Решение № 174 от 24.10.2024 г. на ВКС по т.д. № 20248002900416/2024 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. Д. И., чрез адв. М.Д. срещу решение №153 от 02.10.2023г., постановено по в.т.д. №20235000500349 по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което след частична отмяна на решение №69 от 16.03.2023г., постановено по гр.д. №275/2022г. на Окръжен съд- Хасково, е отхвърлен искът на А. И. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр.София с правно основА.е чл.432 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение над размера от 15 000 лева до размера от 30 000 лева, за претърпени неимуществени вреди в резултат от травматични увреждания, причинени от ПТП на 22.04.2021г., по вина на А.Р.И., като водач на л.а. „Ауди А4“, с рег. №Х2407КТ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като на ответника са присъдени съответна част от разноските по делото. В частта, с която искът е уважен за сумата 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен за сумата над 30 000 лева първоинстанционното решение е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск чрез присъждане на още 15 000 лева обезщетение /до пълния размер от 30 000 лева/, ведно със законната лихва от 06.02021г., като на касатора бъдат присъдени и разноските по делото. Излагат се аргументи, че въззивният съд при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е обсъдил в цялост вида и характера на уврежданията, периода на лечение и възстановяване, усложненията и настъпилите негативни последици за здравето и живота на ищцата; не е отчел практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, вкл. не е съобразил и конкретните икономически условия, намиращи отражение в застрахователните лимити, респ. е нарушил принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Претендира разноски. Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр.София не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок. С писмено становище излага доводи за правилността на обжалваното решение като счита, че следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основА.я, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови въззивното решение, с което отменя първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основА.е чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 15 000 лева до претендирА.те 30 000 лева и отхвърля претенцията като неоснователна, въззивният съд намира, че прекият иск срещу застрахователя е доказан по основА.е, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищцата, съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, възлиза на сумата от 15 000 лева. Съдът приема за установено, че при процесното ПТП, осъществено на 22.04.2021г., ищцата /31 годишна/ получава травматично увреждане- счупване на гръдната кост, което е типична коланна травма, дължаща се на действието на инерционните сили при правилно поставен обезопасителен колан, и отговаряща на установения мехА.зъм на произшествието. След обсъждане на доказателствата по делото решаващият състав стига до извод, че справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД, определено съобразно формулирА.те критерии с ППВС №4/1968г., е 15 000 лева. Счита, че този размер съответства на характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на болките и страдА.ята, проведеното лечение и възстановителния процес, липсата на трайни неблагоприятни последици за здравето на ищцата и на промени в начина й на живот, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. С определение №2015/16.07.2024г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основА.е чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му с практиката на ВКС по въпроса - как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. По поставения материалноправен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: С оглед задължителната съдебна практика- ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения- №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., №158/28.12.2011г. по т.д №157/2011г., I т.о., №66/03.07.2012г. по т.д. №619/2011г., II т.о., №124/11.11.2010г. по т. д. №708/2009 г. на II т. о., №749/05.12.2008г. по т.д. №387/2008г. на II т.о., №25/17.03.2010 г. по т. д. №211/2009 г., II т.о., №206/12.03.2010г. по т. д. №35/2009г. на II т.о., №1/26.03.2012г., по т.д.№ 299/2011г. на ІІ т.о., №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на І т.о. и много други, понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може да са свързА. с начина на извършване, характера на увреждането, продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологическите страдА.я, наличието на трайни физически и психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдА.я и емоционални преживявА.я и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. По основателността на касационната жалба: Въведените в касационната жалба основА.я по чл.281, т.3, пр.2 и пр.3 ГПК за отмяна на въззивното решение са налице. Въззивният съд не е оценил в пълнота доказателствата по делото относно претърпените от ищцата болки и страдА.я, респективно е приложил неправилно разпоредбата на чл.52 ГПК и е достигнал до необоснован извод относно размера на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от пострадалата при процесното ПТП неимуществени вреди. Настоящият състав на ВКС намира, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени вида и характера на настъпилите увреждания /фрактура- счупване на гръдната кост и натъртвА.я в областта на колана/, продължителността и интензитета на търпените болки и страдА.я /над 3 месеца, като по-интензивни през първия месец/, липсата на трайни остатъчни увреждания /с изключение на болки при промяна на времето и при вдигане на тежко/, съответно възрастта на пострадалата към момента на произшествието - 31 години. Въззивният състав не е оценил в достатъчна степен интензитета на болките и страдА.ята, преживени от ищцата, като е подценил факта, че в гръдната кост се събират 10 ребра /другите две са плаващи/, поради което всяко счупване на тази кост има за последица затруднено движение на гръдния кош и на цялата снага, респективно болки и неудобства не само при движение, но и при дишане. Видно от допълнителните обяснения на вещото лице по съдебно- медицинската експертиза, дадени в открито съдебно заседА.е на 30.01.2023г., гръдната кост е плоска кост, има двуетапно разпадане и зараства по-бавно, като няма специфично лечение- изисква се покой и евентуално носене на корсет, огрА.чаващ движението на снагата. Решаващият съдебен състав е анализирал доказателствата, вкл. експертните заключения и свидетелските показА.я, но е подценил интензитета на болките, страдА.ята и неудобствата, изживени от ищцата както при първоначалното хоспитализиране /4 дни/, така и през възстановителния период, включително необходимостта от носене на корсет в продължение на около 3 месеца и нуждата от чужда помощ при обслужване за повече от един месец. Не са оценени в достатъчна степен и негативните емоционални и психически изживявА.я, свързА. с невъзможността й да се грижи за малолетните си деца, да ходи на работа през възстановителния период, както и преживения стрес, изпадането в депресивни настроения, неотшумелия страх от пътуване с автомобил и шофиране. Настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение при отчитане на горните специфични критерии, както и на обществено- икономическите условия в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е в размер на 25 000 лева. Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение е частично неправилно, поради което следва да се отмени в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът с правно основА.е чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 15 000 лева до 25 000 лева, ведно със законната лихва от 06.08.2021г. до окончателното плащане, както и изцяло в частта за разноските, като се постанови решение по същество, с което се уважи исковата претенция за сумата от още 10 000 лева, ведно със законната лихва от 06.08.2021г. до окончателното й изплащане. В останалата част въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. По разноските: С оглед изхода на спора и на основА.е чл.78, ал.6 ГПК ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр.София следва да заплати по сметка на ВКС сумата 230 лева- държавна такса за касационната инстанция, както и сумата от още 400 лева- държавна такса за първоинстанционното производство /до размер от 600 лева държавна такса за първоинстанционното производство решението на първоинстанционния съд е влязло в сила/. На основА.е чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да плати на адвокат Д. на основА.е чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от още 1 107.13 лева възнаграждение за първоинстанционното производство /за сумата 1 339.29 лева възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. първоинстанционното решение е влязло в сила/, както и сумата 1 200 лева адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. за въззивното производство, както и сумата 1 500 лева възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. за касационното производство. На основА.е чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да плати на ответника сумата 100 лева разноски за въззивното производство и сумата 65 лева юриск.възнаграждение за производството пред въззивния съд, както и сумата 30 лева юриск.възнаграждение за производството пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение