Решение № 6230 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1671/2016 г.

Решение № 6230 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1671/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е подала касационна жалба срещу решението от 16.11.2015 г. по адм. дело № 7437/2015 г. по описа на Административния съд-С. град, с което е осъдена да заплати на Н. Б., гражданин на Р. Х., сумата 600 лева заедно със законната лихва, считано от 11.12.2014 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. О. Н. Б. е поискал решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е било образувано по исковата молба на Н. Б., гражданин на Р. Х., срещу Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" за заплащане на обезщетение в размер на 600 лева за имуществени вреди вследствие противоправното поведение на началника на ОО"КД-ДАИ", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -11.12.2014 г. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 42-0001995/31.10.2013 г. на началника на ОО"КД-ДАИ", на гражданина на Х. Н. Б. е била наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 93в, ал. 10, предл. 1, т. 1 от Закона за автомобилния превоз и глоба от 1500 лева за нарушение на чл. 93б, ал. 7, т. 3 от Закона за автомобилния превоз. С решение № 36/27.02.2014 по НАХД № 22/2014 г. по описа на Районния съд-С., влязло в законна сила на 29.03.2014 г., наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. За съдебното производство наказаното лице ангажирало адвокат Щ. Щ. Според договора за правна защита и съдействие от 31.10.2013 г., сключен между Н. Б. и адвокат Щ. Щ., адвокатът се задължава да подаде жалба срещу наказателно постановление № 42-0001995/31.10.2013 г. на началника на ОО"КД-ДАИ" и да осъществи процесуално представителство пред съда срещу възнаграждение от 600 лева, платено в брой. От правна страна съдът приел, че в резултат на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление за ищеца настъпила имуществена вреда, изразяваща се в направения разход за адвокатско възнаграждение. Съдът изтъкнал, че ищецът не би направил този разход, ако не му беше издадено наказателно постановление, което разкривало наличието на пряка причинна връзка между отменения от съда административен акт и настъпилата вреда. Тъй като по делото бил доказан направения разход за възнаграждение на адвокат, съдът присъдил обезщетение на ищеца в размер на 600 лева заедно със законната лихва от 11.12.2014 г. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, както и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въз основа на приетото в тълкувателните актове, които са задължителни за съдилищата, следва да се потвърди направения от първоинстанционния съд извод, че при отмяна на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Както вярно е приел съдът, направеният разход за възнаграждение на адвокат, който съдейства за защитата на засегнатото от административния акт лице, представлява имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване. Незаконосъобразна обаче е преценката, че върху главницата се дължи законната лихва, считано от подаване на исковата молба. При положение, че разходът е направен за правна помощ и съдействие и представлява съдебни разноски, върху съответната сума не следва да се присъжда законната лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се присъждат във всички съдебни производства. Да се приеме обратното, означава да се създаде привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления, по причина, че въпросът с присъждане на направените в производството разноски не е нормативно уреден. Не може да се сподели и направеният в обжалваното решение извод, че исковата претенция е доказана. По делото не са събрани доказателства, че поетата адвокатска защита по жалбата на Н. Б. срещу наказателното постановление, която е основание за направения от ищеца разход, действително е била осъществена. Въпреки че в исковата молба е било направено искане за прилагане на НАХД № 22/2014 г. на Районния съд-С., административният съд е обявил делото за решаване, без да се произнесе по искането на страната. Поради допуснатото съществено процесуално нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна. Решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Тъй като съдебното производство продължава, разноските на страните не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд