Решение № 7709 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8373/2015 г.

Решение № 7709 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8373/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. Н. М. срещу Решение № 3227 от 11.05.2015 г., постановено по адм. дело № 6752/2014 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и незаконосъобразност. Иска се неговата отмяна. Ответникът - Председателят на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА, Комисията), в писмения си отговор оспорва жалбата като неоснователна. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура също дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите, развити в касационната жалба, констатира, че тя е подадена от надлежна стара в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователно, оспорването на С. Н. М. срещу Решение № 2-355 от 04.06.2014 г. на КРДОПБГДСРСБНА, в частта, с която е установена и обявена принадлежността на оспорващия към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат, съдът е приел за установeно, че от представен списък на Комисията относно приватизираните обособени части от общински предприятия от влизането в сила на ЗППДОП (отм.) и ЗПСК до февруари 2013 г., под № 37 на стр. 26 от делото фигурира ЕТ "Ситра - С. Н. М." със собственик същото физическо лице, поради което е подлежал на задължителна проверка съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 във връзка са чл. 3, ал. 2, т. 9 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като извършващ публична дейност по смисъла на закона. От представените по делото данни, първостепенният съд е установил, че С. Н. М., роден на 25.04.1941 г. е вербуван на 23.01.1989 г., с посочено л. д. № 89404 в ДС - управление 04 - отдел 03 - отделение 02, с псевдоним "Драган" и категория секретен сътрудник - агент. В потвърждение е представена извадка от регистрационен дневник, където под № 89404 е отбелязана регистрация на 16.02.1989 г., както е и извършено отбелязване в графа "архивни номера" - IА 33737. Представен е още рапорт № 1454 от 03.02.1989 г. от майор Ч. и Й. за проведена вербовка на лицето С. Н. М., с който е направено предложение да бъде утвърдена вербовката му за агент на ДС по линия на "външна търговия", като същият се регистрира в отдел 03-ДС под името "Драган". Вербовката е утвърдена на 16.12.1988 г. от началник на отдел 03 МВР - подполковник В. Г. Представена е и регистрационна бланка на оспорващия като агент с псевдоним "Драган" на 23.01.1989 г., в която е посочено, че даденият номер на делото по централизирания отчет е № 89404. След проучване и обсъждане на наличните материали, Комисията е взела решение № 2-355 от 04.06.2014 г. за установяване и обявяване на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на изброените в него лица по чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, между които и С. Н. М. Решението е съобщено на оспорващия на 23.06.2014 г. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният акт е издаден от компетентния колегиален административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. При анализа на събраните в хода на производството доказателства, преценени в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните, съдът е достигнал до извода, че в случая са налице законово изискуемите предпоставки за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на българския гражданин С. Мв. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа се характеризират като регистрационен режим, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. Правомощията й, визирани в закона, се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона, въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия, както е посочил в мотивите си съдът. В случая принадлежността на С. Н. М. към органите по чл. 1 от Закона, в качеството му на секретен сътрудник - агент (пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА), е установена при наличност на документи посочени в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА - извлечение от регистрационен дневник за регистрация на секретен сътрудник "агент" от 11.08.1989 г., картон образец № 4, картон образец № 6 и паспортна преписка № IA-33737. Посочените писмени доказателства представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА и са сред изброените в чл. 25, т. З от Закона. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Във връзка с това първостепенният съд е приел, че за Комисията не е съществувала друга възможност, освен да обяви принадлежността на оспорващия към органите по чл. 1 от Закона, тъй като в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Решението е правилно. В постоянната практика на съдилищата е прието, че в чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Изброяването не е изчерпателно, т. к. самата разпоредба завършва с израза "или други информационни носители", от една страна. От друга, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а такива са налице в конкретния случай, поради което съдът е направил правилния извод, че Комисията е издала законосъобразно решение. Изводите на съда са направени въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства и във връзка с възраженията на страните. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност (вж. Решение № 4 по КД № 14/2011 г. на КС на РБ) без да е необходимо да се изследва въпроса за "активното участие" на лицето. Правомощието на комисията по чл. 4 от Закона е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност на лицето или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при действащия закон Комисията е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установена регистрация. Предвид изложеното неоснователно е възражението на касатора, че по делото не са представени документи, изходящи от жалбоподателя, които да установяват "наличие на дейност" от негова страна през периода, през който същият е бил регистриран като секретен сътрудник - агент. По тези съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение