проверка на документите на водачите (без проверка на багажа им) съгласно спуснатите задачи по инструктажа, който е бил за нелегален превоз на акцизни стоки и трафик на хора. Посоченото е указание, че на лицата е извършена проверка по СПО, която обаче не е надлежно документирана и докладвана съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. и чл. 82, ал. 1 вр. чл. 81, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Посоченото неизпълнение на служебни задължения правилно е квалифицирано като основание по чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Същото е наложено в минималния срок по чл. 200, ал. 2 ЗМВР, поради което е спазена разпоредбата а чл. 206, ал. 2 ЗМВР. По изложените съображения и като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК е дължима отмяната му. Понеже спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по същество на спора за отхвърляне на оспорването. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК на касатора, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка инстанция, или общо 200 лв. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение