Решение № 3800 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1167/2022 г.

Решение № 3800 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1167/2022 г., VIII о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Балкан Пелета" ЕООД чрез процесуален представител против решение № 5764/13.10.2021 г., постановено по адм. д. № 4459/2021 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане № 07/123/00920/3/01/04/02/26.03.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за валидността и материалната законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предмет на оспорване е акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена финансова помощ по мярка "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. Правилно съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган в сферата на правомощията му, съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП и чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Оспореният АУПДВ е издаден от Изп. директор на ДФ "Земеделие" в изпълнение на правомощията му да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките по директните плащания. Административният акт е надлежно мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му – чл. 27, ал. 3 и ал. 7 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК. Касаторът е надлежно уведомен за откриване на производството по издаване на административния акт, предоставена му е възможност да представи доказателства и да направи възражения, обсъдени са и направените от лицето възражения. На основание чл. 27, ал. 3 ЗПЗП разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. За да потвърди оспорения акт, съдът се е позовал изцяло на влязло в сила Решение от 14.10.20 г. по адм. д. № 2935/20 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение от 25.04.18 г. на Изп. директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция единствено в частта за размера на финансовата корекция и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган относно определяне на размера, съобразно дадените в решението указания. В Решението на ВАС категорично е прието наличие на материалноправното основание на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 18/2008 г. за издаване на решението на Изп. Директор на ДФЗ, тъй като решението за налагане на финансова корекция е издадено преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /обн., ДВ, бр. 51/2019 г. /. Предвид това, първоинстанционният съд в настоящото решение се е съобразил изцяло с мотивите и указанията, изложени от ВАС, че процесната процедура по налагане на финансова корекция, по която е отпусната финансова помощ е проведена по Наредба № 18/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не съгласно ЗУСЕСИФ. ВАС е приел, че по аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по ПРСР се предоставя при условията и по реда на ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Предвид задължителните указания на ВАС в посоченото решение, предмет на произнасяне на административния орган и съда е АУПДВ единствено относно размера на наложената финансова корекция. С влязлото в сила решение на ВАС, посочено по-горе е прието наличие на нарушение, изразяващо се в неизпълнение на сключения договор, както е приел административния орган относно неизпълнението на одобрената инвестиция и заложените в одобрения бизнес план показатели. Административният акт е подробно аргументиран с неспазване на т. 4. 12 от сключения договор от 14.08.13 г. и нарушение на критериите по чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 18/26.06.2008 г. и по – конкретно ползвателят не е извършил изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план за 2017 г. и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, т. е налице е бездействие като не са изпълнени заложените финансови показатели за 2017 г., с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на инвестицията. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че в конкретният случай в оспорения АУПДВ фактическата обстановка е изяснена в пълнота, административният орган се е позовал на установеното неизпълнение на сключения договор, подробно описано фактически и правно в оспорения административен акт – т. 4. 12 от договора и чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 18/26.06.2008 г. Взети са предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението и размерът на финансовата корекция е съобразен с чл. 51 от Наредба № 18/2008 г. Предвид това, правилно е изчислен размера на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, предмет на оспорения АУПДВ и правилно е приложен материалния закон при съобразяване със задължителните указания на ВАС. Общият размер на санкцията, определен с АУПДВ е 23, 056 % от размера на получената финансова помощ. Неоснователни и необосновани са развитите съображения в касационната жалба. В конкретният случай, оспореният административен акт е издаден в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което е отменен първоначалният административен акт – Решение на Изп. директор на ДФЗ от 25.04.2018 г. за налагане на финансова корекция, само в частта, касаеща размера на санкцията, като финансовата корекция и основателността за налагането й са потвърдени. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция, както и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева с оглед фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,